ЕГИПЕТ МЕЖДУ МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО. ПЪТЕПИС (ЧАСТ 5)
Старият Кайро (на арабски Мисър ал-Кадийма) беше „лампата”, около която кръжахме като пеперуди в петия ден от пътуването си из Египет. Този квартал е разположен западно от Нил до остров Рода. Предполага се, че тук съществува селище още през VІ в. пр. Хр. Върху неговите останки през 98 г. император Траян изгражда крепост, наречена Вавилон. Апостол Петър отправя първото си послание вероятно оттук, защото пише до християните (5:13), че ги поздравява „избраната… църква във Вавилон и син ми Марко” (той е евангелистът, който основава християнството в Египет). Когато войските на исляма нахлуват през 641 г., коптите, изтерзани от византийската експлоатация, ги посрещнат с облекчение и мнозина от тях приемат новата религия. Съпротивява се вяло само гръцкият гарнизон. Арабите основават тук крепост ал-Фустат, от която е останала само една джамия – най-старата в Африка.
Нашата обиколка започна с коптската Висяща църква (ел-Муалака), посветена на св. Богородица. Нарича се така, защото е издигната над дълъг пасаж към вътрешен двор. Храмът се споменава за първи път при патриарх Йосиф (831-849). Представлява трикорабна базилика, разделена от два реда по осем колони. Вдясно има параклис „Св. Екатерина” (наричана от коптите „св. Димиана”) и баптистерий с мраморен купел от ХІ век, поддържан отзад от 13 колони.
Влязохме в православната църква „Св. Георги”. Тя е ротонда като Златната църква във Велики Преслав, защото повтаря контурите на една от кулите на римската крепост. Строена е през 1909 г. Пред нея е поставен паметник на патриарх Христофор ІІ (1939-1967). За мен беше много вълнуващо да се поклоня в подземието на саркофага на патриарх Йоаким (1487-1567). Наклеветен от евреина лекар на местния паша, той е осъден да изпие чаша с отрова подобно на Сократ. Поисква отсрочка от три дни, през които се отдава на пълен пост и молитва. Изпива отровата и остава жив. Цар Иван Грозни узнава за чудото от синайски монаси и го затрупва с дарове. Разказът за това събитие е преведен в български ръкописи от ХVІІІ век.
Видяхме и коптската църква „Св. Сергий и Вакх” – двама мъченици, умъртвени за вярата през 296 г. Тя е на два етажа, като вторият е с галерия. В криптата се сочи предполагаемото жилище на св. Семейство по време на неговото бягство в Египет. Следващата църква се казваше „Св. Варвара”. Посветена е на една местна невинна девойка от ІІІ-ІV в., обезглавена от свирепия си баща езичник. Църквата е построена от копта Атанасий, секретар на арабския губернатор ибн Маруан (685-705), и първоначалното й название е „Св. Кир”. Името е сменено, когато тук са донесени мощите на великомъченицата. Иконостасът датира от Х-ХІ век, но вътре се пази и една забележителна дървена врата от ІV век.
Визитата в Стария Кайро неизбежно включва и единствената синагога „Бен Сира”. Тя е бивша християнска базилика от VІІ век. Най-ценното в нея е прочутата Гениза – хранилище на древни документи. Част от тях са писма, които разказват за обръщането на хазарската империя към юдейството през ІХ век. Хазарите са стари врагове на прабългарите. Благодарение на техния натиск част от нашите прадеди напускат южноруските степи и успяват да отвоюват най-хубавите области на Византийската империя. Зад синагогата се сочи кладенец, в който уж били хвърлени пелените на бебето Мойсей.
Разгледахме и коптския манастир „Св. Георги”, в който се сочи мястото, където бил измъчван едноименният светец. Закачени са неговите вериги, които набожните копти докосват за изцеление до различни места на тялото си и казват молитва. Тази легенда обаче е съмнителна, защото римският войник св. Георги е убит в Палестина, а не в Египет.
Кулминацията на този пренаситен от впечатления ден беше посещението на Коптския музей. Основан е през 1942 г. За разлика от Египетския музей, неговата експозиция е не само изключително богата, но и добре поддържана. Включва безценни образци на тъкани, каменни резби, фрески, икони от ІV-VІІ век, донесени от манастира „Св. Йеремия” в Саккара и Бауит. Особено интересни са паметниците на прехода, които включват едновременно езически и християнски елементи. Най-сетне видях „на живо” прочутите гностически папируси от Наг Хамади, на които съм посветил една глава в сложената под печат книга на издателство „Омофор” – „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия”. В надписа до ръкописите обаче е погрешно посочено, че са намерени до мястото на манастира на св. Епифаний (правилно – св. Пахомий). Експозицията на Копския музей продължава хронологически до ХІХ век. Някои от късните експонати са доста екзотични – икона на св. Ахрака и Авгани, двамата с кучешки глави, от ХVІІІ в. и друга икона на архидякон Стефан с папска тиара от ХVІІІ-ХІХ век.