Archimandrite Pavel Stefanov

Четвъртата неделя на Великия пост е посветена от Църквата на паметта на преподобния Йоан Лествичник. Той е игумен на Синайския манастир през VІІ век и автор на прочутото произведение “Лествица”, което означава “Стълба”. Защо точно той е определен да бъде патрон на една от най-важните недели в православния календар? Това съборно решение на Църквата не е случайно, а има дълбок смисъл.

В първата неделя се утвърждава, че нашата вяра е православна, т.е. истинна и правилна. Втората неделя на св. Григорий Палама е свързана с идеята, че вярата ни е вътрешна, вяра на сърцето, вяра, чрез която постигаме общение с Бога. В третата, Кръстопоклонна неделя Църквата ни напомня, че нашата вяра не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби. И накрая, в четвъртата неделя Църквата ни сочи, че нашата вяра е аскетична, подвижническа, вяра, която изисква самообладание и постоянна борба с бесовете и страстите.

Този път на духовна борба чрез аскетизъм ни е предложен в житието и “Лествицата” на преп. Йоан. “Лествицата” има 30 стъпала, колкото години е живял Христос, преди да започне Своята проповед. Тя е истинска енциклопедия на дълбинната психология в духа на най-добрата православна традиция. В нея се открива цялата пъстра гама на човешките грехове - гордостта и тщеславието, хитростта и лукавството, сребролюбието и скъперничеството, чревоугодието и разврата, многословието и клеветничеството, гнева и злопаметността, лъжата и клеветата, мързела и сънливостта, малодушието и страхливостта. Изкореняването на всяка една от тези страсти и насаждането на противоположната добродетел представлява едно стъпало, което трябва да се постигне, преди да се стъпи на следващото. Не случайно “Лествицата” е преведена на старобългарски още през Златния век на цар Симеон I и е любимо четиво на нашите прадеди през вековете. Тази книга е lectio divina най-вече на нашето монашество наред с Библията и Патерика. Прочетете я и Вие, за да получите голяма душевна полза.