Алекс Алексиев. С бавни стъпки към Еврабия - ІІ
30 април 2008 | 12:00 | Агенция “Фокус”
http://www.focus-news.net/?id=f8982
Статията е предоставена на Агенция “Фокус” след публикуването й в новия брой на “Journal of International Security Affairs”. Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. Има над 30-годишен аналитичен опит в сферата на националната сигурност. В момента Алекс Алексиев е вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността във Вашингтон. Автор е на множество статии, сред които “Уахабизмът - държавно спонсорираният екстремизъм”, “Петролни милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат - невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм - врагът на САЩ и Русия” и други.
Въпреки липсата на точни данни, има причини, които принуждават да се вярва, че това (мюсюлманите да се превърнат в мнозинство в Европа) може наистина да се случи. Повечето европейски правителства не осигуряват статистически данни нито за раждаемостта сред мюсюлманите, нито за общия им брой. Въпреки недостатъчните данни, това, което става ясно без съмнение, е, че 1) мюсюлманите са драстично по-млади като група, 2) имат по-високо ниво на раждаемост от местните европейци, и 3) увеличават се бързо за сметка на легална и нелегална имиграция. Официална британска статистика от 2001 г. сочи, че 34% от мюсюлманите, които приблизително са били 1,6 млн. души, са под 16-годишна възраст, в сравнение с християните (20%), а над 70% от мюсюлманите са били под 34-годишна възраст, в сравнение с 40% от втората група. По-малко от 5% от мюсюлманите са над 65 години, в сравнение с 20% от християните. Проучването от 2001 г. посочва, че средната възраст на мюсюлманите във Великобритания е под 27 години, докато средното за бялото население е 38 (с предвиждане за 40 към 2007 г.) Същите влошени съотношения може да бъдат получени в повечето от другите големи страни-членки на ЕС като Германия, Италия и Испания, всички от които имат по-ниско на раждаемост, отколкото във Великобритания.
Фактор, който традиционно допринася за увеличаване на неместното население в Европа, е нелегалната имиграция. Има две вълни на мащабен наплив на мюсюлмани в Европа след Втората световна война: “постколониална” и “временен работник” имиграция. Първата включва бивши граждани на колониите на Великобритания, Франция, Холандия и др., които са квалифицирани за имиграция. Това са голям брой хора от Пакистан, Бангладеш, Индия, Алжир, Индонезия и други държави, които са се установили в Европа вследствие на деколонизацията. Тогава, когато европейските икономики са се възстановявали от изтощението на войната, милиони “временни работници” са били наемани като евтина работна ръка в Западна Европа през 50-те години и след това. Тези две вълни на имиграция са дали основата на днешните големи мюсюлмански общности.
Високото ниво на законна имиграция бе в основата си унищожено в по-голямата част от Западна Европа, след петролното ембарго през 1973 г. и последвалата икономическа криза, но тя бе заменена във времето от различна форма на законна имиграция, която много трудно се контролира и която широко се използва от мюсюлмани за получаване на достъп до Европа.
Специалистите по демография имат специален термин за този феномен: “верижна миграция”. Тя първо бе създадена в повечето страни в Западна Европа като хуманна мярка за събиране на семействата на повечето имигранти от първите вълни. По това време, тъй като имиграцията по икономически причини бе спаднала драстично, верижната имиграция се превърна в най-важния метод за получаване на легален достъп до ЕС. Най-честият начин са уговорени или принудителни сватби между родени в Европа и в чужбина. Не само на новия младоженец или младоженка се позволява да дойде в Европа, но много често и често цялото семейство се присъединява към тях.
С изключение на хиндуистите и сикхите, мнозинството от уговорените бракове се практикуват от мюсюлмани. Германски източник изчисли, например, че до 80% от мюсюлманските момичета от турската общност в Хамбург са принудително омъжвани, докато във Великобритания 67% от момичетата на възраст между 16 и 34 години, както се съобщава, се омъжват за партньори, избрани от родителите. Различни проучвания показват, че голямо мнозинство от новите имигранти, извън Европа в момента идват посредством възможността за събиране на семейството. Във Великобритания, в която живеят около 10% от общото мюсюлманско население в ЕС, например, през 2001 г. са регистрирани около 50 хил. новодошли посредством брачната имиграция, повечето от които мюсюлмани. Мюсюлманската верижна имиграция в целия ЕС по този начин може да бъде около 500 хил. души годишно, цифра, която идва от естествения прираст на населението.
Уговорени или принудителни бракове имат още един важен ефект за това, че действат като голяма бариера за асимилацията на европейското общество.
Както политическият философ Франсис Фукуяма посочи и както опитът на американската имиграция потвърждава, процентът на бракове извън една група “са в пряко съотношение и с асимилацията, и с движението нагоре”. Контролирайки и ограничавайки избора на партньор на своите деца, мюсюлманите-родители в Европа ефективно пречат на шансовете за интеграция и икономически напредък, на определена цена за обществото.
Последната категория на квазизаконната имиграция, която съществено допринася за увеличаването на мюсюлманското население в ЕС, е политическото убежище. Предоставяйки политическо убежище на хора, преследвани в родните им страни заради политическите им възгледи, разбира се, е благородна традиция в цивилизованите нации. За съжаление, европейските общества са позволили с правото на убежище да се злоупотребява от милиони хора, които нямат законно основание да претендират за него и да го използват, просто като още един удобен начин за влизане вътре.
И накрая, мюсюлманските общности в Европа се увеличават с помощта на мащабната нелегална имиграция, която може би е най-количествен фактор в момента. Точни данни не са известни, но различни източници позволяват правдива оценка на общия брой нелегални имигранти в Европа, и на годишния наплив. Има, например, солидно доказателство, че нелегалното имигрантско население в Южна Европа (Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция) надхвърля 3 млн. души. Италия Франция и Португалия имат най-малко още 1,5 млн. имигранти. Северна Европа с Германия и Великобритания и няколко други държави със значително мюсюлманско население със сигурност са домакин на още 3 млн. И, имайки предвид голямото ниво на нелегална имиграция, е логично да се заключи, че 500 млн. новодошли годишно, както е изчислено от властите в ЕС, е нереалистично ниска цифра. По-скоро, съдейки по броя на нелегалните, задържани от граничните служби в различни европейски страни, реалния обем на този наплив е най-малко два пъти по-висок.
За разлика от политическото убежище, което е най-често използвано от мюсюлманите, нелегалната имиграция към Европа привлича хора от всеки ъгъл на света, от Китай до Латинска Америка и Северна Африка. Въпреки това, мюсюлманите имигранти в момента определено са мнозинство в годишния наплив с над 1 млн.
Общо, естественото увеличение, верижната имиграция, политическите бежанци и нелегалната имиграция заедно лесно допринасят с над 1 млн. към ръста на мюсюлманското население всяка година и това вероятно е много ограничена преценка.
Поради това мюсюлманското население ще се увеличава с най-малко 50% всяко десетилетие и вероятно ще се удвои от настоящите си нива до 2020 г. и отново ще се удвои до 2035 г. До края на ХХІ век (вероятно и по-рано) мнозинството от младите хора в големите европейски градски центрове ще бъде мюсюлманско. Мащабните демографски промени, разбира се, не са нищо ново в историята. Нито замяната на доминиращата култура с друга за сметка на нов демографски баланс трябва непременно да е причина за безпокойство. Освен ако, разбира се, тази нова култура не се доминира от ислямска вяра в омразата, мракобесие и вродено насилие, което не може да съжителства мирно с други вероизповедания.
Както при всеки комплексен социалнополитически феномен, радикализирането на европейските мюсюлмани е в резултат на комбинация от политически, икономически и социални фактори и политики. Основата вероятно първоначално е била заложена от упорито, ако не и тотално нереалистично вярване на европейските правителства, че милионите мюсюлмански “временни работници”, които те са внесли като евтина работна сила, наистина са “временни” и рано или късно доброволно ще се приберат вкъщи.
По този начин, в продължение на много години нито едно европейско правителство не е приемало възможността за дългосрочно установяване на имигранти, нито е предприемало елементарни мерки за социализиране и асимилиране.
Това пренебрегване, в съчетание с европейската ксенофобия и латентен расизъм, е ограничило възможностите за жилище на имигрантите до порутени индустриални зони или до общински жилища в големите градове и е предопределило възникването на мюсюлмански гета. Гетоизацията на мюсюлманските имигранти и тяхната прогресивна изолация от основното европейско общество получи още един мащабен импулс от мултикултурните догми, които станаха част от ежедневието в Западна Европа през 80-те г. и след това. “Временните” гости-работници по този начин са били обезкуражавани да поддържат своята отделна етническа, лингвистична и културна идентичност и да създават отделни спортни и културни институции и дори алтернативен профсъюз и политически организации.
Липсата на правителствена политика е имала по-голям негативен ефект върху тези имигранти, отколкото политиката на “социален пазар”, която се превърна в норма в ЕС. Докато петролната криза след 1973 г. сложи официално край на “икономическото чудо” на поствоенната епоха в Европа, политиката за благополучие на страните започна да налага изключително строги мерки върху икономиката, с които се повишиха данъците и минималните заплащания и се засилиха правилата за тежкия физически труд, така че да се предпазят високоплатените и разглезени професионалисти и работниците-членове на профсъюзи и да бъдат наказани младите и необразовани членове на обществото, които да не могат да си намерят работа.
В същото време големите социални помощи, облаги за жилища, субсидии за деца и безплатното медицинско лечение създават привлекателна атмосфера за много да не правят нищо повече, след като получават минимални надници. Неизбежно, това положение на нещата ражда негодувание, алиенация и беззаконие. И след като това се случва, тези с различна, неевропейска култура като мюсюлманите прогресивно се отделят физически и емоционално от по-голямата общност около тях. Точно в тези отчуждени мюсюлмански анклави в Европа радикалният ислям намира благоприятна почва.
Този процес, който е започнал сериозно при второто поколение мюсюлмански имигранти през 70-те г., съвпада с идването на епохата на радикалния ислям в Близкия Изток и Южна Азия. Следващите три десетилетия са свидетел на масово проникване на радикалния ислям в Европа, засилено от наплив на чуждестранни радикали от организации като “Братя мюсюлмани” и от големи суми пари от Саудитска Арабия. Този алианс облекчава британските мюсюлмански организации и спомага за създаване на голяма мрежа от контролирани от уахабизма институции, включително над 1500 джамии, 150 ислямски центрове и 202 мюсюлмански колежа, както и 2000 мюсюлмански училища. В резултат едва ли има град от всякакъв мащаб на Запад, който да няма контролирана от саудитците институция, която да проповядва екстремизъм и да сипе ненавист към западната цивилизация и, директно или индиректно, да призовава за унищожаването й. И в европейското все по-изолирано, бедно и недоволно мюсюлманско общество уахабитското послание намира все по-голяма резонанс.
Крайният резултат засега е болезнено ясен: разпростираща се радикализация на европейските мюсюлмани в Западна Европа.
Незабавните последици от този притеснителен феномен вече са видими. Старият континент вече не е транзитна точка за терористи, а се е превърнал в благоприятна почва за всички типове ислямски екстремисти и джихадисти. Документирано е, че стотици родени и израснали в Европа екстремисти вече са взимали участие в терористични дейности и това е и трябва да представлява сериозно безпокойство. Но квазитоталитарната ислямистка идеология, която е във възход в ЕС, представлява по-голямо предизвикателство за самата Европа. Ако радикалният, безкомпромисен и яростен мироглед, който в момента се наблюдава в мюсюлманските гета, остане доминиращ сред европейските мюсюлмани, когато те станат мнозинство сред младото градско население на континента, на Европа ще й бъде трудно да остане модерна, демократична и светска.
