Archimandrite Pavel Stefanov

Септември 1994 г. се случи хладен и дъждовен. Участвах в конференция в манастира Бозе в Северна Италия и отидох с колеги, за да разгледам Египетския музей в Торино. Той е вторият по големина подобен музей в света. Беше пропит от толкова силна миризма - главно от стотиците мумии, че ни стана лошо, а една бременна рускиня в нашата група припадна и едва не роди в самия музей.

 

Истинският Египетски музей e този в Кайро и не мирише на нищо, освен на прах. Едва ли някой може да претендира, че се е запознал с миналото на Египет, без да го види. На 5 декември 2007 г. в 8 часа сутринта се строихме в редица пред него. Добре, че избързахме, защото постоянно прииждаха стотици и хиляди туристи от цял свят, които изпълниха съседните улици. Музеят е открит през 1901 г. и съдържа над 120 000 експоната, повечето от които изобщо не са изложени. Вътре царува стълпотворение от групи, водени от екскурзоводи, които се надвикват като продавачи на ориенталски сергии. Какофонията е невъобразима.

Уникалността и богатството на Египетския музей е излишно да се доказват. Но той има и недостатъци. Надписите под някои експонати са писани на ръка на френски език през 50-те години и на това отгоре са пълни с грешки. В магазинчетата до входа се продават печатни водачи за музея, но тъй като той е огромен, споменати са само най-важните изложени предмети. Първото нещо, пред което се изправя посетителят на партера е поставка с „предмета на месеца”. Около този акцент се подредени най-старите находки като плочата на фараона Нармер, който първи обединява Горен и Долен Египет преди 5100 години.

На втория етаж са подредени хиляди и хиляди експонати, но това, което всеки жадува да види е единственото неокрадено царско погребение, открито през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. То принадлежи на незначителния фараон Тутанкамон от 18-та династия (1341-1323 г. пр.Хр.). Той е умрял в цъфтящо здраве на 19-годишна възраст и вероятно е убит. Погребението му включва четири позлатени ковчега, които са внасяни на парчета в камерата и са сглобявани като матрьошки един в друг. Най-малкият от тях е направен от камък и тежи 1,36 тона. В него се намират три саркофага, като мумията на фараона е сложена в най-вътрешния. Естествено най-известният и впечатляващ експонат е златната маска на Тутанкамон. По ирония на съдбата един от най-незначителните царе на страната е придобил най-голяма популярност и то през ХХ век.

Човек може със седмици да се разхожда из музея и да се взира в безбройните предмети, подредени по функции в различни помещения. Има зали само с принадлежности за готвене и хранене, други - с предмети, свързани със занаяти, трети – с всевъзможни надписи по папируси, чирепи и плочи, четвърти – с атрибути на религията. Носеното днес от наивници синьо око като апотропея срещу уроки всъщност има египетски произход. Това е окото на Озирис, извадено от злия му брат Сет и върнато от неговия син Хор. Хронологията на експозицията стига до елинистично-римския период. Лично за мен бяха най-интересни рисуваните маски за мумии от оазиса Фаюм, които произхождат главно от ІІ век и се смятат за предходници на раннохристиянските икони. Според мен техните художници са гърци, преселени в Египет. Мнозина историци на изкуството продължават да смятат, че позата „оранта” с молитвено вдигнати ръце отъждествява определени паметници като християнски. Египетският музей доказва, че оранти се срещат често и по езически изображения.

Все още замаяни от експозицията, минахме с рейса през гробището на Кайро, което е най-голямото мюсюлманско гробище в света и е пълно с безпризорни просяци. Посетихме цитаделата на Стария Кайро, построена от прочутия султан Саладин през ХІІ в. Тук разгледахме приятно хладната джамия на Мохамед Али, завършена през 1848 г. Тя е отчасти облицована с алабастър от Асуан, но релефите са в стила „османски барок”. В купола на чешмата до джамията са изобразени масонски символи, защото Али е бил масон и сравнително толерантен към други религии.

Привечер, когато последните лъчи на залеза докосваха мътните води на Нил, направихме приятна екскурзия по реката с две платноходки. До нас блестяха светлините на модерните големи хотели „4 seasons” и „Grand Hyatt”. Древните египтяни дотолкова зависят от тази река, че я обожествяват и й принасят жертви. Ние, християните, обаче очакваме да видим друга, вечна река – „с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца” (Апокалипсис 22:1).

 

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-09&article=221224

Исус е родом от Варна. Извънземните не са зелени, не са човечета и имат навика да говорят с гласовете на мъртвите. Подобни бисери могат да се чуят не само в някои типични здравни заведения, а и на кастинга за тв предаването на Би Ти Ви “Ясновидци”, което ще тръгне в края на март.
Около стотина българи с претенции, че си общуват отблизо със свръхестественото, се кандидатираха за участие в играта. Някои от тях са “действащи” ясновидци, участващи в предавания по маргинални телевизии, където гадаят в ефир болестите на зрителя и неговата рода, докато навърти сто лева по телефона. Други са хора с “частна практика”, които приемат “пациенти” вкъщи и печелят доста добре от занаята. Трети са просто хора, които в определени моменти от живота си са усещали, че носят особено силно енергийно поле в себе си. Един от кандидатите например работи във фирма като техническа поддръжка и никога не е претендирал да печели от уменията си. Със сигурност обаче десетимата, които достигнат до ефир, ще спечелят достатъчно клиентела за да не се оплакват в близките години. Затова и шоуто си има своите рискове. Но пък и поставяме открито въпроса за този феномен - има ли такива хора, няма ли и действително ли може да се общува със сили извън нас, казва Николай Йорданов, който се занимава с кастинга на участниците. 80 на сто от мераклиите са жени, като най-малката е на 16 години. Най-възрастният е мъж и е над 70-те. Това, че дамите доминират обаче, не означава, че те ще са повече и в шоуто, предупреди Йорданов. До края на седмицата всички ще минат през практически тестове, за да стане ясно кой ще се класира.
Повечето от мераклиите си общуват с мъртъвци, извънземни или директно с Бог, споделили самите те. Малцина са онези, които успяват да разгадават земните мистерии, без да си имат за помощник някое другарче от отвъдното Някои имат интимни контакти с духове от неизвестно естество, които не им се представят, но доста подробно знаят какво ще се случи и къде точно се намира дадено лице. Неземните сили имат и различен маниер на общуване - едни говорят на древни езици, например на арамейски (който по всяка вероятност са научили от филма на Мел Гибсън “Страстите Христови”). Други като истински класически духове се вселяват в телата на медиумите и те, изпадайки в транс, започват да пишат с чужд почерк. Горещо се надяваме някой от въпросите пред камерата да не е за политическа прогноза, защото подобно нещо би довело до транс всеки среден българин. За щастие повечето от духовете имат афинитет не към политиката, а към диагностицирането на болести и лечението, затова горко на екипа, когото може да засипят със съвети за кални бани още преди снимките. Самите селекционери вече попаднали под обстрела на гадатели, които познавали разни неща за близките им роднини, а една от кандидатките дори знаела регламента на предаването, защото вече го била сънувала. Въпреки всичко екипът й го разяснил, за да не би да е сънувала някое друго предаване като например “Мюзик айдъл”. Освен масовия наплив на лечители сценаристите успели да селекционират и друга една прослойка от “стражи на реда” - хора, които се хвалели пред екипа, че са били ангажирани от полицейски РПУ да бъдат неформални експерти по случаи на изчезвания, тъй като можели много лесно да локализират хора. Някои дори успявали да възстановят цялото местопроизшествие - боравейки със спецразузнавателни средства като пръчици, които се накланят под влияние на енергийни полета, или с махало. Един от тях за първи път установил необичайните си способности, когато успял да намери изчезнал близък само като мислел за него. Само дето тяхното участие в оперативни мероприятия било трудно доказуемо, защото по думите на медиумите самата полиция не искала да се афишира, че прибягва до подобни неконвенционални форми на разследване.
За да е пълна класиката в жанра, кандидатите се придържат стриктно към “Мъртва зона” на Стивън Кинг и биографията на Ванга - всеки втори е претърпял инцидент в миналото си, при който е изпадал в кома и тя е отключвала странните му способности. От шоуто не изискват медицински документи за претърпяната кома, но за куриоз една от участничките донесла… смъртния си акт. Издали й го лекарите, след като пролежала дълго време в кома и била официално обявена за мъртва. Дамата описала “престоя си” в отвъдното като навлизане в тунел, придружен от чувство за особено щастие, но не и като обладаване от свръхестествени сили. За разлика от нея небезизвестният бай Ангел, който бе изловен от “Господари на ефира” в измама, се появил отново с мераци за ефир, като този път проговорил на арамейски и очевидно бил обладан от толкова древни духове, че със сигурност не отговарят на възрастовите граници за заставане пред камера. Преди време “Господарите” изловиха бай Геле в комбиниране на полезното с приятното, като освен лечение предлагал и леки сексуални масажи на клиентките си, но това не го спряло да потърси поприще в друга медия - за нещастие пак при същия продуцент. “Ще го прослушаме, защото нямаме право да откажем, но няма да го включим - стремим се да избягваме комплицираните случаи и потенциални измамници”, каза Йорданов.
По всяка вероятност зрителският интерес към “новата Ванга” ще надмине истерията по каквито и да било други предавания. От една страна - защото много от нас са лековерни. От друга - защото в дъното на душата си вярваме, че “все има нещо оттатък” - само дето някои го наричат Господ, а други малки зелени човечета. И от трета - защото подобни неща ни забавляват. Дано само забавлението е по-силно от лековерието ни.
Мераклиите да станат “новата Ванга” се набират в три кръга - в първия те трябваше да попълнят въпросници. Едно от питанията към тях е “Чувствам, че имам свръхестествени способности в…”, като кандидатите сами посочват какво умеят. След това комисията проведе интервю с тях, а третата част бе практически тест, при който те трябва да намират изчезнали неща. Сред селекционерите има и двама души, които са донякъде членове на тяхната общност, но разсъждават трезво, познават и двете страни на медала и са способни да бъдат обективни, разясни Йорданов. Те трябвало да гарантират, че няма да бъдат взети клинично луди участници, а просто “атрактивни”. Селекционерът предупреди, че на никой етап не може да се каже кой ще победи - дамата, която спечелила британската версия на предаването, например в началото не била фаворит, но познала с точност къде ще се снима шоуто и че тя ще бъде избрана на финала.

Древните юдеи напълно съзнават своето богоизбраничество, защото Бог се открива и предава Закон само на тях. Това високо самочувствие неизбежно води до разграничаване, презиране и даже гнусене от езическите народи, които за мнозина евреи са едва ли не съчки за геената огнена. Те забравят дивните пророчески слова на Исайя: „И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби.., Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва.., защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи” (56:6-7). Как някогашните юдеи съчетават своето и чуждото, омразата и любовта, тесногръдия шовинизъм и пророчеството за всечовешка общност? Но само за евреите ли става въпрос? Не са ли приели някои от нас православието, за да изпитат себелюбивата гордост, че са „специални” и „благословени”, а всички останали християни и особено невярващи са прокълнати и обречени на гибел?

Би било добре такива хора да вникнат в смисъла на днешното неделно литургическо четиво от Евангелието на св. Матей (15:21-28), в който се повествува за срещата на Иисус Христос с една жена хананейка. Защо Христос посещава езически земи? Както разказва Евангелието от св. Йоан (6 гл.), мнозина евреи се съблазняват от словата на Христос, че Той е небесният хляб, който трябва да се яде, за да се постигне спасение. Някои фанатици дори замислят да го убият. В такива моменти Богочовекът предпочита да избегне своите врагове, като пътува в Самария или Финикия. Този път той предпочита да посети „страните Тирска и Сидонска” (ст. 21). Тир и Сидон са две древни пристанища на Финикия, населени с езичници. За това събитие разказва накратко не само евангелист Матей, но и Марко (7:24-30). Св. Матей представя пътуването на Христос с думи, които навяват впечатление за ведра перипатетична разходка на философ, следван от учениците си. А св. Марко, чието Евангелие е по-ранно, дава повече подробности и подчертава, че Иисус държи идването Му да остане в тайна: „Като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие” (7:24).

Тук обаче Христос се сблъсква с една жена, която не крие отчаянието си. Матей я нарича „хананейка”, а Марко – „сирофиникиянка”. Представката „сиро-„ отличава сирийската Финикия от либийската в Северна Африка. Най-известната финикийска колония там е Картаген, който води ожесточени пунически войни с Рим между 264 и 146 г. пр. Хр. Явно чула, че Спасителят изцелява безнадеждно болни, жената върви упорито след Него, додява Му, настоява, плаче, хленчи, реве, с други думи – всячески се опитва да привлече Неговото внимание. Самият факт, че хананейката първа се обръща към Христос е забележителен. В Ориента и досега е прието само мъжете да говорят на обществено място. Да си спомним за самарянката, която остава смаяна, че Спасителят я заговаря (Йоан 4:9). А притеснената до крайност хананейка пренебрегва социалните условности и нарушава тогавашното патриархално понятие за благоприличие със своите викове и писъци.

Жената моли Христос да я помилва, защото дъщеря й „зле се мъчи от бяс”, т.е. обладана е от нечист дух. Обърнете внимание, че тя проси милост за себе си („помилуй ме”), но ефектът на милостта засяга друг човек - дъщеря й. Защо? Защото дъщерята е част от нейното тяло, нейната същност, нейната съдба. Когато Бог дава милост на някого, тя винаги се споделя и от тези, които го обичат и са свързани кръвно с него.

Христос не е глух и чува прекрасно хананейката, но мълчи и не й отговаря. Някои протестантски тълкуватели напразно виждат в този момент „колебание” от Негова страна, неосъзната идентичност, несигурност дали да приеме божествените титли, с които Го назовава жената. Истината е друга. В Библията редица текстове предсказват приемането на спасението и от езичниците. Преди това Христос извършва чудо, за да изцели слугата на един римски стотник, който също е езичник (Мат. 8:11). Иисус нарочно пренебрегва воплите на хананейката, за да изпита както нейната вяра, така и вярата на учениците Си. Самите апостоли започват да се дразнят от нея и Го молят да я отпрати. Върховното изпитание обаче настъпва, когато Спасителят откровено й казва, че не е добре да се вземе хляба (Самият Той) от чедата (юдеите) и да се хвърли на псетата (езичниците). Именно защото тези думи звучат грубо и брутално, те са съвсем автентични. Всеки друг би се обидил, но не и изстрадалата хананейка. Тя подхваща току-що казаното от Иисус и отвръща, че и псетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Хананейката съзнава неравностойността в духовно отношение на юдеите, които са богоизбран народ, и езичниците, които се обвързват съзнателно или не с дявола, като се кланят на идоли. Казаното от нея може да се тълкува косвено и като пророчество за бъдещото влизане на езичниците в Църквата и споделяне на нейните блага - на първо място св. Евхаристия. Смаян, Христос възкликва: „Голяма е твоята вяра!” (Мат. 15:28). Той не й казва: „Голямо е твоето нахалство” или „Голяма нужда имаш”, а признава нейната силна вяра и изцелява дъщеря й.

Това, което прави впечатление у тази анонимна жена е нейното смирение. За повечето хора тогава и сега сравнението с куче, с мръсен и крастав уличен пес е твърде унизително. Кучетата съпровождат утайката на обществото, най-бедните и най-нещастните като Лазар (Лук. 16:21). Хокана и гонена от другите, хананейката е познала бездната на човешката злоба и е свикнала да се отнасят лошо с нея. Но трябва да се отбележи и друго предимство на тази жена – нейната силна, дейна, непреклонна вяра. Всъщност първата добродетел се ражда от втората. Нейното смирение не е самоцелно, а е закономерно следствие на вярата.

Във Финикия тогава живеят десетки хиляди хора, но Евангелието говори само за нея. Тази жена, която е отхвърлена от всички поради беснуването на дъщеря й, е езичница по рождение и живее в езическа среда. Главният бог на Сидон е Ешмун, за когото се смята, че е терапевтично божество, което изцелява всички болни. Хананейката сигурно му се е молила многократно и му е принасяла безброй жертви, но студеният идол никога не се трогва от нейната трагедия. При срещата си с Иисус тя го нарича „Господ” и „Син Давидов”, което означава, че е контактувала с юдеи, повярвали в Христос. Да си спомним един рядко цитиран стих от Евангелието: „Живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество” (Марк. 3:8; Лука 6:17). Несъмнено някои от тези финикийци са най-ранните християнски проповедници по средиземноморското крайбрежие още преди апостолите да тръгнат на световната си мисия. Докато учениците на Иисус вървят след Него повече от три години, наблюдават всеки ден чудесата Му и пак се съмняват, ханаанката вече е повярвала от все сърце. Затова тази езичница получава Божието благодеяние – пълното изцеление на нейната дъщеря, която Христос даже не вижда и не докосва.

Майката на болното момиче много прилича на упоритата вдовица от притчата (Лук. 18:1-6), която додява до смърт на един съдия и го принуждава да изпълни молбата й. Така и ние трябва да постоянстваме в молитвата си пред Бога и да вярваме, че Бог ще я изпълни, ако естествено тя не е свързана с егоистична и суетна цел, както често става. Хананейката е едновременно смирена и дръзновена. Между тези две качества няма противоречие. Християнският живот също се подчинява на този двоен парадокс – смирението поради съзнанието за греховност и дръзновението поради дареното ни богосиновство. “Всички, водени от Духа Божий, са синове Божии” (Рим. 8:14). И не само синове, но и дъщери (Гал. 3:28).

Williams under fire in Sharia row

http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk_politics/7233335.stm

8.2.2008

Dr Williams made his comments in a BBC radio interview Dr Williams interview

The Archbishop of Canterbury has attracted widespread criticism after appearing to back the adoption of some aspects of Sharia law in the UK. Dr Rowan Williams said the UK had to “face up to the fact” some citizens did not relate to the UK legal system.

Culture Secretary Andy Burnham said such moves would create “social chaos.”

But Bishop of Hulme, the Rt Rev Stephen Lowe, criticised the “disgraceful” way in which the archbishop had been “ridiculed” and “lampooned” by some.

“We have probably one of the greatest and the brightest archbishops of Canterbury we have had for many a long day,” he said.

Taken aback

The robust defence follows criticism of Dr Williams in some circles.

The BBC understands from sources who work on Christian-Muslim interfaith issues that the Dr Williams has faced a barrage of criticism from within the Church and has been genuinely taken aback by how his words were received.

Islamic Sharia law is a legal and social code designed to help Muslims live their daily lives, but it has proved controversial in the West for the extreme nature of some of its punishments.

[The] implication that British courts should treat people differently based on their faith is divisive and dangerous Trevor Phillips Equality and Human Rights Commission Reaction in quotes: Sharia law Profile: Rowan Williams

Dr Rowan Williams told BBC Radio 4 on Thursday that he believed the adoption of some Sharia law in the UK seemed “unavoidable”.

He said adopting parts of Islamic Sharia law could help social cohesion. For example, Muslims could choose to have marital disputes or financial matters dealt with in a Sharia court.

But Gordon Brown’s spokesman said the prime minister “believes that British laws should be based on British values”.

He added that Mr Brown had a good relationship with the archbishop, who was perfectly entitled to express his views.

Shaista Gohir, a government advisor on Muslim women and director of Muslim Voice UK, said she did not believe there was a need for Sharia courts because “the majority of Muslims do not want it”.

SHARIA LAWSharia law is Islam’s legal system It is derived from the Koran and the life of the prophet Mohammed Sharia rulings help Muslims understand how they should lead their lives A formal legal ruling is called a fatwa In the West, Sharia courts deal mainly with family and business issues English law recognises religious courts as a means of arbitration Q and A: Sharia law explained

She told BBC News: “Many Muslim commentators and the media are wrongly assuming that all Muslims want Sharia law in the UK.

“Various polls have so far indicated that around 40% want Sharia law. Although this is a significant percentage, why ignore the views of the other 60%?”

Following the archbishop’s comments, Home Office Minister Tony McNulty said: “To ask us to fundamentally change the rule of law and to adopt Sharia law, I think, is fundamentally wrong.”

Shadow community cohesion minister Baroness Warsi told BBC News 24: “Dr Williams seems to be suggesting that there should be two systems of law, running alongside each other, almost parallel, and for people to be offered the choice of opting into one or the other. That is unacceptable.”

Liberal Democrat leader Nick Clegg said he had “an enormous amount of respect” for Dr Williams, but could not agree with him on this issue.

He said: “Equality before the law is part of the glue that binds our society together. We cannot have a situation where there is one law for one person and different laws for another.”

READ THE FULL TEXT Islam in English law [54KB] Most computers will open this document automatically, but you may need Adobe Reader Download the reader here

Trevor Phillips, who chairs the Equality and Human Rights Commission, said the “implication that British courts should treat people differently based on their faith is divisive and dangerous”.

In an interview with BBC correspondent Christopher Landau, Dr Williams said Muslims should not have to choose between “the stark alternatives of cultural loyalty or state loyalty”.

He stressed “nobody in their right mind would want to see in this country the kind of inhumanity that’s sometimes been associated with the practice of the law in some Islamic states; the extreme punishments, the attitudes to women as well”.

‘Respect and tolerance’

But Dr Williams said an approach to law which simply said “there’s one law for everybody and that’s all there is” was dangerous.

Under English law, people may devise their own way to settle a dispute in front of an agreed third party as long as both sides agree to the process.

HAVE YOUR SAY

There is, and should only be, one law which covers all people and to suggest it can be otherwise is to seriously damage our rights

Patricia London, UK

Send us your comments

Muslim Sharia courts and Orthodox Jewish courts which already exist in the UK come into this category.

Dilwar Hussain of the Islamic Foundation, an influential think-tank on Muslims in Europe, said non-Muslims needed to be reassured that nobody wanted to invent a new legal system.

He said: “Most Muslims are perfectly happy with the legal system as it exists in the UK. They support it. It protects them, it includes provisions for Halal food and for banking services. In other words, some of the most important things that concern people are already there in the system.

“We are not seeking the introduction of a new system - absolutely not. But there are some areas, issues around families for example, where many Muslims would like to be able to find solutions according to what they believe. That is not incompatible with our law.”

Ibrahim Mogra, of the Muslim Council of Britain, said: “We’re looking at a very small aspect of Sharia for Muslim families when they choose to be governed with regards to their marriage, divorce, inheritance, custody of children and so forth.

“Let’s debate this issue. It is very complex. It is not as straight forward as saying that we will have a system here.”

Honored by the Glory of Islam Marc David Baer Price: £32.99 (hardback) ISBN-13: 978-0-19-533175-2 Oxford University Press, Publication date: 10 January 2008 344 pages, 7 ht,	Ordering
	Individual customers: order by phone, post, or fax Teachers in UK and European schools (and FE colleges in the UK): order by phone, post, or fax

This book is available in Oxford Scholarship Online

Description

The book is based on an integrated reading of previously unexamined Ottoman archival and literary texts This is the first book to correlate the conversion of people and space in the mature Ottoman Empire, to investigate conversion from the perspective of changing Ottoman ideology, and to dipict a sultan as an interventionist convert maker

In Honored by the Glory of Islam Marc David Baer proposes a novel approach to the historical record of Islamic conversions during the Ottoman age and gathers fresh insights concerning the nature of religious conversion itself. Rejecting any attempt to explain Ottoman Islamization in terms of the converts’ motives, Baer instead concentrates on the proselytizers - in this case, none other than the sultan himself. Mehmed IV (1648-87) is remembered as an aloof ruler whose ineffectual governing led to the disastrous siege of Vienna. Through an integrated reading of previously unexamined Ottoman archival and literary texts, Baer reexamines Mehmed IV’s failings as a ruler by underscoring the sultan’s zeal for bringing converts to Islam.As an expression of his rededication to Islam, Mehmed IV actively sought to establish his reputation as a convert-maker, convincing or coercing Christian and Jewish subjects to be “honored by the glory of Islam,” and Muslim subjects to turn to Islamic piety. Revising the conventional portrayal of a ruler so distracted by his passion for hunting that he neglected affairs of state, Baer shows that Mehmed IV saw his religious involvement as central to his role as sultan. He traces an ever-widening range of reform, conversion, and conquest expanding outward from the heart of Mehmed IV’s empire. This account is the first to correlate the conversion of people and space in the mature Ottoman Empire, to investigate conversion from the perspective of changing Ottoman ideology, and to depict the sultan as an interventionist convert maker. The resulting insights promise to rework our understandings of the reign of a forgotten ruler, a largely neglected period in Ottoman history, the changing nature of Islam and its history in Europe, relations between Muslims, Christians, and Jews in Europe, the practice of Jihad, and religious architecture in urban history.

The Indian guru, Maharishi Mahesh Yogi, who is credited with introducing the Beatles and other stars to ancient Hindu meditation methods, has died.

The Maharishi, thought to have been 91 years old, died in his sleep on Tuesday evening at his home in the Netherlands.

He introduced the Transcendental Meditation movement to the West in 1959, with the intention of creating individual peace and enlightenment.

By the time of his death, it had grown into a multi-million dollar empire.

The Maharishi announced his retirement and retreat into silence at his home in Vlodrop last month, saying his work was done and that he wanted to dedicate his remaining days to studying ancient Hindu Vedas texts.

Don’t fight darkness - bring the light, and darkness will disappear Maharishi Mahesh Yogi

“He had been saying he had done what he set out to do,” his spokesman, Bob Roth, told the Associated Press.

Mr Roth said the Maharishi died peacefully in his sleep at around 1900 (1800 GMT), due to “natural causes - his age”.

Mantras

Born in the Indian state of Madhya Pradesh, the Maharishi trained as a physicist before devoting himself to spiritual enlightenment.

After studying in the Himalayas under Guru Dev during the 1940s and 1950s, he spread the teachings of transcendental meditation throughout the world.

Based on the theory and practice of yoga, transcendental meditation involves a mental technique that can reportedly be easily learnt and practised by anyone to reach a “state of pure consciousness” and gain deep rest.

By repeating in the mind a Sanskrit mantra, a short word or phrase, a practitioner is supposedly able to find deep relaxation, which in turn leads to enhanced inner joy, vitality, and creativity.

“Don’t fight darkness. Bring the light, and darkness will disappear,” the Maharishi said in an interview in 2006, repeating one of his own mantras.

The Maharishi introduced the technique to the US in 1959, but it did not become widely known in the West until 1968, when the Beatles travelled to India to meditate with him, although the band famously later fell out with him.

Despite this, transcendental meditation’s 20-minute routine came to be widely used in the worlds of education, business and welfare to reduce stress and improve concentration, eventually building a following of five million people.

Donations and the $2,500 (£1,270) fee to learn the technique helped finance the construction of Peace Palaces, or meditation centres, in dozens of cities around the world, as well as several universities.

After decades of teaching, the Maharishi unveiled plans to use the power of group meditation to create world peace and end poverty.

In 1990, he moved into 200-room mansion in the southern Dutch village of Vlodrop. Concerned about his fragile health, he secluded himself in two rooms, speaking only by video link even to his closest advisers in the same building.

Story from BBC NEWS:
http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/south_asia/7229597.stm

Published: 2008/02/06

Третият ден от нашето пътуване из Египет се изчерпва с една дума – Александрия. Ние пристигнахме в града още вечерта и се настанихме в хотел с англоимперското име „Риджънси”, разположен на крайморския булевард с френското име „Корниш”. Този булевард се простира на цели 32 км. Надеждата ни, че ще отпочинем, беше спукана като панаирджийски балон. На последния 12-и етаж вилнееше сватба с оркестър, от който се тресеше целият хотел. Очаквахме да спрат поне за малко и да се кланят на Аллаха, но тази нощ богът им се казваше „кьочек”. Подпухнали като пияници, сутринта едва се надигнахме, за да разгледаме града.

Сбъдна се една от мечтите на живота ми - да видя Александрия. На нейно място в древност съществува рибарското селище Ракотис, което сега е потънало в морето. Основана през 334 г. пр. Хр. от македонския владетел, който й дава името си, Александрия съперничи на Рим по население, богатство и влияние. При Птолемеите Библията е преведена тук на гръцки език. В Александрия се намира прочутият фар – едно от седемте чудеса на земята, и най-голямата библиотека в света, които отдавна са унищожени. Тук проповядват св. Марко, прочутите гностици от ІІ век Валентин и Василид, еретикът Арий, разбунил целия ІV век. Тук е катедрата на св. Атанасий и Кирил, тук фанатизирани тълпи събарят Серапиона и убиват философката Ипатия, тук идват монасите от пустините, за да продават на натруфените матрони своите груби кошници. В края на ХІХ и първата половина на ХХ век Александрия е космополитен град, увековечен в романите на Форстър и Кавафис. Когато Насър взема властта през 1952 г., той национализира чуждите фирми и 50 000 гърци се изселват със семействата си. Построените от тях православни църкви в града пустеят.
Александрия с около (в Египет всичко е приблизително) 3,5 милиона жители е бледа прашна сянка на някогашното минало. Първо разгледахме колоритния дворец Монтаза, който е бил лятна резиденция на египетските крале. След това се разходихме в пристанищната крепост Кайтбей, построена през 1477 г., а след нея видяхме Националния музей, който е сравнително малък. В подземието и на първия етаж е разположена древноегипетска експозиция. В нея блести една изключителна находка – главата на фараона Аменхотеп ІV, наречен Ехнатон, който е първият човек в историята, обявил вярата си в един бог (олицетвореното слънце). Дори да не приемем фантазиите на Фройд, че евреите са копирали монотеизма от него, тази уникална личност заслужава възхищение. На втория етаж се намират ценни образци на коптското и ислямското изкуство.

 

Следващата спирка беше новата Библиотека Александрина, завършена през 2002 г. и погълнала 220 милиона долара. Нейната архитектура е свръхмодерна. Покривът представлява наклонена плоскост на слънчев часовник. Тъй като Египет няма средства за комплектоване, библиотеката съдържа само половин милион книги, повечето подарени от чужбина, въпреки че има капацитет за осем милиона тома. И ние подарихме български книги. Забулените библиотекарки обещаха, че ще ни изпратят благодарствени писма, но още ги чакаме.

За мен кулминацията на визитата в Александрия беше слизането в местните катакомби. Те се наричат Ком ел Шакафа – в превод ‘могила от чирепи’. Открити са случайно през 1900 г., когато едно магаре пропада в хлътналата от дъжда почва. Катакомбите са реставрирани и добре осветени. Стръмна концентрична стълба води надолу в мрака, където се разкриват гробници, изсечени в скалата главно през ІІ век сл. Хр. Релефните фигури, надвиснали над саркофазите, са на старите египетски божества Изида, Озирис, Анубис, но те носят римски одежди и имат римски прически. Хибридният стил на изпълнение издава епохата на елинизма. Вдясно се намира зала с кости, която носи името на лудия император Каракала. Когато александрийците разпространяват сатира срещу него през 215 г., те заплащат скъпо чувството си за хумор. С армията си Каракала избива над 20 000 души в града според историка Касий Дион.

Около катакомбите се простира православното гробище на Александрия. То е добре поддържано. По-богатите фамилии са построили изящни малки мавзолеи или параклиси. За съжаление гръцката слава на града отдавна е помръкнала.

 Евангелието, което тази неделя се чете в православните църкви, започва подготвителният цикъл за Великия пост. Днешният ден е посветен на Закхей. Но кой е той? Текстът от св. Лука, 19 глава, разказва как Иисус веднъж влиза в Йерихон, сподирян от много хора. Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат прочутия млад Учител от Галилея, е богатият началник на местните митари Закхей. Той е единственият човек в Библията, който носи това име. Подобно е името Закхай, чиито 760 потомци се връщат в Св. Земя от вавилонски плен (1 Ездра 2:9; Неем. 7:14). Този еврейско име произхожда от корена zak, който означава “чист”. Скверното поведение на Закхей обаче е пълна противоположност на значението на неговото име. Градът, в който той живее – Йерихон, е прокълнат в Библията (Иис. Нав. 6:25) и до него върлуват разбойници (Лук. 10:30).

За него Евангелието казва: “някой си Закхей”. Явно този човек не е известен извън Йерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина съграждани на Закхей го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него, но никой не го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата “митар” винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието също уточнява, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. За Саул, който по-късно става цар, се казва, че е по-висок с цяла глава от останалия народ (1 Цар. 9:2). Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж да компенсират физическия си дефект с доминиране над хората. Едно от най-известните джуджета в историята е диктаторът Наполеон. Няма съмнение, че Закхей спада към този тип кариеристи. Той сътрудничи доброволно на римските окупатори на Палестина, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци и да експлоатира хищнически своите бедни сънародници.

Евангелието пренебрегва лошата репутация и незаконното имане на Закхей и подхожда към него само като човек. Обикновено хората поставят на първо място в живота си външния успех, земната слава, спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: “Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича “престъпник” и “грабител”, не му отрежда участ с дявола. Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в душата си стремеж към възвишеното и божественото.

От струпаната по пътя тълпа дребният Закхей не може да съзре пътуващия Христос. Хората толкова го мразят, че при всеки негов опит да застане най-отпред той е блъскан и изтласкван назад. Тогава митарят се оглежда и вижда една голяма стара смокиня, на която са увиснали гроздове деца. Закхей си плюе на ръцете и се покатерва на дървото. Той не се поколебава да направи това, въпреки че е възрастен и неговите съграждани биха могли да му се присмеят. Дребният Закхей напомня за друг случай с децата, които искат да видят Иисус, но си спирани от възрастните (Лук. 18:15-17). Той е движен от най-обикновено любопитство и сигурно се чуди как да разпознае Христос, Който външно не се отличава от другите. Но точно когато Иисус минава под дървото, Той вдига поглед нагоре. Без някога да е чувал за Закхей или да е говорил с него, Христос произнася името му и го подканя да се подготви, защото ще му гостува. Подобно на самарянката, която е смаяна от прозорливостта на Спасителя, началникът на митарите остава потресен от всезнанието на божествения Проповедник. Самопоканата на Христос предизвиква недоволство и ропот у някои местни “праведници”, които отказват да контактуват с грешници. Сцената с Христос и Закхей в смокинята повтаря сцената хиляди години по-рано в Едем, където съгрешилият Адам надзърта плахо сред шумата, а Бог го търси, за да предизвика неговото покаяние (Бит. 3:8).

Ние никога няма да узнаем какъв разговор водят Богочовекът и митарят, но е ясно, че в душата на Закхей настъпва коренна промяна. Той застава пред Христос и Му обещава, че ще раздаде половината от богатството си на бедните, а ако е обидил някого, ще му върне четворно. Последните думи са в съгласие с Мойсеевия Закон, според който открадната овца трябва да се върне в четворен размер (Изх. 22:1). Самият Закхей е заблудената овца, която доброволно се връща в стадото. Възрадван, Христос казва, че днес настъпва спасението на целия този дом, защото и Закхей е син на Авраам, а Синът Човешки е дошъл, за да потърси и спаси погиналите. Богочовекът е въплътеното спасение и затова праведният Симеон, който държи Младенеца Иисус, казва: “Днес очите ми видяха Твоето спасение…” (Лук. 2:30).

В много случаи Христос се проявява като божествен Чудотворец. Той излекува болестите на страдалци, възкресява мъртъвци, прощава грехове. При Закхей недъгът е невидим, но също е изцелен; душата е умъртвена, но е обновена; греховете са натрупани, но заличени. Без да се отказва от длъжността си, този човек решава да й придаде нов смисъл и значение. “Честен митар” звучи тогава и сега като оксиморон, но Закхей, чието име означава “чист”, решава да води живот, синонимен на семантиката на името си.

В историята Закхей остава не със своето сребролюбие и отдавна изчезнало богатство, а със своето вътрешна обнова и дълбоката промяна, която му носи докосването до божественото. Дано Бог просвети и нашите сърца подобно на Закхей, за да разберем, че ще угодим на Бога и ще имаме истински успех в живота само ако служим безкористно на Църквата и ближните.