ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА
Днес е Сирна неделя или неделята на Сирни заговезни. Тази вечер православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна, варени яйца, пият по чаша червено вино, амкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка. От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово. По този начин ще вървим по стъпките на Спасителя, който пости 40 дни, преди да обяви Евангелието пред света. Преди Него Ной пребивава в ковчега 40 дни. Мойсей общува с Бога на Синай 40 дни. Израилтяните скитат в пустинята 40 години. Каква е сакралната символика на числото 40? Най-вероятно тя напомня 40-те седмици на бременността, преди да се роди новият живот. Всички тези 40 дни, седмици, години са подготовка за нещо ново. При Ной – нов свят, очистен от греха чрез потопа. При Мойсей – нов народ на завета. При израилтяните – нов живот в Обетованата земя. При Христос – раждане на новия Израил, който е освободен от греха, примирен с Бога и подчинен на закона на духа, а не на закона на плътта.
Малцина се сещат, че славянският термин „пост” има военен характер и означава „стража”. Ние сме призвани да бъдем воини на Христос (milites Christi). Както армейците се прощават с роднините и приятелите си, преди да тръгнат на битка, така и ние трябва първо да се опростим взаимно, преди да започнем невидимата борба срещу външните духове на злобата и вътрешните ни врагове – лошите навици, страсти и увлечения. На днешната св. литургия се чете много подходящ пасаж от Евангелието на Матея, 6 глава. Той започва с уверението, че ако не простим на хората техните прегрешения, нашият небесен Отец (Баща) няма да прости и нашите съгрешения. Същата диалектика на прощението е въплътена и в Господнята молитва “Отче наш”, където се казва: “Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници…”
Преди няколко години се чу една ексцентрична новина - богатата американска фондация “Темпълтън” е отделила пет милиона долара за проучвания, свързани с прошката. Парите са разпределени между 46 проекта. Някои от тях са свързани с въпроса: “Трябва ли да се прощава на Бога?” За един религиозен човек въпросът е абсурден. Бог е абсолютната святост и пълното съвършенство. В него няма грях или противоречие. Когато в маловерието и малодушието си обвиняваме безумно Бога за станалото с нас, трябва първо да прегледаме дългия списък на нашите грехове, да си спомним дали сме сторили нещо да се разкаем за тях и да ги поправим, а след това да се сетим колко грехове имаме по отношение на другите хора. Колко пъти ние сме излъгали, обидили, пренебрегнали, наругали, блъснали, изгонили, ограбили, изнасилили, убили някого? Кой на кого трябва да прощава – ние на Бог или Бог на нас? Ние ли трябва да прощаваме на другите или другите трябва да ни простят?
Мнозина са толкова озлобени, че отказват да простят и забравят. Други прощават, искрено или лицемерно, но не са в състояние да забравят. Трети успяват да простят и да забравят, което е голям подвиг. Св. Йоан Златоуст казва, че е по-лесно да се прости, отколкото да се отмъсти. Прошката е най-големия подарък, който можем да направим на ближния (Майка Тереза). Но поради вродения ни егоизъм ние често предпочитаме да се отдадем на страстите си и да връщаме на злото със зло. “Принципът око за око ще ослепи целия свят”, отбелязва с огорчение Махатма Ганди. Светът е така устроен, че доброто се постига често с голямо усилие, а злото се извършва с трагична леснота. “Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят” (Мат. 11:12).
Както установяват още древните гърци, най-трудното за човек е да познае себе си, своята душа, своите плюсове и минуси. Ние сме постоянно заети с най-различни задачи, често и жадно разискваме частния живот на другите, но когато останем сами и без работа дори за кратко време, се отегчаваме и търсим развлечения. Дали отделяме толкова време преди изповед, за да направим преглед на съвестта си и да си спомним в какво сме съгрешили пред Бога и хората? След изповед ние често покриваме душата си със савана на забравата и предпочитаме да се ровим в чуждите души. Без да виждаме гредата в нашето око, ние забелязваме сламката в чуждото (Мат. 7:3). Клюкарстването, присмиването и обвиняването на другите даже не смятаме за грях, а за приятен начин за прекарване на времето, за полезен социален контакт. Св. ап. Павел пише: “Неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото” (Рим. 2:1). Да си спомним случая с прелюбодейката, която фарисеите искат да убият с камъни. Когато Христос им казва, че само безгрешен човек може да хвърли камък върху нея, съвестта на обвинителите започва да ги гризе и да им припомня собствените им грехове. Те навеждат гузно глави, пускат камъните и се разотиват (Йоан 8:9). Древният патерик описва как един от праведните монаси в египетската пустиня видял свой събрат да съгрешава. Той въздъхнал и казал: “Горко ми! Както той съгрешава днес, така и аз ще съгреша утре!”
Не е лесна прошката. Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. Най-важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги. „Да бъдеш християнин означава да простиш непростимото, защото Бог е простил непростимото у тебе” (Клайв С. Луис). Нека вечерта на Неделя сиропустна погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.
От утре започва Великият пост. Всички, които се смятат православни християни, трябва да спазват доброволно дисциплината на поста. Според каноните до Великден трябва се яде растителна храна без масло и вино, като в събота и неделя постът се смекчава. На мнозина той се струва прекалено аскетичен и затова те отказват изобщо да постят. Разбира се, Бог не насилва никого и степента на поста трябва да се съобразява с условията на живота и състоянието на здравето. Не трябва да се забравя, че постът след зимата е отлично средство за освобождаване на тялото от натрупаните токсини, тежки метали, радиоактивни нуклеиди и за стопяване на излишното тегло. Постът намалява вероятността от ракови и сърдечно-съдови заболявания. Но той трябва да бъде преди всичко духовен - въздържание от зли помисли, лоши думи, конфликти с близките и колегите, засилена благотворителност и доближаване до Бога с молитва и четене на Словото Божие - Библията. Западните християни имат хубавата традиция да изчисляват стойността на парите, спестени чрез поста, и да предават сумата на бедни и болни хора. Пост, който е самоцелен и егоистичен, представлява самоизмама и не притежава никаква нравствена и религиозна ценност.
Лек пост на всички!
