EГИПЕТ МЕЖДУ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО. ПЪТЕПИС (4)
Септември 1994 г. се случи хладен и дъждовен. Участвах в конференция в манастира Бозе в Северна Италия и отидох с колеги, за да разгледам Египетския музей в Торино. Той е вторият по големина подобен музей в света. Беше пропит от толкова силна миризма - главно от стотиците мумии, че ни стана лошо, а една бременна рускиня в нашата група припадна и едва не роди в самия музей.
Истинският Египетски музей e този в Кайро и не мирише на нищо, освен на прах. Едва ли някой може да претендира, че се е запознал с миналото на Египет, без да го види. На 5 декември 2007 г. в 8 часа сутринта се строихме в редица пред него. Добре, че избързахме, защото постоянно прииждаха стотици и хиляди туристи от цял свят, които изпълниха съседните улици. Музеят е открит през 1901 г. и съдържа над 120 000 експоната, повечето от които изобщо не са изложени. Вътре царува стълпотворение от групи, водени от екскурзоводи, които се надвикват като продавачи на ориенталски сергии. Какофонията е невъобразима.
Уникалността и богатството на Египетския музей е излишно да се доказват. Но той има и недостатъци. Надписите под някои експонати са писани на ръка на френски език през 50-те години и на това отгоре са пълни с грешки. В магазинчетата до входа се продават печатни водачи за музея, но тъй като той е огромен, споменати са само най-важните изложени предмети. Първото нещо, пред което се изправя посетителят на партера е поставка с „предмета на месеца”. Около този акцент се подредени най-старите находки като плочата на фараона Нармер, който първи обединява Горен и Долен Египет преди 5100 години.
На втория етаж са подредени хиляди и хиляди експонати, но това, което всеки жадува да види е единственото неокрадено царско погребение, открито през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. То принадлежи на незначителния фараон Тутанкамон от 18-та династия (1341-1323 г. пр.Хр.). Той е умрял в цъфтящо здраве на 19-годишна възраст и вероятно е убит. Погребението му включва четири позлатени ковчега, които са внасяни на парчета в камерата и са сглобявани като матрьошки един в друг. Най-малкият от тях е направен от камък и тежи 1,36 тона. В него се намират три саркофага, като мумията на фараона е сложена в най-вътрешния. Естествено най-известният и впечатляващ експонат е златната маска на Тутанкамон. По ирония на съдбата един от най-незначителните царе на страната е придобил най-голяма популярност и то през ХХ век.
Човек може със седмици да се разхожда из музея и да се взира в безбройните предмети, подредени по функции в различни помещения. Има зали само с принадлежности за готвене и хранене, други - с предмети, свързани със занаяти, трети – с всевъзможни надписи по папируси, чирепи и плочи, четвърти – с атрибути на религията. Носеното днес от наивници синьо око като апотропея срещу уроки всъщност има египетски произход. Това е окото на Озирис, извадено от злия му брат Сет и върнато от неговия син Хор. Хронологията на експозицията стига до елинистично-римския период. Лично за мен бяха най-интересни рисуваните маски за мумии от оазиса Фаюм, които произхождат главно от ІІ век и се смятат за предходници на раннохристиянските икони. Според мен техните художници са гърци, преселени в Египет. Мнозина историци на изкуството продължават да смятат, че позата „оранта” с молитвено вдигнати ръце отъждествява определени паметници като християнски. Египетският музей доказва, че оранти се срещат често и по езически изображения.
Все още замаяни от експозицията, минахме с рейса през гробището на Кайро, което е най-голямото мюсюлманско гробище в света и е пълно с безпризорни просяци. Посетихме цитаделата на Стария Кайро, построена от прочутия султан Саладин през ХІІ в. Тук разгледахме приятно хладната джамия на Мохамед Али, завършена през 1848 г. Тя е отчасти облицована с алабастър от Асуан, но релефите са в стила „османски барок”. В купола на чешмата до джамията са изобразени масонски символи, защото Али е бил масон и сравнително толерантен към други религии.
Привечер, когато последните лъчи на залеза докосваха мътните води на Нил, направихме приятна екскурзия по реката с две платноходки. До нас блестяха светлините на модерните големи хотели „4 seasons” и „Grand Hyatt”. Древните египтяни дотолкова зависят от тази река, че я обожествяват и й принасят жертви. Ние, християните, обаче очакваме да видим друга, вечна река – „с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца” (Апокалипсис 22:1).