Archimandrite Pavel Stefanov

1. УВОДНИ ВЪПРОСИ. ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА КАТО НАУКА

1.1 Отношение между светската и църковната история

1.2 Характер, предмет, задачи, метод и определение на Общата история на Църквата като наука.

1.3 Периодизация на Общата история на Църквата

1.4 Извори за Общата история на Църквата

1.5 Събиране и издаване на изворите

1.6 Сродни и помощни науки на Общата история на Църквата

1.7 Развой на църковната историография на Изток и Запад (от ІV в. до днес)

1.8 Значение на Общата история на Църквата

ПЪРВИ ПЕРИОД (33-313 Г.)

2. Състояние на античния свят непосредствено преди и след Рождество Христово

2.1 Юдейство

2.1.1 Поява и развитие

2.1.2 Религия и литература на евреите

2.1.3 Апокалиптика, есхатология и месианство

2.1.4 Синагога

2.1.5 Книжници

2.1.6 Течения в юдейството

2.2 Гръко-римски свят

2.3 Контекст на зараждане на християнството

2.4 Условия, които благоприятстват разпространението на християнството

2.5 Религиозни съперници на християнството

2.6 Късноантични философски системи

3. Начало и разпространение на християнството

3.1 Иисус Христос - Основател на Църквата

3.2 Възникване на Църквата в Йерусалим

3.3 Състояние на йерусалимската църковна община (33-51 г.)

3.4 Благовестническа дейност на св. апостоли и разпространение на християнството в Палестина, Сирия, Арабия, Финикия, Мала Азия, Македония и Рим

3.5 Апостол Павел - живот и дейност

3.6 Мисионерски пътувания на ап. Павел

3.7 Спор в Антиохийската църква за значението на обрязването. Апостолски събор в Йерусалим (ок. 48 г.)

3.8 Разпространение на християнството до ІIV в.

3.9 Основаване на Римската църква и дейност на ап. Петър

3.10 Разпространение на християнството сред различни слоеве на късноантичното общество

4. Гонения срещу Църквата

4.1 Мъченичество - етимология и същност

4.2 Преследване на Църквата от страна на юдеите

4.3 Причини за гоненията:

а) социални

б) правно-религиозни

в) политически

4.4 Исторически преглед на гоненията:

а) при имп. Нерон (54-68)

б) при имп. Домициан (81-96)

в) при имп. Траян (98-117), Хадриан (117-138) и Антоний Пий (138-161)

г) при имп. Марк Аврелий (161-180)

д) при имп. Септимий Север (193-211)

е) състояние на Църквата след Септимий Север до Деций Траян

ж) при имп. Деций Траян (249-251)

з) при имп. Валериан (253-259)

и) при имп. Галиен (260-268)

й) при имп. Диоклетиан (284-305) и неговите съуправители и приемници

4.5 Актове на мъченици и светци

4.6 Полемика на езически философи срещу християнството (ІІII-III в.). Опити за реформиране и възраждане на езичеството

4.7 Култ към бог Митра

4.8 Едикт на имп. Галерий от 311 г.

4.9 Милански едикт от 313 г.

5. Ереси и разколи в древната Църква

5.1 Етимология на термините “ерес” и “разкол”

5.2 Юдействащи еретици - назаряни (евионити) и елкезаити

5.3 Гностицизъм

5.3.1 Гностици от I и II в.

5.3.2 Маркионитство

5.3.3 Манихейство

5.4 Монархианство

5.5 Монтанистки разкол

5.6 Разколи на Новат и Новациан

5.7 Разкол на Мелитий

5.8 Спорове за значението на еретическото кръщение

5.9 Спорове за празнуването на Възкресение Христово

ВТОРИ ПЕРИОД (313-1054 Г.)

6. Държава и Църква

6.1 Отношение на имп. Константин и неговите синове към Църквата и езичеството

6.2 Имп. Юлиан Отстъпник и неговият опит за възстановяване на езичеството

6.3 Отношение на императорите след Юлиан към Църквата

6.4 Отношения между държавата и Църквата на Изток и Запад (ІIV-X в.)

6.5 Имуществени права и други привилегии на Църквата

6.6 Късна езическа полемика и нейното противодействие

7. Разпространение на християнството

7.1 Велико преселение на народите

7.2 Готи

7.3 Франки

7.4 Британци

7.5 Германци

7.6 Скандинавци

7.7 Славяни

7.8 Чехи

7.9 Поляци

7.10 Маджари (унгарци)

7.11 Грузинци

7.12 Арменци

7.13 Араби

7.14 Етиопци

7.15 Перси

8. Развитие на църковното учение. Ереси, разколи и богословски спорове. Вселенски събори

8.1 Причини за свикването на вселенските събори

8.2 Арий и арианството

8.3 Разпространение на арианството

8.4 Първи вселенски събор (325 г.) и неговото значение

8.5 Арианство след Първия вселенски събор

8.6 Ереси на Маркел, Фотин, Аполинарий и Македоний

8.7 Втори вселенски събор и неговото значение

8.8 Донатистки разкол в Северна Африка

8.9 Мелитиев разкол в Антиохия

8.10 Пелагианство и събори срещу него

8.11 Начало и развитие на христологическите ереси

8.12 Несторианска ерес

8.13 Трети вселенски събор и неговото значение

8.14 Несторианство след Третия вселенски събор

8.15 Монофизитска ерес и Четвърти вселенски събор

8.16 Монофизитство (евтихианство) и осъждането му на поместен събор в Константинопол (448 г.)

8.17 Разбойнически събор в Ефес (448 г.)

8.18 Четвърти вселенски събор (451 г.) - свикване, дейност и значение

8.19 Монофизитство след Халкидон

8.20 Акакиевата схизма между Цариград и Рим (484-518 г.)

8.21 Имп. Юстиниан ІI Велики и Петия вселенски събор

8.22 Теопасхитски спор

8.23 Спор за трите глави. Пети вселенски събор (553 г.)

8.24 Монофизитски църкви: Коптска, Етиопска, Арменска и

Сиро-Яковитска

8.25 Монотелитство - поява и същност

8.26 Монергизъм

8.27 Шести вселенски събор (681 г.) и неговото значение

8.28 Монотелитство след събора. Маронитска църква

8.29 Иконоборство и седми вселенски събор

8.30 Иконоборска ерес

8.31 Полемика на иконопочитателите

8.32 Имп. Константин Копроним и иконоборския събор (754 г.)

8.33 Седми вселенски събор (787 г.)

8.34 Съдбата на съборните решения на Запад. Libri Carolini.

8.35 Иконоборство след Седмия вселенски събор

8.36 Константинополски събор (843 г.) и тържество на Православието

8.37 Павликянство, евхитство и богомилство

8.38 Павликянство (основаване, развитие и същност)

8.39 Евхитство (масалианство)

8.40 Богомилство - основаване, развитие и същност

9 Монашество - предпоставки и условия за неговата поява

9.1 Отшелническо монашество - св. Антоний Велики

9.2 Общежитийно монашество - св. Пахомий Велики

9.3 Западно монашество - св. Йоан Касиан, Бенедикт Нурсийски

9.4 Света Гора (Атон)

9.5 Значение на монашеството в историята на Църквата

10. Църковно законодателство. Поместни събори. Канони, апостолски правила, Дидаскалия и постановления

10.1 Вселенски и поместни църковни събори

10.2 Събиране каноните на съборите

10.3 Апостолски правила, Апостолска дидаскалия и Апостолски постановления

11. Амбиции на римските епископи за главенство в Църквата

11.1 Библейско-догматически основания. “Дарът на Константин”

11.2 Политически причини. Лъжеисидорови декреталии

11.3 Фотиевата схизма (IX в.)

11.4 Разделение на Източната и Западната църква (1054 г.)

Църковно устройство (ІIV-XI в.)

12.1 Църковна йерархия

12.2 Целибат на духовенството

12.3 Нови църковни длъжности

12.4 Църковна организация. Митрополии. Патриаршии

12.5 Развитие на източните църкви до XI в.

ТРЕТИ ПЕРИОД - ЗА ИЗТОЧНАТА (1054-1453 Г.) И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА (1054-1517 Г.)
13. Положението на Православната църква

13.1 Византийските императори и Църквата

13.2 Кръстоносни походи на Изток

13.3 Състояние на Източните църкви след 1054 г.

Религиозно състояние на Източната църква

14.1 Исихазъм (XIV в.)

14.2 Духовно състояние на византийското общество

15. Състояние на Римокатолическата църква (XI-XV в.)

15.1 Християнизация на Западна, Средна и Северна Европа

15.2 Папа Григорий VII Хилдебранд и неговата реформа

15.3 Борба между папството и династията на Хохенщауфените

15.4 Папа Инокентий III - апогей на папството

15.5 Авиньонски плен на папите

15.6 Събори в Констанц, Базел и Ферара-Флоренция

15.7 Западни еретици - катари, валденси, апостолски братя

15.8 Протореформатори - Джон Уиклиф, Ян Хус, Джироламо Савонарола

15.9 Главни монашески ордени на Запад

16. Духовно развитие на Римокатолическата църква

16.1 Духовна просвета

16.2 Схоластика. По-видни представители

16.3 Мистика. По-именити представители

16.4 Хуманизъм. По-шзвистнш представители

16.5 Духовен и институционален живот (флагеланти, юбилейни години, инквизиция, кардиналска колегия)

ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД (1453/1517 Г. - ДО ДНЕС)

17.1 Протестантство. Предпоставки за появата му

17.2 Живот и дейност на Мартин Лутер. Реформация в Германия

17.3 Улрих Цвингли. Реформация в Швейцария

17.4 Жан Калвин. Реформирано протестантство

17.5 Основаване и развитие на Англиканската църква

17.6 Реформация в Шотландия. Презвитерианство

17.7 Реформация във Франция. Хугенотство

17.8 Разпространение на протестантството в Европа

17.9 Анабаптизъм. Гражданска война в Германия. Менонити. Баптисти

17.10 Антитринитарии. Социнианство

18. Контрареформация на Римокатолическата църква (XVI в.). Нови духовни течения

18.1 Тридентски събор

18.2 Игнаций Лойола и Йезуитския орден

18.3 Нови монашески ордени и конгрегации

18.4 Римокатолическо богословие. По-видни представители

18.5 Нови духовни течения в Римокатолическата църква (галиканство, янсенизъм, мистицизъм, квиетизъм)

19. Състояние на Римокатолическата църква през ХVIII-XIX в.

19.1 Епохата на Просвещението и Църквата

19.2 Църковни реформи на австрийския имп. Йосиф II

19.3 Римокатолическата църква по време на Френската революция (1789 г.)

19.4 Положението й в Германия, Италия, Франция

19.5 Опити за ограничаване на папската власт. Фебронианство

19.6 Римокатолическа реакция. Ултрамонтанска партия

19.7 Първи Ватикански събор. Старокатоличество

19.8 Нови духовни течения (модернизъм и либерализъм)

20. Състояние на протестантството през XVIII-XIX в.

20.1 Протестантска ортодоксия

20.2 Пиетизъм

20.3 Рационализъм и идеализъм

21. Римокатоличество и протестантство през ХХ в.

21.1 Отношение към комунизма и фашизма

21.2 Втори Ватикански събор. Аджорнаменто

21.3 Съвременна криза на римокатоличеството и протестантството. Нови видове богословие: на освобождението, азиатско, африканско, феминистко и др. Постмодернизъм. Движението “Ню ейдж”

Учебна литература:

1. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., Свято-Троице-Сергиева Лавра, 2007, 768 с.; http://www.pravkniga.ru/library/history_of_church.

2. Дюшен, Л. История древней Церкви. Т. 1-2. М., 1912-1914; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch1/index.html; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch2/index.html.

3. Тальберг, Н. История христианской Церкви. М.-Нью Йорк, 1991; http://www.krotov.org/libr_min/t/talberg; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

4. Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в християнството. С., 1992.

5. Поснов, М. История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

6. Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1995.

7. Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html

8. Кубланов, М. М. Возникновение христианства. Эпоха, идеи, искания. М., 1974.

9. Оргиш, В. Античная философия и происхождение христианства. Минск, 1986.

10. Свенцицкая, И. С. Раннее христианство. Страницы истории. М., 1987.

11. Христианство. Энциклопедический словарь. Т. 1-3. М., 1993-1995.

12. Асмус, прот. Валентин. Лекции по история Церкви [І-ІХ в.]. - http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm.

13. Хотър, С. М. Щрихи от църковната история. ХХ века разпространение на християните по света. С., 1997.

14. Кернс, Ъ., Стоянов, Хр., Златев, К. Християнството през вековете. С., 1998.

15. Голубич, М. История на християнската църква от І до ХХ в. С., 1999.

16. Ериксън, М. Християнско богословие. С., 2001.

17. Карташев, А. В. Вселенские соборы. СПб., 2002.

18. Бакалов, Г. Византия. С., 2004.

19. Еремина, В. М. История Вселенской Церкви с элементами агиологии (курс лекций, прочитанных в Российском Православном университете св. Иоанна Богослова). - http://vmeremina.narod.ru/istor1/istor1.htm.

20. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., 2007.

21. Удхед, Л. Християнството. Кратко въведение. С., 2007 (Световни религии).

22. Бриллиантов, А. И. Лекции по истории древней Церкви. СПб., 2007.

23. Серафим (Соколов), прот. История восточного и западного христианства (IV-XX века). М., 2008.

24. Frend, W. H. C. The Rise of Christianity. Philadelphia, 1985.

25. Edwards, D. L. Christianity: The First Two Thousand Years. Maryknoll (N.Y.), 1997.

26. The Oxford Dictionary of the Christian Church. Eds. F. L. Cross & Livingstone, E.A. Oxford, 1997.

27. Hein, M. Kleines Lexikon der Kirchengeschichte. Muenchen, 1998.

28. Franzen, A. Kleine Kirchengeschichte. Durchgesehen und erweitert bis in die Gegenwart von Roland Froehlich, Freiburg, 2000.

29. Die Geschichte des Christentums. Religion-Politik-Kultur. 3 Bände in Kassette. Freiburg, 2005-2009.

 

Думата „Египет” предизвиква в съзнанието на българина и не само на него няколко банални асоциации – пирамиди, мумии, Нил, Сахара… Някой може да си спомни, че през Възраждането копривщенски млекари са образували цяла колония в Александрия. Египет е страна с площ 1 милион кв. км. – девет пъти по-голяма от България, а нейното население е 80 милиона души – 11 пъти по-голямо от нашето. 95% от площта на страната е пустиня. Но какво знаем за християнското наследство на страната, което е седем века по-старо от исляма? Какъв е животът, проблемите и постиженията на египтяните днес? Една възможност да открехнем прозореца към най-голямата арабска страна ни даде деветдневна екскурзия на фирмата „Искони” с водещ Георги Тодоров.

На 1 декември 2007 г. следобед чартърен полет на „Bulgaria Air” ни отнесе на юг. Пътуването продължи 2 часа и 10 минути. Приземихме се на летището „Хуртада” до Кайро, където продължава да се строи дори нощем нов терминал за 11 милиона туристи. Надписите са на английски и арабски език. Египтяните са средни на ръст, силно мургави, темпераментни, кльощави поради хилядолетното недохранване. Обслужващият персонал е съставен почти само от мъже. Напомниха ни да сменим валута – един долар се разменя за 5,5 египетски паунда. Напук на банковата логика тук в оборот вървят само банкноти, които са мръсни и омачкани, а не монети.

Автобусът ни отведе към нашия хотел „Сантана”. В Кайро живеят над 15 милиона души. Градът е много замърсен, а трафикът – пренаситен. Липсват светофари и крайпътни знаци и шофьорите надуват клаксоните непрекъснато. Интересното е, че при този хаос няма катастрофи. Минахме през центъра с разкошните резиденции на президента и министрите, но истинският шок настъпи в предградията, където мизерията е ужасна. Между полусъборените тухлени блокове е натрупан боклук и са разкопани оризови и памукови ниви. Хотелът се оказа чист, но стаите не се поддържат – вратите трудно се затварят, климатикът не работи, а дистанционното е развалено. От американските канали може да се види само CNN.

След 5,30 часа сутринта вече не може да се спи. Пронизителният зов на муеззините от минаретата, засилван от високоговорителите, започва да оглася притихналия град. След шведската маса потеглихме за старините. Ние разглеждахме с любопитство туземците, а те - нас. Египтянките по правило носят дълги роби и стегнати забрадки, докато мъжете обикновено се обличат по европейски. Някои младежи-ислямисти носят бради, а жените им са опаковани в плътни фереджета.

В района на Саккара разгледахме най-старата пирамида на фараона Джосер от 2761 г. пр. Хр. Тя е стъпаловидна с 14 врати, от които 13 са фалшиви. Неин строител е велможата Имхотеп, който е обожествен от египтяните и гърците с името Ескулап. Тук се сблъскахме с амбулантни търговци, които са истинска напаст за туристите. Твърди цени няма и трябва да се води тягостен пазарлък. Повечето продавани сувенири, въпреки клетвите на търгашите, са пластмасови и произведени в Китай. След като разгледахме няколко гробници и магазин за килими, ние се отправихме към Гиза.

Главната забележителност тук е Хеопсовата пирамида, градена от 5,9 милиона тона камъни в продължение на 20 години 25 века преди Христа. Целта е да се осигури безсмъртие на мумията на един човек – фараона. До ХІV в., когато е издигната катедралата в Линкълн (Англия), това е най-високата сграда в света – 138 м. Впечатлението от пирамидата е потресаващо и незабравимо. Цивилизацията ще загине, човекът ще изчезне, слънцето ще угасне, но пирамидата ще остане. До нея се намира по-малката пирамида на Хефрен и сфинксът с глава на човек и тяло на лъв. Между двете пирамиди се намира малък модерен музей с единствен експонат – лодката, в която е погребан фараонът и с която той очаква да премине реката към рая.

Изпълненият с впечатления ден завърши с посещение на „Merit Papyrus Institute”. За да придадат фалшива важност на работилниците и магазините си, египтяните ги наричат „институти”, „школи”, „музеи”. Един средноголям папирус с отпечатано изображение струва 85 долара. Цена за американци, но не и за българи!