Archimandrite Pavel Stefanov

Ранним утром 16 марта 2008 года, в Неделю Торжества Православия, отошел ко Господу митрополит Восточно-Американский и Нью-Йоркский Лавр, Председатель Архиерейского Синода Русской Зарубежной Церкви.

Кончина митрополита Лавра последовала в Свято-Троицком монастыре в Джорданвилле (штат Нью-Йорк, США).

Митрополит Лавр (в миру Василий Шкурла) родился 1 января 1928 года в Ладомирове (современная Словакия). С 1939 года поселился в расположенной в Ладомирове обители преподобного Иова Почаевского и стал ее трудником, учился на Богословско-пастырских курсах при монастыре. В 1946 году прибыл в Свято-Троицкий монастырь в Джорданвилле, где в 1948 году был пострижен в рясофор, затем – в мантию, рукоположен во иеродиакона (1950) и во иеромонаха (1954). В 1954 году окончил Свято-Троицкую духовную семинарию, в 1960 году назначен на должность ее инспектора. В 1959 году возведен в сан игумена, в 1966 году – в сан архимандрита.

13 августа 1967 года в Нью-Йорке хиротонисан во епископа Манхеттенского. Назначен секретарем Архиерейского Синода Русской Зарубежной Церкви.

В 1976 году избран настоятелем Свято-Троицкого монастыря в Джорданвилле, назначен управляющим Сиракузско-Троицкой епархией Русской Зарубежной Церкви. С 1967 года – ректор Свято-Троицкой семинарии.

В 1981 году возведен в сан архиепископа Сиракузского и Троицкого.

В июле 2001 года Архиерейским Синодом назначен заместителем Первоиерарха Русской Зарубежной Церкви, в октябре того же года избран Председателем Архиерейского Синода Русской Зарубежной Церкви, митрополитом Восточно-Американским и Нью-Йоркским.

С 1990-е годы Владыка Лавр неоднократно посещал Россию. Первый официальный визит Первоиерарха Русской Зарубежной Церкви в Россию состоялся в мае 2004 года.

17 мая 2007 года в Храме Христа Спасителя в Москве Святейший Патриарх Московский и всея Руси Алексий II и митрополит Восточно-Американский и Нью-Йоркский Лавр, Председатель Архиерейского Синода Русской Зарубежной Церкви подписали Акт о каноническом общении. Затем иерархи Русской Церкви в Отечестве и Зарубежье совершили первую совместную литургию, положившую конец многолетнему разделению.

Последний визит митрополита Лавра в Москву состоялся 18–29 февраля 2008 года. Митрополит Лавр принял участие в праздновании дня Тезоименитства Предстоятеля Русской Православной Церкви, был удостоен награждения орденом преподобного Сергия Радонежского (I степени) и рядом общественных наград, посетил святыни столицы России и совершал богослужения.

Служба коммуникации ОВЦС
http://www.mospat.ru/index.php?page=40111

Търновският епископат XII – XXI в.
Автор: Иван Тютюнджиев
Раздел: Българско Средновековие, Българска съвременна история
Издателство: Ровита
Народност: българска
първо издание, 2008 год.
меки корици, 456 стр.

Търновската митрополия XV-XIX в.
Автор: Иван Тютюнджиев
Раздел: Православна литература, Османски период и Българско възраждане
Издателство: Ровита
Народност: българска
първо издание, 2008 год.
меки корици, 568 стр.

Доц. дин Иван Асенов Тютюнджиев е роден на 29.10.1956 г. в с. Константин, Великотърновска област. Средно образование получава в ПМГ „Добри Чинтулов” - гр. Сливен. През 1980 г. завършва история с пълно отличие и специалната награда на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. До 1984 г. е учител по история в ПМГ „Добри Чинтулов” - гр. Сливен. Специализирал е в СУ „Св. Климент Охридски” под ръководството на акад. В. Позелев. От 1984 г. е преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет. Бил е ръководител на катедрите „Методика на обучението по история” и „История на средните векове”, заместник-декан на Историческия факултет и заместник-ректор по международно сътрудничество. Титуляр е на дисциплината „История на българските земи през ХV-ХVII в.”. Чете лекции по „История на Османската империя”, както и спецкурсовете „Българите и гръкоправославният свят през ХV-ХIХ в.”, „Българите на Атон през ХV-ХIХ в.”, „Балканските култури и Европа ХV-ХIХ в.” и др. Водил е лекционни курсове в Шуменския, Бургаския свободен и Варненския свободен университет. Специализирал е в Кипър, Гърция, Белгия, Англия и Беларус. Автор е на повече от 80 статии, студии и монографии. В сферата на научните му интереси са проблемите, свързани с българската летописна традиция през ХV-ХIХ в., османското завоевание и последиците от него, както и църковното устройство и управлението на българските земи под османска власт. Участвал е в авторски колективи за съставянето на учебници и учебни помагала по история на България за гимназиалния курс и кандидат-студенти. Сред по-важните му трудове са „Българската анонимна хроника от XV в.” (1992), „Българската държава и османската експанзия 1369-1422″ (1992, в съавторство с Пл. Павлов), „Търновската митрополия през XVII и първата половина на XVIII в. По документи от архива на метоха „Божи гроб” на Иерусалимската патриаршия в Цариград” (1999), „Търновската митрополия презХV-ХIХ в.” (2007).

Българи и евреи през вековете

автор: Стоян Райчевски

25.00 лв.

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=130958

.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ е автор на [прекалено] много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи.Авторът проследява традиционните връзки между евреи и българи от времето на първите контакти между тях до наши дни - най-ранните заселвания на евреите на територията на днешна България и взаимоотношенията им с българите в средновековната и в съвременната българска държава, участието им в българското освободително движение и във войните, кдито България води за националното си обединение, активната роля на българските евреи пред международната общност в защита на българските национални интереси.
Включени са много сведения и илюстрации за богатото еврейско културно-историческо наследство, запазено и съхранявано в България: синагоги, архитектурни паметници, възпоменателни паметници и плочи, музейни сбирки, старопечатни книги и др. Отбелязани са творческите постижения на редица български евреи със значим принос в българската култура, литература, живопис.