Archimandrite Pavel Stefanov

Думата „Египет” предизвиква в съзнанието на българина и не само на него няколко банални асоциации – пирамиди, мумии, Нил, Сахара… Някой може да си спомни, че през Възраждането копривщенски млекари са образували цяла колония в Александрия. Египет е страна с площ 1 милион кв. км. – девет пъти по-голяма от България, а нейното население е 80 милиона души – 11 пъти по-голямо от нашето. 95% от площта на страната е пустиня. Но какво знаем за християнското наследство на страната, което е седем века по-старо от исляма? Какъв е животът, проблемите и постиженията на египтяните днес? Една възможност да открехнем прозореца към най-голямата арабска страна ни даде деветдневна екскурзия на фирмата „Искони” с водещ Георги Тодоров.

На 1 декември 2007 г. следобед чартърен полет на „Bulgaria Air” ни отнесе на юг. Пътуването продължи 2 часа и 10 минути. Приземихме се на летището „Хуртада” до Кайро, където продължава да се строи дори нощем нов терминал за 11 милиона туристи. Надписите са на английски и арабски език. Египтяните са средни на ръст, силно мургави, темпераментни, кльощави поради хилядолетното недохранване. Обслужващият персонал е съставен почти само от мъже. Напомниха ни да сменим валута – един долар се разменя за 5,5 египетски паунда. Напук на банковата логика тук в оборот вървят само банкноти, които са мръсни и омачкани, а не монети.

Автобусът ни отведе към нашия хотел „Сантана”. В Кайро живеят над 15 милиона души. Градът е много замърсен, а трафикът – пренаситен. Липсват светофари и крайпътни знаци и шофьорите надуват клаксоните непрекъснато. Интересното е, че при този хаос няма катастрофи. Минахме през центъра с разкошните резиденции на президента и министрите, но истинският шок настъпи в предградията, където мизерията е ужасна. Между полусъборените тухлени блокове е натрупан боклук и са разкопани оризови и памукови ниви. Хотелът се оказа чист, но стаите не се поддържат – вратите трудно се затварят, климатикът не работи, а дистанционното е развалено. От американските канали може да се види само CNN.

След 5,30 часа сутринта вече не може да се спи. Пронизителният зов на муеззините от минаретата, засилван от високоговорителите, започва да оглася притихналия град. След шведската маса потеглихме за старините. Ние разглеждахме с любопитство туземците, а те - нас. Египтянките по правило носят дълги роби и стегнати забрадки, докато мъжете обикновено се обличат по европейски. Някои младежи-ислямисти носят бради, а жените им са опаковани в плътни фереджета.

В района на Саккара разгледахме най-старата пирамида на фараона Джосер от 2761 г. пр. Хр. Тя е стъпаловидна с 14 врати, от които 13 са фалшиви. Неин строител е велможата Имхотеп, който е обожествен от египтяните и гърците с името Ескулап. Тук се сблъскахме с амбулантни търговци, които са истинска напаст за туристите. Твърди цени няма и трябва да се води тягостен пазарлък. Повечето продавани сувенири, въпреки клетвите на търгашите, са пластмасови и произведени в Китай. След като разгледахме няколко гробници и магазин за килими, ние се отправихме към Гиза.

Главната забележителност тук е Хеопсовата пирамида, градена от 5,9 милиона тона камъни в продължение на 20 години 25 века преди Христа. Целта е да се осигури безсмъртие на мумията на един човек – фараона. До ХІV в., когато е издигната катедралата в Линкълн (Англия), това е най-високата сграда в света – 138 м. Впечатлението от пирамидата е потресаващо и незабравимо. Цивилизацията ще загине, човекът ще изчезне, слънцето ще угасне, но пирамидата ще остане. До нея се намира по-малката пирамида на Хефрен и сфинксът с глава на човек и тяло на лъв. Между двете пирамиди се намира малък модерен музей с единствен експонат – лодката, в която е погребан фараонът и с която той очаква да премине реката към рая.

Изпълненият с впечатления ден завърши с посещение на „Merit Papyrus Institute”. За да придадат фалшива важност на работилниците и магазините си, египтяните ги наричат „институти”, „школи”, „музеи”. Един средноголям папирус с отпечатано изображение струва 85 долара. Цена за американци, но не и за българи!