Полк. Станчо Станчев: Параклисът на Военна академия „Г.С.Раковски” е най-големият сред останалите във военните поделения
 |
| 27 април 2008 | 14:17 | Агенция “Фокус”
http://www.focus-news.net/?id=f8962 |
|
Полк. Станчо Станчев, ръководител на Център за военна история и поуки от миналото във ВА „Г.С.Раковски”, в интервю за Агенция “Фокус”
Фокус: Полк. Станчев, кога и как се роди идеята на територията на Военна академия “Г.С.Раковски” да бъде построен параклис?
Полк. Станчо Станчев: Решението за построяването на параклиса на територията на тогавашното Военно училище се взема от неговото командване още през 90-те години на ХІХ в. Поради липсата на парични средства за построяването на новата сграда обаче, а и поради обстоятелството, че междувременно се строи втора конюшня, от която няма остра нужда, се пристъпва към нейното преустройване в православен храм.
Това обяснява причината за нетрадиционната форма на параклиса. Скоро след неговото завършване - на 27 декември 1898 г., е осветен тържествено в присъствието на държавния глава княз Фердинанд І. Тържествената церемония по осветяването на параклиса, осъществена от софийския митрополит Партений, е почетена от всички министри от кабинета на министър-председателя д-р Константин Стоилов. В пълен състав присъства и командването на българската войска – военният министър полк. Никола Иванов, началникът на щаба на армията полк. Стефан Паприков, офицерите от свитата на княза и от щаба на армията, всички висши офицери от софийския гарнизон.
Въпреки че през следващите години духовният храм редовно се използва за различни църковни служби, по това време той все още не е официално наименуван. Това става едва на 20 януари 1906 г. На този ден по повод 12-годишнината на престолонаследника княз Борис Търновски, с височайши рескрипт държавният глава княз Фердинанд І обявява, че именува църквата на името на светите архангели (Михаил, Гавраил и Рафаил) и афишира желанието си в нея да се черкуват юнкерите и кадетите от Военното училище.
Всяка неделя юнкерските роти се строяват пред църквата и участват в богослуженията. Тя продължава да функционира като действащ православен храм до 1946 г., когато е основно преустроена и променя назначението си. Това положение се запазва без прекъсване до 2001 г.
След края Първата световна война се взема решение по вътрешните стени на параклиса да се изпишат имената на всички възпитаници на Военното училище и Военната академия, които са загинали по бойните полета във войните за национално освобождение и обединение. След като възстановихме църквата имаше идея имената на загиналите да се изпишат отново. Намерихме разумното решение и изготвихме възпоменателна книга, където героите намериха подобаващо място.
Фокус: Тази книга уникат ли е и по чия идея е била създадена?
Полк. Станчо Станчев: Книгата е направена от Центъра за военна история, по идея на началника на Военната академия ген.-майор Евгени Манев, със спонсорството на тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров. Това е единствена по рода си книга. Кориците й са с позлатен обков и на луксозна хартия, каликрафски са изписани имената на загиналите офицери. Много сериозно съдействие по отношение на направата на книгата и за оборудването на параклиса имаше от страна на тогавашния ректор на Духовната семинария архимандрит Сионий. Той дари 40 икони, осигури всички атрибути, необходими за извършването на служби.
През 2006 година направихме едно повторно откриване на параклиса.
Присъстваха вицепрезидентът Ангел Марин, заместник-министри на отбраната, началникът на Генералния щаб на Българската армия, представители на военното ръководство и на патриотични и родолюбиви организации. Богослужението се извърши от сегашния пловдивски митрополит дядо Николай. Може да се каже, че храмът отново заживя своя живот.
Фокус: Ремонтни дейности в параклиса се извършват по проект “Красива България”. Какви са вашите планове?
Полк. Станчо Станчев: Параклисът, както вече споменах, е възстановен през 2001 година. Тогава обаче не е отчетено обстоятелството, че около сградата има много подпочвени води. Това е предпоставка за появата в помещенията на параклиса на много влага. Сградата не беше свързана към парната инсталация и практически през студените месеци не се ползваше. Освен това, Академичният съвет гласува идеята на малка част от площта на параклиса да се развърне музейната сбирка на Академията. Затова кандидатствахме за съфинансиране по проекта “Красива България” за ремонтни дейности, който се заключаваха в направата на един сериозен дренаж, прокарване на парна инсталация и на ремонт на помещенията. За съжаление, процедурата започна късно и фирмата изпълнител не успя да спази сроковете. В крайна сметка прекратихме договора си и сега сме в процес на търсене на нова фирма, която да продължи работата.
Фокус: В момента академията разполага ли с музейна сбирка?
Полк. Станчо Станчев: Да, имаме музейна сбирка, която е разположена в Царските зали в учебния корпус на академията, но мястото не е подходящо. След като приключим окончателно с ремонта на параклиса, ще реализираме замисъла да преместим сбирката. Така тя ще бъде и по-достъпна, и по-удобна за посещения от делегации и гости. Имаме и идея една от стаите на параклиса да бъде пригодена и за изнасяне на беседи по военна история пред военната и гражданска общественост, както и пред ученици от столичните училища.
Фокус: С колко експоната разполага музейната сбирка на академията?
Полк. Станчо Станчев: Изложени са около 250 експоната, като сред тях има и много, които са ни дарявани от чуждестранни делегации. Разполагаме и с богат снимков материал, който сме разделили на няколко части – етап на създаването на Военната академия, със заповедите на княз Фердинанд, снимков материал с развитието на академията след Втората световна война, в периода на Студената война. Последният период обхваща процеса на демократичните промени и съдържа снимковият материал от 1990 година до наши дни.
Фокус: Как съжителстват днес армията и духовенството – след Освобождението те са били две неразделни части, но в годините на Студената война духовенството е забравено?
Полк. Станчо Станчев: Войнстващият атеизъм е оставил своя отпечатък върху поколенията след Втората световна война. Колкото и да не си го признаваме, това е така. Ние сме изгубили не толкова духовността, а най-вече преклонението пред религията и вярата. Сега в Закона за въоръжените сили се забранява да се извършват служби в районите на военните поделения. Това разбира се има своите основания, защото преди Втората световна война, когато наистина църквата е била издигана в култ, е била осигурявана възможност на представителите на всички религии да извършват служби на територията на поделенията. Пък е мястото да отбележа, че освен нашия параклис, който е най-големият в армията, в много други войскови поделения има функциониращи параклиси, където всеки може да отиде и да се запали свещ.
