Archimandrite Pavel Stefanov

„Биде вечер, биде утро – ден втори” (Битие 1:8), но не от сътворението на света, а от нашата екскурзия в Египет и Синай. По програма имаме „манастирски” ден и трябва да разгледаме четири коптски обители в Уади Нитрун край пътя от Кайро за Александрия. Утринният трафик в Кайро е кошмарен, с многочасови тягостни задръствания, в които автобусът пъпли като охлюв. Най-сетне напускаме чертите на града. Край пътя прелитат хиляди рекламни табла, поставени на всяка крачка. Египтяните строят нови градове извън пренаситената долина на Нил и пустинята постепенно се завоюва. В нея може да расте всичко, ако се полива.

Първият манастир е наименован на преп. Макарий Египетски – един от духовните исполини на ІV в. В началото на V в. манастирът е разорен от бедуини, а по-късно става коптски. Коптите се отделят от Православната църква, защото смятат, че Христос имал само една (божествена) природа, а не две (божествена и човешка). Днес те наброяват 58 милиона по целия свят, а в самия Египет са около 11 милиона. Самата обител е разположена сред огромна градина, засадена с палми, маслини, лозя и пр. В нея живеят 130 монаси и 700 работници, всички мъже. Тук също действа печатница, която публикува книги на арабски и английски език. Водата за пиене и поливане се вади от артезиански кладенци с дълбочина 100 м.

Главният храм е посветен на патрона на манастира св. Макарий. По библейски обичай при влизане в коптските църкви хората се събуват, както в джамиите. Храмът има три олтара, като високите иконостаси са изцяло дърворезбени. Икони и фрески няма. Литургическите книги са на два езика – коптски и арабски, но се служи само на арабски в 4 часа сутринта и 18 часа вечерта. Пее се твърде монотонно, като се използват някои инструменти – цимбали и барабани. Тук се поклонихме на мощите на св. пророк Елисей, св. Йоан Кръстител, св. Макарий. Втората църква е назована на 49 монаси, убити от номади през 449 г. Интересна особеност в много църкви и джамии са окачените щраусови яйца, които символизират съсредоточаването по време на молитва. Третата църква е на копския светец Схейрун. Обиколката завърши в добре обзаведения магазин на манастира.

Следващият манастир беше на св. Бишой, който също се подвизава през ІV в. Той е ученик на св. Памво и съученик на св. Йоан Колов (Къси). Христос му се явява два пъти – когато мие нозете на един странник и открива на тях раните от гвоздеите и когато, подобно на св. Христофор, трябва да пренесе старец през Нил. Манастирът е унищожаван досега четири пъти, но е оцелял. В него живеят 161 монаси и 200 работници. Включва осем църкви и резиденцията на коптския патриарх Шенуда ІІІ. В църквата „Св. Бишой” прави впечатление зиданият иконостас с два реда стенописни изображения. Тук се почитат мощите на патрона в отделен кивот. Зад олтара е разположен параклис, посветен на старозаветния патриарх Вениамин, от чийто род е и апостол Павел. Украсен е от фрески от ІХ век, а дървеният иконостас е издържан в ислямски стил. В трапезарията монасите ни дадоха скромен обед – чер хляб, зрял боб, халва и маджун, какъвто не бях вкусвал от дете.

Третият манастир „Суриан” (Сирийски”) се е роил от „Св. Бишой”. Основан е през ІV в., а по-късно тук обитават сирийски иноци. В църквата, която се реставрира от Холандия, са запазени ценни фрески от VІІ и Х в. Тъй като коптското изкуство се отделя от византийското, то замръзва в развитието си и е доста по-примитивно. От храма през коридор се отива в старата трапезария, където около масата са поставени реалистични фигури на монаси от картон.

Четвъртият манастир „Ел Барамус” пази мощите на един монах-етиопец от ІV в. – св. Мойсей Мурин. Но той отказа да ни приеме, защото посетители се допускат само в събота и неделя. Използвахме случая, за да отидем в друг манастир „Св. Мина”, който е близо до Александрия. Той е построен през 60-те години от предишния патриарх Кирил VІ с дарения на богатите копски търговци, пръснати по целия свят. Манастир за епикурейци, а не за аскети – огромен, пищен, модерен, облян от неонови светлини. Най-голямото му съкровище обаче са мощите на св. мъченик Мина, на които се поклонихме.

28 января 2008 г.

Блаженнейший Митрополит Чешских земель и Словакии Христофор в интервью порталу Богослов.RU прокомментировал принятый на минувшей неделе Чешским правительством закон о реституции церковного имущества.

 

 

Справка: В среду 23 января 2008 года правительство Чешской республики приняло закон «Об исправлении некоторых имущественных несправедливостей, причиненных церквам и религиозным обществам в период несвободы, и об урегулировании взаимоотношений между государством и религиозными общинами». Закон предполагает, что конфессиям, зарегистрированным в Чехии, будет частично возращено имущество, конфискованное у них в годы пребывания у власти коммунистической партии. За ту собственность, которая по тем или иным причинам не может быть возвращена, религиозные организации получат денежную компенсацию. Общий объем выплат должен составить 270 миллиардов чешских крон. Компенсация будет выплачиваться поэтапно в течение шестидесяти лет. Новый закон еще должен быть утвержден парламентом. Ожидается, что депутаты обсудят его до начала летних парламентских каникул.

— Ваше Блаженство! В минувшую среду правительство Чешской республики приняло закон о реституции церковного имущества, конфискованного в годы существования социалистического Чехословацкого государства. Как Вы оцениваете этот закон?

— Я считаю, что принятие этого закона является эпохальным событием. Конечно, он еще должен пройти утверждение в парламенте. Однако уже сегодня важно отметить, что все зарегистрированные в Чешской республике церкви высказали поддержку этому закону. Никто не высказал никаких претензий. Это практически беспрецедентный пример межцерковного сотрудничества, межконфессионального диалога в Чешской республике. Будем надеяться, что парламент утвердит этот закон.

— Владыка, по сообщению чешских средств массовой информации большую часть суммы, которая будет выплачиваться конфессиям, получит Католическая Церковь. Какую часть из запланированных правительством 270 миллиардов крон получит Православная Церковь?

— Наша Церковь получит 70 миллиардов чешских крон в течение шестидесяти лет.

— А будет ли возвращено Православной Церкви какое-то имущество?

— Проблема в том, что имущество нашей Церкви конфисковывалось еще до прихода к власти коммунистов, в годы фашистской оккупации. А ныне принятый закон предусматривает возврат имущества, отобранного коммунистами. Девяносто пять процентов этого имущества составляет собственность Католической Церкви. Доля же Православной Церкви практически равна нулю. И вот сегодня католики согласились получить лишь чуть более восьмидесяти процентов своей бывшей собственности, а остальная часть будет передана другим конфессиям — православным и протестантам. Фактически это подарок, который сделала нам Католическая Церковь. У нас же ничего не было. У нас есть только православные сердца. Наши верующие — это то, что у нас было, есть и будет. То, что Православная Церковь получит денежную компенсацию, означает признание исторической роли нашей Церкви. Ведь некогда Чехия приняла христианство из Византии, от святых Кирилла и Мефодия. Позже, в пятнадцатом веке более восьмидесяти процентов населения Чехии и Моравии составляли гуситы, которые вели переговоры с Константинопольским патриархом о возможном присоединении к Православной Церкви. Новый закон — это очень позитивное явление. Возможно, на столь лояльную позицию католиков оказал некоторое влияние папа Римский.

— Означает ли принятие нового закона, что теперь будет отменен закон о финансировании религиозных организаций, действующий в Чехии с 1949 года?

— Да. Если новый закон будет окончательно утвержден, то закон 1949 года утратит силу. Это будет означать формирование новой модели финансирования религиозных организаций в Чехии. Видимо, будет принят еще какой-то закон, устанавливающий новую модель взаимодействия между государством и церквами. Однако надо иметь в виду, что ныне принятый закон предполагает довольно длительный и постепенный переход на новую систему финансирования. Выплаты будут осуществляться в течение шестидесяти лет. В результате конфессии получат имущество и материальные средства, которыми смогут свободно распоряжаться. И возможно в скором времени положение религиозных организаций в Чехии станет подобным тому, которое существует сегодня в России.

By JENNIFER DOBNER

http://news.yahoo.com/s/ap/20080128/ap_on_re_us/obit_hinckley

SALT LAKE CITY - Gordon B. Hinckley, the Mormon church’s oldest president who presided over one of the greatest periods of expansion in its history, died Sunday. He was 97.

Hinckley, the 15th president of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, died of complications arising from old age, church spokesman Mike Otterson said.

“His life was a true testament of service, and he had an abiding love for others,” said U.S. Sen. Orrin Hatch, a Utah Republican and fellow Mormon. “His wit, wisdom, and exemplary leadership will be missed by not only members of our faith, but by people of all faiths throughout the world.”

Hinckley had been diagnosed with diabetes and was hospitalized in January 2006 for the removal of a cancerous growth in his large intestine.

In April 2006, he told a church conference he was in the “sunset of my life” and “totally in the hands of the Lord.” But six months later, Hinckley told followers that doctors had given him a clean bill of health, and he resumed a regular work schedule.

By unfailing tradition, at a church president’s death, the church’s most senior apostle is ordained within days on a unanimous vote of the Council of the Twelve Apostles. The most long-serving apostle now is Thomas S. Monson, 80.

The church presidency is a lifetime position. Before Hinckley, the oldest church president was David O. McKay who was 96 when he died in 1970.

Hinckley, a grandson of Mormon pioneers, was president for nearly 13 years. He took over as president and prophet on March 12, 1995 and oversaw one of the greatest periods of expansion in church history. The number of temples worldwide more than doubled, from 49 to more than 120 and church membership grew from about 9 million to about 13 million.

About 62 percent of Utah’s 2.7 million residents are members of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints. Leaders in all levels of government are members, including the governor, lieutenant governor and attorney general.

Mayor Ralph Becker, who is not Mormon, said Hinckley made it a habit to branch out to other religions: “He was such a unifier, someone who was warm and engaging and respecting of everyone who he encountered.”

Like his contemporary, Pope John Paul II, Hinckley became by far his church’s most traveled leader in history. And the number of Mormons outside the United States surpassed that of American Mormons for the first time since the church, the most successful faith born in the United States, was founded in 1830.

“His leadership in humanitarian efforts around the world was matched only by his efforts in his own beloved state and community as a committed citizen,” said Utah Gov. Jon Huntsman, a Mormon. “He has stood as a remarkable example of selflessness, charity and humility and he will be greatly missed by all.”

Hinckley’s last public appearance was Jan. 4 for the reopening of the Utah Capitol after a nearly four-year renovation.

He began his leadership role in 1995 by holding a rare news conference, citing growth and spreading the Mormon message as the church’s main challenge heading into the 21st century.

“We are dedicated … to teaching the gospel of peace, to the promotion of civility and mutual respect among people everywhere, to bearing witness to the living reality of our Lord Jesus Christ, and to the practice of his teachings in our daily lives,” Hinckley said.

Over the years, Hinckley labored long to burnish the faith’s image as a world religion far removed from its peculiar and polygamous roots. Still, during his tenure the Roman Catholic Church, Southern Baptist Convention and United Methodist Church — the three largest U.S. denominations — each declared that Mormon doctrines depart from mainstream Christianity.

“We are not a weird people,” Hinckley told Mike Wallace on “60 Minutes” in 1996.

“The more people come to know us, the better they will understand us,” Hinckley said in an interview with The Associated Press in late 2005. “We’re a little different. We don’t smoke. We don’t drink. We do things in a little different way. That’s not dishonorable. I believe that’s to our credit.”

Hinckley’s grandfather knew church founder Joseph Smith and followed Brigham Young west to the Great Salt Lake Basin. He often spoke of the Mormon heritage of pioneer sacrifice and its importance as a model for the modern church.

“I think as long as history lasts there will be an interest in the roots of this work, a very deep interest,” Hinckley said in a 1994 interview with the AP.

“Because insofar as the people of the church are concerned, without a knowledge of those roots and faith in the validity of those roots, we don’t have anything,” he said.

In 1997, Hinckley seemed to drive that point home in his orchestration of the lavish sesquicentennial celebration of the Mormons’ arrival in the Salt Lake Valley. The yearlong festivities featured a TV-friendly reenactment of the dramatic Mormon exodus from the Midwest by handcart and covered wagon.

Born June 23, 1910, in Salt Lake City, Hinckley graduated from the University of Utah with a degree in arts and planned to attend graduate school in journalism. Instead, a church mission took him to the British Isles.

Upon his return, he became executive director of the newly formed Church Radio, Publicity, and Mission Literature Committee at $60 a month. Hinckley always worked for the church, except for a brief stint during World War II as a railroad agent.

Hinckley was preceded in death by his wife, Marjorie Pay Hinckley, whom he married in 1937. She died April 6, 2004.

Survivors include five children, all in the Salt Lake City area: Kathleen Barnes, Richard Gordon Hinckley, Virginia Pearce, Clark Bryant Hinckley and Jane Dudley. He also had dozens of grandchildren and great-grandchildren.

На 28 януари 2008 г., в 6 часа сутринта, е предал Богу дух архиепископът на Атина и цяла Гърция Христодул, който боледуваше от рак на черния дроб. Бог да го прости!

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Архиепископ Афинский и всея Эллады Христодул (Параскеваидис) родился в
1939 году в г. Ксанфи (Греция). В 1962 году закончил юридический
факультет Афинского университета, а в 1967 – богословский факультет в том же
учебном заведении. Во время учебы на юридическом факультете был
рукоположен в диакона (1961 год), а в 1965 – во пресвитера. В течении девяти
лет нес послушание проповедника и духовника в храме Успения Божией
Матери в Старом Фалироне (Афины), а затем – в течение семи лет – секретаря
Священного Синода Элладской Церкви.

14 июля 1974 года он был хиротонисан во епископа с титулом митрополит
Димитриадский.

28 апреля 1998 года Синодом Элладской Православной Церкви был избран
Архиепископом Афинским и всея Эллады.

Архиепископ Христодул имеет ученую степень доктора богословия, получил
диплом выпускника Афинского университета на кафедре французской и
английской филологии. Свободно владеет французским и английским, а также
итальянским и немецким языками. Является автором большого количества книг
научно-богословского и нравоучительного характера. Статьи Архиепископа
Христодула постоянно публикуются в Церковном бюллетене и в светской
прессе.

Нахиде ДЕНИЗ

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-27&article=219655

Църква на турската ортодоксална патриаршия в Истанбул служела за явка на групата Ергенекон, която бе разкрита, че готви военен преврат у комшиите догодина. Националистите с крайнодесни възгледи са събирали всяка сряда в храма в квартал Галата край Босфора. В документи на говорителката на патриаршията, която няма нищо общо с Вселенската, Севги Еренерол бяха открити планове за серия от политически убийства с цел дестабилизиране на страната. Групата, ръководена от бившия бригаден генерал Зекирия Йозтюрк, дори участвала понякога в богослуженията за прикритие. Еренерол, чийто покоен баща патриарх Евтим бе начело на турската ортодоксална патриаршия, беше сред 35-те задържани предполагаеми метежници в четвъртък. Ден по-късно тя бе освободена, докато тече предварителното следствие, преди да стигне до съда.
Ергенекон, чието име идва от турската митология и е символ на устрема, се смята, че стои зад поредица убийства, сред които на арменския журналист Хрант Динк, на италианския католически свещеник Санторо през 2006 г., подклаждане на реакции срещу кюрдите, а също планирала ликвидирането на писателя нобелист Орхан Памук. Отсега е невъзможно да се твърди със сигурност доколко дълбоко ще стигне разследването, тъй като групата има и много подкрепящи й я в различни среди и може да отслаби популярността на правителството, ако се действа срещу нея.

1. УВОДНИ ВЪПРОСИ. ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА КАТО НАУКА

1.1 Отношение между светската и църковната история

1.2 Характер, предмет, задачи, метод и определение на Общата история на Църквата като наука.

1.3 Периодизация на Общата история на Църквата

1.4 Извори за Общата история на Църквата

1.5 Събиране и издаване на изворите

1.6 Сродни и помощни науки на Общата история на Църквата

1.7 Развой на църковната историография на Изток и Запад (от ІV в. до днес)

1.8 Значение на Общата история на Църквата

ПЪРВИ ПЕРИОД (33-313 Г.)

2. Състояние на античния свят непосредствено преди и след Рождество Христово

2.1 Юдейство

2.1.1 Поява и развитие

2.1.2 Религия и литература на евреите

2.1.3 Апокалиптика, есхатология и месианство

2.1.4 Синагога

2.1.5 Книжници

2.1.6 Течения в юдейството

2.2 Гръко-римски свят

2.3 Контекст на зараждане на християнството

2.4 Условия, които благоприятстват разпространението на християнството

2.5 Религиозни съперници на християнството

2.6 Късноантични философски системи

3. Начало и разпространение на християнството

3.1 Иисус Христос - Основател на Църквата

3.2 Възникване на Църквата в Йерусалим

3.3 Състояние на йерусалимската църковна община (33-51 г.)

3.4 Благовестническа дейност на св. апостоли и разпространение на християнството в Палестина, Сирия, Арабия, Финикия, Мала Азия, Македония и Рим

3.5 Апостол Павел - живот и дейност

3.6 Мисионерски пътувания на ап. Павел

3.7 Спор в Антиохийската църква за значението на обрязването. Апостолски събор в Йерусалим (ок. 48 г.)

3.8 Разпространение на християнството до ІIV в.

3.9 Основаване на Римската църква и дейност на ап. Петър

3.10 Разпространение на християнството сред различни слоеве на късноантичното общество

4. Гонения срещу Църквата

4.1 Мъченичество - етимология и същност

4.2 Преследване на Църквата от страна на юдеите

4.3 Причини за гоненията:

а) социални

б) правно-религиозни

в) политически

4.4 Исторически преглед на гоненията:

а) при имп. Нерон (54-68)

б) при имп. Домициан (81-96)

в) при имп. Траян (98-117), Хадриан (117-138) и Антоний Пий (138-161)

г) при имп. Марк Аврелий (161-180)

д) при имп. Септимий Север (193-211)

е) състояние на Църквата след Септимий Север до Деций Траян

ж) при имп. Деций Траян (249-251)

з) при имп. Валериан (253-259)

и) при имп. Галиен (260-268)

й) при имп. Диоклетиан (284-305) и неговите съуправители и приемници

4.5 Актове на мъченици и светци

4.6 Полемика на езически философи срещу християнството (ІІII-III в.). Опити за реформиране и възраждане на езичеството

4.7 Култ към бог Митра

4.8 Едикт на имп. Галерий от 311 г.

4.9 Милански едикт от 313 г.

5. Ереси и разколи в древната Църква

5.1 Етимология на термините “ерес” и “разкол”

5.2 Юдействащи еретици - назаряни (евионити) и елкезаити

5.3 Гностицизъм

5.3.1 Гностици от I и II в.

5.3.2 Маркионитство

5.3.3 Манихейство

5.4 Монархианство

5.5 Монтанистки разкол

5.6 Разколи на Новат и Новациан

5.7 Разкол на Мелитий

5.8 Спорове за значението на еретическото кръщение

5.9 Спорове за празнуването на Възкресение Христово

ВТОРИ ПЕРИОД (313-1054 Г.)

6. Държава и Църква

6.1 Отношение на имп. Константин и неговите синове към Църквата и езичеството

6.2 Имп. Юлиан Отстъпник и неговият опит за възстановяване на езичеството

6.3 Отношение на императорите след Юлиан към Църквата

6.4 Отношения между държавата и Църквата на Изток и Запад (ІIV-X в.)

6.5 Имуществени права и други привилегии на Църквата

6.6 Късна езическа полемика и нейното противодействие

7. Разпространение на християнството

7.1 Велико преселение на народите

7.2 Готи

7.3 Франки

7.4 Британци

7.5 Германци

7.6 Скандинавци

7.7 Славяни

7.8 Чехи

7.9 Поляци

7.10 Маджари (унгарци)

7.11 Грузинци

7.12 Арменци

7.13 Араби

7.14 Етиопци

7.15 Перси

8. Развитие на църковното учение. Ереси, разколи и богословски спорове. Вселенски събори

8.1 Причини за свикването на вселенските събори

8.2 Арий и арианството

8.3 Разпространение на арианството

8.4 Първи вселенски събор (325 г.) и неговото значение

8.5 Арианство след Първия вселенски събор

8.6 Ереси на Маркел, Фотин, Аполинарий и Македоний

8.7 Втори вселенски събор и неговото значение

8.8 Донатистки разкол в Северна Африка

8.9 Мелитиев разкол в Антиохия

8.10 Пелагианство и събори срещу него

8.11 Начало и развитие на христологическите ереси

8.12 Несторианска ерес

8.13 Трети вселенски събор и неговото значение

8.14 Несторианство след Третия вселенски събор

8.15 Монофизитска ерес и Четвърти вселенски събор

8.16 Монофизитство (евтихианство) и осъждането му на поместен събор в Константинопол (448 г.)

8.17 Разбойнически събор в Ефес (448 г.)

8.18 Четвърти вселенски събор (451 г.) - свикване, дейност и значение

8.19 Монофизитство след Халкидон

8.20 Акакиевата схизма между Цариград и Рим (484-518 г.)

8.21 Имп. Юстиниан ІI Велики и Петия вселенски събор

8.22 Теопасхитски спор

8.23 Спор за трите глави. Пети вселенски събор (553 г.)

8.24 Монофизитски църкви: Коптска, Етиопска, Арменска и

Сиро-Яковитска

8.25 Монотелитство - поява и същност

8.26 Монергизъм

8.27 Шести вселенски събор (681 г.) и неговото значение

8.28 Монотелитство след събора. Маронитска църква

8.29 Иконоборство и седми вселенски събор

8.30 Иконоборска ерес

8.31 Полемика на иконопочитателите

8.32 Имп. Константин Копроним и иконоборския събор (754 г.)

8.33 Седми вселенски събор (787 г.)

8.34 Съдбата на съборните решения на Запад. Libri Carolini.

8.35 Иконоборство след Седмия вселенски събор

8.36 Константинополски събор (843 г.) и тържество на Православието

8.37 Павликянство, евхитство и богомилство

8.38 Павликянство (основаване, развитие и същност)

8.39 Евхитство (масалианство)

8.40 Богомилство - основаване, развитие и същност

9 Монашество - предпоставки и условия за неговата поява

9.1 Отшелническо монашество - св. Антоний Велики

9.2 Общежитийно монашество - св. Пахомий Велики

9.3 Западно монашество - св. Йоан Касиан, Бенедикт Нурсийски

9.4 Света Гора (Атон)

9.5 Значение на монашеството в историята на Църквата

10. Църковно законодателство. Поместни събори. Канони, апостолски правила, Дидаскалия и постановления

10.1 Вселенски и поместни църковни събори

10.2 Събиране каноните на съборите

10.3 Апостолски правила, Апостолска дидаскалия и Апостолски постановления

11. Амбиции на римските епископи за главенство в Църквата

11.1 Библейско-догматически основания. “Дарът на Константин”

11.2 Политически причини. Лъжеисидорови декреталии

11.3 Фотиевата схизма (IX в.)

11.4 Разделение на Източната и Западната църква (1054 г.)

Църковно устройство (ІIV-XI в.)

12.1 Църковна йерархия

12.2 Целибат на духовенството

12.3 Нови църковни длъжности

12.4 Църковна организация. Митрополии. Патриаршии

12.5 Развитие на източните църкви до XI в.

ТРЕТИ ПЕРИОД - ЗА ИЗТОЧНАТА (1054-1453 Г.) И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА (1054-1517 Г.)
13. Положението на Православната църква

13.1 Византийските императори и Църквата

13.2 Кръстоносни походи на Изток

13.3 Състояние на Източните църкви след 1054 г.

Религиозно състояние на Източната църква

14.1 Исихазъм (XIV в.)

14.2 Духовно състояние на византийското общество

15. Състояние на Римокатолическата църква (XI-XV в.)

15.1 Християнизация на Западна, Средна и Северна Европа

15.2 Папа Григорий VII Хилдебранд и неговата реформа

15.3 Борба между папството и династията на Хохенщауфените

15.4 Папа Инокентий III - апогей на папството

15.5 Авиньонски плен на папите

15.6 Събори в Констанц, Базел и Ферара-Флоренция

15.7 Западни еретици - катари, валденси, апостолски братя

15.8 Протореформатори - Джон Уиклиф, Ян Хус, Джироламо Савонарола

15.9 Главни монашески ордени на Запад

16. Духовно развитие на Римокатолическата църква

16.1 Духовна просвета

16.2 Схоластика. По-видни представители

16.3 Мистика. По-именити представители

16.4 Хуманизъм. По-шзвистнш представители

16.5 Духовен и институционален живот (флагеланти, юбилейни години, инквизиция, кардиналска колегия)

ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД (1453/1517 Г. - ДО ДНЕС)

17.1 Протестантство. Предпоставки за появата му

17.2 Живот и дейност на Мартин Лутер. Реформация в Германия

17.3 Улрих Цвингли. Реформация в Швейцария

17.4 Жан Калвин. Реформирано протестантство

17.5 Основаване и развитие на Англиканската църква

17.6 Реформация в Шотландия. Презвитерианство

17.7 Реформация във Франция. Хугенотство

17.8 Разпространение на протестантството в Европа

17.9 Анабаптизъм. Гражданска война в Германия. Менонити. Баптисти

17.10 Антитринитарии. Социнианство

18. Контрареформация на Римокатолическата църква (XVI в.). Нови духовни течения

18.1 Тридентски събор

18.2 Игнаций Лойола и Йезуитския орден

18.3 Нови монашески ордени и конгрегации

18.4 Римокатолическо богословие. По-видни представители

18.5 Нови духовни течения в Римокатолическата църква (галиканство, янсенизъм, мистицизъм, квиетизъм)

19. Състояние на Римокатолическата църква през ХVIII-XIX в.

19.1 Епохата на Просвещението и Църквата

19.2 Църковни реформи на австрийския имп. Йосиф II

19.3 Римокатолическата църква по време на Френската революция (1789 г.)

19.4 Положението й в Германия, Италия, Франция

19.5 Опити за ограничаване на папската власт. Фебронианство

19.6 Римокатолическа реакция. Ултрамонтанска партия

19.7 Първи Ватикански събор. Старокатоличество

19.8 Нови духовни течения (модернизъм и либерализъм)

20. Състояние на протестантството през XVIII-XIX в.

20.1 Протестантска ортодоксия

20.2 Пиетизъм

20.3 Рационализъм и идеализъм

21. Римокатоличество и протестантство през ХХ в.

21.1 Отношение към комунизма и фашизма

21.2 Втори Ватикански събор. Аджорнаменто

21.3 Съвременна криза на римокатоличеството и протестантството. Нови видове богословие: на освобождението, азиатско, африканско, феминистко и др. Постмодернизъм. Движението “Ню ейдж”

Учебна литература:

1. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., Свято-Троице-Сергиева Лавра, 2007, 768 с.; http://www.pravkniga.ru/library/history_of_church.

2. Дюшен, Л. История древней Церкви. Т. 1-2. М., 1912-1914; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch1/index.html; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch2/index.html.

3. Тальберг, Н. История христианской Церкви. М.-Нью Йорк, 1991; http://www.krotov.org/libr_min/t/talberg; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

4. Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в християнството. С., 1992.

5. Поснов, М. История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

6. Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1995.

7. Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html

8. Кубланов, М. М. Возникновение христианства. Эпоха, идеи, искания. М., 1974.

9. Оргиш, В. Античная философия и происхождение христианства. Минск, 1986.

10. Свенцицкая, И. С. Раннее христианство. Страницы истории. М., 1987.

11. Христианство. Энциклопедический словарь. Т. 1-3. М., 1993-1995.

12. Асмус, прот. Валентин. Лекции по история Церкви [І-ІХ в.]. - http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm.

13. Хотър, С. М. Щрихи от църковната история. ХХ века разпространение на християните по света. С., 1997.

14. Кернс, Ъ., Стоянов, Хр., Златев, К. Християнството през вековете. С., 1998.

15. Голубич, М. История на християнската църква от І до ХХ в. С., 1999.

16. Ериксън, М. Християнско богословие. С., 2001.

17. Карташев, А. В. Вселенские соборы. СПб., 2002.

18. Бакалов, Г. Византия. С., 2004.

19. Еремина, В. М. История Вселенской Церкви с элементами агиологии (курс лекций, прочитанных в Российском Православном университете св. Иоанна Богослова). - http://vmeremina.narod.ru/istor1/istor1.htm.

20. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., 2007.

21. Удхед, Л. Християнството. Кратко въведение. С., 2007 (Световни религии).

22. Бриллиантов, А. И. Лекции по истории древней Церкви. СПб., 2007.

23. Серафим (Соколов), прот. История восточного и западного христианства (IV-XX века). М., 2008.

24. Frend, W. H. C. The Rise of Christianity. Philadelphia, 1985.

25. Edwards, D. L. Christianity: The First Two Thousand Years. Maryknoll (N.Y.), 1997.

26. The Oxford Dictionary of the Christian Church. Eds. F. L. Cross & Livingstone, E.A. Oxford, 1997.

27. Hein, M. Kleines Lexikon der Kirchengeschichte. Muenchen, 1998.

28. Franzen, A. Kleine Kirchengeschichte. Durchgesehen und erweitert bis in die Gegenwart von Roland Froehlich, Freiburg, 2000.

29. Die Geschichte des Christentums. Religion-Politik-Kultur. 3 Bände in Kassette. Freiburg, 2005-2009.

 

Думата „Египет” предизвиква в съзнанието на българина и не само на него няколко банални асоциации – пирамиди, мумии, Нил, Сахара… Някой може да си спомни, че през Възраждането копривщенски млекари са образували цяла колония в Александрия. Египет е страна с площ 1 милион кв. км. – девет пъти по-голяма от България, а нейното население е 80 милиона души – 11 пъти по-голямо от нашето. 95% от площта на страната е пустиня. Но какво знаем за християнското наследство на страната, което е седем века по-старо от исляма? Какъв е животът, проблемите и постиженията на египтяните днес? Една възможност да открехнем прозореца към най-голямата арабска страна ни даде деветдневна екскурзия на фирмата „Искони” с водещ Георги Тодоров.

На 1 декември 2007 г. следобед чартърен полет на „Bulgaria Air” ни отнесе на юг. Пътуването продължи 2 часа и 10 минути. Приземихме се на летището „Хуртада” до Кайро, където продължава да се строи дори нощем нов терминал за 11 милиона туристи. Надписите са на английски и арабски език. Египтяните са средни на ръст, силно мургави, темпераментни, кльощави поради хилядолетното недохранване. Обслужващият персонал е съставен почти само от мъже. Напомниха ни да сменим валута – един долар се разменя за 5,5 египетски паунда. Напук на банковата логика тук в оборот вървят само банкноти, които са мръсни и омачкани, а не монети.

Автобусът ни отведе към нашия хотел „Сантана”. В Кайро живеят над 15 милиона души. Градът е много замърсен, а трафикът – пренаситен. Липсват светофари и крайпътни знаци и шофьорите надуват клаксоните непрекъснато. Интересното е, че при този хаос няма катастрофи. Минахме през центъра с разкошните резиденции на президента и министрите, но истинският шок настъпи в предградията, където мизерията е ужасна. Между полусъборените тухлени блокове е натрупан боклук и са разкопани оризови и памукови ниви. Хотелът се оказа чист, но стаите не се поддържат – вратите трудно се затварят, климатикът не работи, а дистанционното е развалено. От американските канали може да се види само CNN.

След 5,30 часа сутринта вече не може да се спи. Пронизителният зов на муеззините от минаретата, засилван от високоговорителите, започва да оглася притихналия град. След шведската маса потеглихме за старините. Ние разглеждахме с любопитство туземците, а те - нас. Египтянките по правило носят дълги роби и стегнати забрадки, докато мъжете обикновено се обличат по европейски. Някои младежи-ислямисти носят бради, а жените им са опаковани в плътни фереджета.

В района на Саккара разгледахме най-старата пирамида на фараона Джосер от 2761 г. пр. Хр. Тя е стъпаловидна с 14 врати, от които 13 са фалшиви. Неин строител е велможата Имхотеп, който е обожествен от египтяните и гърците с името Ескулап. Тук се сблъскахме с амбулантни търговци, които са истинска напаст за туристите. Твърди цени няма и трябва да се води тягостен пазарлък. Повечето продавани сувенири, въпреки клетвите на търгашите, са пластмасови и произведени в Китай. След като разгледахме няколко гробници и магазин за килими, ние се отправихме към Гиза.

Главната забележителност тук е Хеопсовата пирамида, градена от 5,9 милиона тона камъни в продължение на 20 години 25 века преди Христа. Целта е да се осигури безсмъртие на мумията на един човек – фараона. До ХІV в., когато е издигната катедралата в Линкълн (Англия), това е най-високата сграда в света – 138 м. Впечатлението от пирамидата е потресаващо и незабравимо. Цивилизацията ще загине, човекът ще изчезне, слънцето ще угасне, но пирамидата ще остане. До нея се намира по-малката пирамида на Хефрен и сфинксът с глава на човек и тяло на лъв. Между двете пирамиди се намира малък модерен музей с единствен експонат – лодката, в която е погребан фараонът и с която той очаква да премине реката към рая.

Изпълненият с впечатления ден завърши с посещение на „Merit Papyrus Institute”. За да придадат фалшива важност на работилниците и магазините си, египтяните ги наричат „институти”, „школи”, „музеи”. Един средноголям папирус с отпечатано изображение струва 85 долара. Цена за американци, но не и за българи!