ПРОПОВЕД ЗА ПЪРВА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРАВОСЛАВНА
Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, което в продължение на почти 120 години (726-843 г.) разтърсва православния свят. Седмият вселенски събор през 787 г. осъжда иконоборството, но не го побеждава, защото то продължава няколко десетилетия след него и взема много жертви. На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.
Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата, поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка с самите основи на християнството. Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става видим чрез приемането на човешката природа. “Словото стана плът” – пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението прави възможна иконата. Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Дори без да съзнават, иконоборците възпроизвеждат докетизма на древните гностически еретици. Докетизъм е отричането на въплъщението на божествения Логос и твърдението, че тялото на Христос било фантомно и привидно. Това богохулство посяга на основните устои на нашата вяра и лишава падналото човешко естество от спасението, което то получава чрез своето приобщаване към божествената природа. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие. Самият факт, че протестантството и до известна степен римокатоличеството избягват иконите, показва до каква степен те са се отчуждили от свещеното църковно предание.
Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва, на духовно бодърстване. Гръцката дума “ортодоксиа” означава и “правилно славословие”, и “правилно учение”. Славословието според учението на светите отци е висша степен на молитвата, защото разкрива чистата и безкористна радост на душата от съзерцанието на Господа.
Православието е невъзможно без правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където се нарушава правата вяра, започва да се влошава и накрая се проваля духовният живот. В зависимост от това, как хората мислят за Бога, те създават своите представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. Затова в догматическите спорове от миналото не става въпрос за абстрактни формулировки или за субективна истинност. В тях се изразява правилното разбиране на същността на отношенията между Бога и човека и в крайна сметка правилното разбиране на същността на самия човек. Затова ап. Павел, който с духа си достига третото небе и чува откровения, недостъпни за простосмъртните, пише във второто си послание до Тимотей: “Аз зная в Кого съм повярвал” (1:12).
Въпреки безбройните ереси, от ІV до ХХ век на християнската ера православието за милиони хора е вяра, която се приема с майчиното мляко, изучава се в училищата, укрепва в общите молитви и обреди, обновява се с постоянното посещение на църкви и манастири. За зло или добро днес ние се намираме в коренно различна ситуация. Живеем в глобализиран и секуларизиран свят, който не само не иска да знае за православната вяра, но нагло и пренебрежително я отхвърля. Безброй лъжеучители и медии ни предлагат да я преосмислим и разводним така, че да не остане нищо от нея.
Едни заявяват, че православието представлявало национална идеология, свързана с омраза и агресия към другите народи. То може да ни е запазило пет века от ужасните турци и гърци, но днес вече не играело никаква роля. Напротив, православието е живот във Бога и за Бога, което означава, че няма нищо общо с държавата или нацията като временни идеологеми.
Други се кълнат, че православието е само „културно наследство”, естетическа форма от миналото, красиви сгради, икони и стенописи. Такива хора имат икони по стените на апартаментите си и се хвалят с тях пред гостите си, но никога не използват иконите за съзерцание и молитва. Православието обаче не е сбор от тухли или бои, подредени по човешкия вкус, а придобиване и запазване на Светия Дух.
Трети са модернисти и разсъждават в относителни категории. За тях православието е едно от многото исторически прояви на християнството, която рано или късно ще бъде преодоляна, за да се образува някаква световна суперцърква, мъглява Una Sancta, която ще погълне и смеси всички деноминации. Но Христовата Църква не се гради върху минимума на вярата, а върху максимума на откровението. В своя исторически път християнството не се опира на духовно слабите и невежите, а на духовно богатите и мъдрите.
Четвърти не са даже масони и отиват още по-далеч. За тях Христос е само „просветлен учител” и „вещ водач” като Кришна, Буда и Конфуций. Това е голяма заблуда. Всеки, който чете непредубедено Евангелията и познава църковната история, се убеждава, че Иисус не е обикновен учител или пророк, а Син Божи. Той спасява не със сладки приказки, с безкрайно дърдорене като Дънов или Толев, а със Своето разпятие и възкресение. Всеки, който учи за спасение без кръста и без възкресението, не идва от Бога, а от дявола.
Отделна категория, която е по-свързана с психиатрията, отколкото с религията, са хората, които ни уверяват, че според техните „видения” (чети: бълнувания) Христос бил ту екстрасенс и контактьор, ту извънземен от планетата Х, ту аватара на някоя измислено индийско божество. Трябва да се противопоставяме на подобно безумие с ясното свидетелство, че Христос е Творец и Господ на вселената, който се явява в плът „заради нас и нашето спасение”.
Изобщо не е отминала епохата на лъжеученията. Днес те са по-многобройни, по-агресивни и по-лукави, отколкото във времето на седемте вселенски събора. Но за да успеем да им се противопоставим, трябва да познаваме добре нашата вяра и да умеем да изтъкваме нейната доказана истинност в къщи, на работа, в медиите. Вярата трябва да бъде придружавана от молитвата, която да ни даде силата и убедителността, от която се нуждаем. Нека се молим и за самите нас, за да постигнем духовното изцеление, което търсим през Великия пост.
