 
|
Българските царици. Владетелките на България VII - XIV векВеселин Игнатов
Коя е жената на хан Аспарух?
ИздателMillenium РазделСредновековна история Година на издаване2008 ISBN9789543400898 Езикбългарски Страници152 Тегло258 грама |
| Църквите в България през XIII-XIV век
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=13869 |
|
 |
Автор: Виолета Димова Раздел: Българско Средновековие, Архитектура Издателство: Агато Народност: българска първо издание, 2008 год. меки корици, 370 стр. Цена: 35,00 лв  |
| Формиране и същност на българската църковна архитектурна школа в ареала на византийския свят (ХШ-ХIV в.). Обзор и характеристика на забележителното църковно строително изкуство на Втората българска държава. За първи път се проследяват закономерностите на развитие на строителните методи и техники като основен критерий за датировка на храмовете. Представено е великолепието на архитектурния стил на епохата. |
|
| Архивите говорят № 48 – Дипломатически записки (1864-1874). Донесения (1865-1876). Том първи: Записки (1864-1871)
. http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=13891 |
|
 |
Автор: Граф Н. П. Игнатиев Раздел: Османски период и Българско възраждане Издателство: Главно управление на архивите при МС Народност: руска първо издание, 2008 год. твърди корици, 494 стр. Цена: 17,00 лв |
| Граф Игнатиев е едно от ярките имена в историята на дипломацията. Неговата известност идва не само от авторството на Санстефанския мир (19 фев./З март 1878), който е много важна стъпка към справедливо и трайно решение на Източния въпрос (1699/1701-1923/24) и чиято злополучна ревизия в Берлин няколко месеца по-късно има огромно и предимно негативно въздействие върху последвалото развитие на света – през Македонския въпрос, австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина (1908), Сараевския атентат (1914) и Първа световна война (1914-18). Благодарение на отличните си качества Игнатиев става международна знаменитост още в предходните години - като руски посланик в Цариград (1864-77). Настоящата публикация отразява тъкмо този негов престой в „естествената столица на Европа и Азия”, който може да се смята в голяма степен като подготовка за Санстефанската му роля… От 13-те години престой край бреговете на Босфора на Игнатиев му остават два колоритни прякора - „Мантьор паша” и „Вице-Султанът”. Първият е по-скоро (неласкаво) признание за изключителната находчивост и подвижност на неговия ум, вторият - за завидното постижение, което той осъществява на Босфора: Игнатиев не само спечелва симпатиите на Абдул-Азиз, страхопочитанието на неговите главни министри (без Мидхат паша), уважението, а в ред случаи и приятелството, на цариградските дипломати (изключая английския посланик Елиът), но си осигурява и доверието и подкрепата на християните в Турция. „ Това е все едно едновременно да яздиш два коня, движещи се в различни посоки.” - с възхищение по този повод ще напише У. Стед… |
|
 |
TRIFONOVA, Temenuga. The Image in French Philosophy.Amsterdam/New York, NY, Rodopi, 2007, 316 pp. |
| Series:Consciousness, Literature and the Arts 5The Image in French Philosophy challenges dominant interpretations of Bergson, Sartre, Lyotard, Baudrillard and Deleuze by arguing that their philosophy was not a critique but a revival of metaphysics as a thinking pertaining to impersonal forces and distinguished by an aversion to subjectivity and an aversion of the philosophical gaze away from the discourse of vision, and thus away from the image. Insofar as the image was part of the discourse of subjectivity/representation, getting rid of the subject involved smuggling the concept of the image out of the discourse of subjectivity/representation into a newly revived and ethically flavored metaphysical discourse—a metaphysics of immanence, which was more interested in consciousness rather than subjectivity, in the inhuman rather than the human, in the virtual rather than the real, in Time rather than temporalization, in Memory rather than memory-images, in Imagination rather than images, in sum, in impersonal forces, de-personalizing experiences, states of dis-embodiment characterized by the breaking down of sensory-motor schemata (Bergson’s pure memory, Sartre’s image-consciousness, Deleuze’s time-image) or, more generally, in that which remains beyond representation i.e. beyond subjectivity (Lyotard’s sublime, Baudrillard’s fatal object). The book would be of interest to scholars and students of philosophy, aesthetics, and film theory.
Contents Introduction: The New Metaphysics of Immanence Bergson’s Matter-Image: The Degradation of the Impersonal Sartre’s Image-Consciousness: The Allergic Reaction to Matter Lyotard’s Sublime: The Ontologization of the Image Baudrillard’s Simulacrum: The End of Visibility Deleuze’s Time-Image: Getting Rid of Ourselves Imaginary Time in Contemporary Cinema Bibliography Index Temenuga Trifonova (Ph.D SUNY Buffalo, MFA UC San Diego) is Assistant Professor of Film Studies at the University of New Brunswick, Canada. She writes on film and philosophy, film theory, European and American cinema, film adaptations and remakes, science fiction cinema, and aesthetics. |
|
Задвижвано от WordPress
