Archimandrite Pavel Stefanov

27.04.2008

НОВА КНИГА ЗА АФРИКАНСКОТО ЕЗИЧЕСТВО

Публикувано в: — pavel @ 20:2

africa.jpg

Загадките на Африка

автор: Акберали Манджи

издателство Прозорец
раздел Културология
година на издаване 2008
ISBN 9789547335547
страници 182
тегло 150грама
размери 20×13

8.90 лв.

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=131143

 

Много туземни племена в Африка все още вярват, че магията ръководи живота на хората и хода на Вселената. Книгата на танзанийския антрополог Акберали Манджи ще ви запознае подробно с методите за прогонване на демони от обладаните, за извикване на духове от дървета и за използване на билки за лечение на различни заболявания. Африканските магически ритуали и заклинания могат да допринесат за повишаване на самочувствието и за по-щастлив живот. Надникнете в загадъчната душа на Африка чрез тази интригуваща книга, в която ще прочетете също и за:

- уроки и как да се борим с тях;
- силата на лечението с вяра;
- произхода на вещерските практики в Африка;
- символите, използвани в окултните практики в Африка;
- африканското влияние върху окултизма.

ДЪНОВИСТИТЕ ЩЕ СТРОЯТ УЧИЛИЩЕ

Публикувано в: — pavel @ 20:2

Скъпи приятели,

на 1 и 2 май 2008 г. в почивна станция “Родопи”, на старозагорските минерални бани, педагогическата комисия към ДО “Бяло Братство” организира семинар на тема
“Проект за училище на Бялото Братство”.
Наш партньор в семинара е представител на холандската антропософска училищна асоциация.
В програмата на семинара са включени: представяне на проекти за училище, добри училищни практики, новаторски педагогически опит, валдорфския училищен проект и други. За участие в семинара и желание за представяне на доклад или съобщение е необходимо да се направи заявка при Атанас Атанасов на телефон: 054/86 11 47 

—-

ИМА ЛИ МЯСТО ПРАВОСЛАВИЕТО В АРМИЯТА?

Публикувано в: — pavel @ 17:2

parade.jpg

Полк. Станчо Станчев: Параклисът на Военна академия „Г.С.Раковски” е най-големият сред останалите във военните поделения

27 април 2008 | 14:17 | Агенция “Фокус”

http://www.focus-news.net/?id=f8962

Полк. Станчо Станчев, ръководител на Център за военна история и поуки от миналото във ВА „Г.С.Раковски”, в интервю за Агенция “Фокус”

Фокус: Полк. Станчев, кога и как се роди идеята на територията на Военна академия “Г.С.Раковски” да бъде построен параклис?
Полк. Станчо Станчев: Решението за построяването на параклиса на територията на тогавашното Военно училище се взема от неговото командване още през 90-те години на ХІХ в. Поради липсата на парични средства за построяването на новата сграда обаче, а и поради обстоятелството, че междувременно се строи втора конюшня, от която няма остра нужда, се пристъпва към нейното преустройване в православен храм.
Това обяснява причината за нетрадиционната форма на параклиса. Скоро след неговото завършване - на 27 декември 1898 г., е осветен тържествено в присъствието на държавния глава княз Фердинанд І. Тържествената церемония по осветяването на параклиса, осъществена от софийския митрополит Партений, е почетена от всички министри от кабинета на министър-председателя д-р Константин Стоилов. В пълен състав присъства и командването на българската войска – военният министър полк. Никола Иванов, началникът на щаба на армията полк. Стефан Паприков, офицерите от свитата на княза и от щаба на армията, всички висши офицери от софийския гарнизон.
Въпреки че през следващите години духовният храм редовно се използва за различни църковни служби, по това време той все още не е официално наименуван. Това става едва на 20 януари 1906 г. На този ден по повод 12-годишнината на престолонаследника княз Борис Търновски, с височайши рескрипт държавният глава княз Фердинанд І обявява, че именува църквата на името на светите архангели (Михаил, Гавраил и Рафаил) и афишира желанието си в нея да се черкуват юнкерите и кадетите от Военното училище.
Всяка неделя юнкерските роти се строяват пред църквата и участват в богослуженията. Тя продължава да функционира като действащ православен храм до 1946 г., когато е основно преустроена и променя назначението си. Това положение се запазва без прекъсване до 2001 г.
След края Първата световна война се взема решение по вътрешните стени на параклиса да се изпишат имената на всички възпитаници на Военното училище и Военната академия, които са загинали по бойните полета във войните за национално освобождение и обединение. След като възстановихме църквата имаше идея имената на загиналите да се изпишат отново. Намерихме разумното решение и изготвихме възпоменателна книга, където героите намериха подобаващо място.
Фокус: Тази книга уникат ли е и по чия идея е била създадена?
Полк. Станчо Станчев: Книгата е направена от Центъра за военна история, по идея на началника на Военната академия ген.-майор Евгени Манев, със спонсорството на тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров. Това е единствена по рода си книга. Кориците й са с позлатен обков и на луксозна хартия, каликрафски са изписани имената на загиналите офицери. Много сериозно съдействие по отношение на направата на книгата и за оборудването на параклиса имаше от страна на тогавашния ректор на Духовната семинария архимандрит Сионий. Той дари 40 икони, осигури всички атрибути, необходими за извършването на служби.
През 2006 година направихме едно повторно откриване на параклиса.
Присъстваха вицепрезидентът Ангел Марин, заместник-министри на отбраната, началникът на Генералния щаб на Българската армия, представители на военното ръководство и на патриотични и родолюбиви организации. Богослужението се извърши от сегашния пловдивски митрополит дядо Николай. Може да се каже, че храмът отново заживя своя живот.
Фокус: Ремонтни дейности в параклиса се извършват по проект “Красива България”. Какви са вашите планове?
Полк. Станчо Станчев: Параклисът, както вече споменах, е възстановен през 2001 година. Тогава обаче не е отчетено обстоятелството, че около сградата има много подпочвени води. Това е предпоставка за появата в помещенията на параклиса на много влага. Сградата не беше свързана към парната инсталация и практически през студените месеци не се ползваше. Освен това, Академичният съвет гласува идеята на малка част от площта на параклиса да се развърне музейната сбирка на Академията. Затова кандидатствахме за съфинансиране по проекта “Красива България” за ремонтни дейности, който се заключаваха в направата на един сериозен дренаж, прокарване на парна инсталация и на ремонт на помещенията. За съжаление, процедурата започна късно и фирмата изпълнител не успя да спази сроковете. В крайна сметка прекратихме договора си и сега сме в процес на търсене на нова фирма, която да продължи работата.
Фокус: В момента академията разполага ли с музейна сбирка?
Полк. Станчо Станчев: Да, имаме музейна сбирка, която е разположена в Царските зали в учебния корпус на академията, но мястото не е подходящо. След като приключим окончателно с ремонта на параклиса, ще реализираме замисъла да преместим сбирката. Така тя ще бъде и по-достъпна, и по-удобна за посещения от делегации и гости. Имаме и идея една от стаите на параклиса да бъде пригодена и за изнасяне на беседи по военна история пред военната и гражданска общественост, както и пред ученици от столичните училища.
Фокус: С колко експоната разполага музейната сбирка на академията?
Полк. Станчо Станчев: Изложени са около 250 експоната, като сред тях има и много, които са ни дарявани от чуждестранни делегации. Разполагаме и с богат снимков материал, който сме разделили на няколко части – етап на създаването на Военната академия, със заповедите на княз Фердинанд, снимков материал с развитието на академията след Втората световна война, в периода на Студената война. Последният период обхваща процеса на демократичните промени и съдържа снимковият материал от 1990 година до наши дни.
Фокус: Как съжителстват днес армията и духовенството – след Освобождението те са били две неразделни части, но в годините на Студената война духовенството е забравено?
Полк. Станчо Станчев: Войнстващият атеизъм е оставил своя отпечатък върху поколенията след Втората световна война. Колкото и да не си го признаваме, това е така. Ние сме изгубили не толкова духовността, а най-вече преклонението пред религията и вярата. Сега в Закона за въоръжените сили се забранява да се извършват служби в районите на военните поделения. Това разбира се има своите основания, защото преди Втората световна война, когато наистина църквата е била издигана в култ, е била осигурявана възможност на представителите на всички религии да извършват служби на територията на поделенията. Пък е мястото да отбележа, че освен нашия параклис, който е най-големият в армията, в много други войскови поделения има функциониращи параклиси, където всеки може да отиде и да се запали свещ.

НАСИЛА Е ПРЕЛЯТА КРЪВ НА ЙЕХОВИСТИ В ДЪБЛИН

Публикувано в: — pavel @ 9:2

 preacher.jpg

Jehovah transfusion deemed lawful

A hospital acted lawfully in sedating and giving blood to a woman who refused the treatment after a haemorrhage, the Republic’s High Court has ruled.

The woman, a Jehovah’s Witness, did not want the transfusion for religious reasons after giving birth at Dublin’s Women’s Hospital last September.

The High Court granted the hospital an order to go ahead with the treatment.

On Friday, the High Court dismissed the woman’s claim her rights were breached and the transfusion was an assault.

The court upheld its earlier decision.

The treatment took place on 21 September 2006, after the 24-year-old woman known as Miss K suffered a massive haemorrhage after having a baby boy.

The case began in October last year and finished in January.

On Thursday, the courts ruled that anaemic twins to be born this week should get a blood transfusion, despite the wishes of their parents, who are also Jehovah’s Witnesses.

The Jehovah’s Witnesses subsequently appealed to hospitals to meet their representatives with a view to establishing a protocol where a blood transfusion has been recommended to a member of their community.

Story from BBC NEWS:
http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/uk_news/northern_ireland/7367092.stm

Published: 2008/04/25

26.04.2008

НЕБЕСНИЯТ ОГЪН СЛЕЗЕ В БОЖИ ГРОБ В СЪБОТА 15,40 ЧАСА

Публикувано в: — pavel @ 15:2

fire.jpg

В Иерусалиме свершилось чудо - сошел Благодатный Огонь

http://glavnoe.kharkov.ua/news/n4975

14:45 26 апреля 2008

 


Сегодня, в 14.40 по киевскому времени, в Иерусалимском храме Воскресения Христова совершилось чудо - в присутствии тысяч верующих сошел Благодатный огонь.

Благодатный огонь – знак милости Божьей к человечеству. Он сходит на землю в субботу, накануне Пасхи. Его схождения с трепетом ожидают миллионы христиан. По преданию, тот день, когда Огонь не сойдет, будет последним в истории человечества. Именно тогда начнется второе пришествие Христово и Страшный Суд.

Благодатный Огонь сходит в Кувуклию (в переводе – Царская опочивальня – место, где в субботу покоилось снятое с Креста тело Иисуса) Гроба Господня исключительно по молитве православного Патриарха.

В этом году об этом молился Патриарх Иерусалимский Феофил. Он находился в Кувуклии один, без каких-либо средств, которыми можно разжечь Огонь. В это время в храме присутствовали около 15 тысяч верующих (столько вмещает Храм), которые также молились о ниспослании чуда. Ожидание Святого Огня обычно длится от нескольких минут до нескольких часов.

В этом году Огонь сошел очень быстро, буквально через несколько минут. Патриарх передал его верующим, находящимся в Храме. У каждого из них в руках были пучки из 33 свечей – по числу земных лет Иисуса Христа.

Благодатный Огонь имеет целебную силу и чудесным образом в первые минуты не опаляет. Поэтому верующие умывают им лицо и даже волосы. Огонь не жжет и одежду, только оставляет на ней следы.

В Храме Гроба Господня находились делегации из разных стран мира, которые и отвезут частицу Благодатного Огня в свои храмы. Присутствовала в Иерусалиме и украинская делегация. Ее возглавлял епископ Бориспольский Антоний. Он в двух освященных лампадах доставит Огонь в Киево-Печерскую Лавру, откуда его передадут по всем храмам Украины. Встречать делегацию из Иерусалима будут первые лица государства во главе с Президентом Украины Виктором Ющенко.

ВЪЗКРЪСНАЛ ЛИ Е ИИСУС ХРИСТОС?

Публикувано в: — pavel @ 11:2

descent-into-hell_icon.jpg

Немалък брой хора смятат, че Иисус не умрял действително на кръста, а избягнал по няка­къв начин смъртта и се съв­зел в гроба, след което излязъл оттам и потърсил учениците Си. Това мнение е много разпространено сред мюсюлма­ните и други нехристияни. Тази хипо­теза на “припадъка” изживява кратко съществуване в кръга на екзегетите-рационалисти през XIX в.

Давид Щраус, един чисто либерален критик, елиминира тези теоретически построения чрез прости разсъждения. Дори Христос да остава жив след всички мъчения, как може да се обясни отместването на камъка? В състояние на крайно изтощение Христос не може да го отстрани. Дори ако се приеме за момент отместването на камъка, как Той успява да измине разстоянието, което Го отделя от учениците Му, с пробити от гвоздеите крака, които едва удържат тежестта на тялото преди три дни? Най-убедителният аргумент на Щраус срещу хипотезата за “припадъка” се състои в пристигането на Иисус на мястото, където се намират учениците Му. В такъв случай Той би бил в критично физическо състояние, кървящ, бледен, нуждаещ се от спешна помощ. Както отбелязва Щраус, първото нещо, което биха направили учениците, би било да потърсят лекар, преди да Го обявят за възкръснал. А първото нещо, което те правят е да Го обявят за Бог и Господ!

И тъй, би ли могъл да остане Христос жив след всичко, което се случва с Него в края на земния Му живот? За да се изясни този основен въпрос, трябва да се разгледат данните на Евангелията и да се сравнят със свидетелствата на античната история и съвременната медицина. Съществен фактор за утежняване на физическото състояние на Христос, след като Той е арестуван, е бичуването.[i] Палачите сигурно са римляни. Използва­ният инструмент за бичуване има в края на лентите си тежести от кости или олово с издължени и надебелени форми. Всеки удар предизвиква нови разкъсвания на кожата. Този зловещ инструмент, наречен “флагрум”, е прилаган от римската власт през късната Античност. С него са бичувани християните в Римската империя. Флагрумът е изобразен дори върху монети, намерени при разкопки в Херкуланум. По принцип римляните не практикуват бой с бич на римски граждани, но лица от други, особено покорени, народности са бити жестоко. При това не е спазван определен брой на ударите – например 40 според Мойсеевия закон. При болни или слаби физически хора изтезанието с бич може да стане непосредствена причина за смъртта или поне да я ускори. Американският патолог Антъни Сава смята, че силните изобилни удари с бич в областта на гърдите могат да предизвикат вътрешен кръвоизлив. Гръдният кош постепенно се изпълва с кръв, която притиска дробовете и по този начин се получава задушаване или удавяне. Случаят с Христос явно не е такъв, защото Той преживява бичуването. Все пак силите Му са толкова отслаб­нали, че по средата на пътя за Голгота носената от Него греда на кръста (не целия кръст) е свалена и възло­жена на минаващия земеделец Симон от Киринея (Марк 15:21; Мат. 27:32).

Що се отнася до разпятието на Богочовека на кръста, ние разполагаме със свидетелствата на археологията, които дават важни паралели към него. През юни 1968 г. в един от кварталите на Йерусалим са направени разкопки при започването на строителството на жилищни сгради. Работниците откриват еврейска гробница на 0,5 км от древната порта за Дамаск. Влизайки в нея, археологът В. Пафери попада на 15 каменни саркофага, използвани за съхранение на кости на покойници. Те съдържат останките на около 35 мъртви евреи от времето на бунта срещу римляните през 70 г. сл. Хр. Някои от тях са починали от насилствена смърт - едно момче е убито със стрела, а двама са изгорени живи. Други три момчета са умрели от глад и една жена е бита до смърт. Един от скелетите на мъжете показва, че той е разпънат на кръст. Името му, изписано върху саркофага, е Йоханан бен хи Галгол. Момъкът е висок 1,7 м, около 24-28-годишен. През петите му минава гвоздей с дължина 17 см, който е намерен непокътнат. Това означава, че краката и пищялите му са извити настрана, за да бъдат приковани към кръста. Гвоздеят минава първо през дървена плочка или клин от акациево дърво, после през петите и накрая е забит в кръста. Останките от гвоздея дават основание да се смята, че кръстът е направен от маслиново дърво. Краят на гвоздея е огънат.Д-р Нику Хаас от Еврейския университет в Йерусалим изследва скелета на Йоханан. Той установява, че гвоздеите на ръцете са забити трудно над пулса на Йоханан между лъчевата и лакътната кост. В този случай лъчевата кост не само е наранена, но е и ерозирала вероятно поради продължителното плъзгане, когато разпнатият вдишва и издишва. Патологът забелязва, че костите на краката са счупени точно в пищялите. Изглежда, че това е направено само с един удар. Има явни следи, че краката на Йоханан са отрязани по-късно, може би за да бъде снет от кръста. Този скелет е обективен пример, който напълно потвърждава писаното в Евангелията. Римският историк Тацит дава същото описание, когато разказва за разпъване на кръст.[ii]

Не е лесно да се определи в кой момент на Христовото разпятие е настъпила смъртта. Мнозина учени са на мнение, че Христос е умрял поради задушаване. Тъй като разпънатото тяло не може да заеме нормално положение, тежестта му предизвиква свиване на гръдните мускули, което е много болезнено. Накрая гръдните и междуребрените мускули се парали­зират и възпрепятстват нахлуването на въздух в дробовете. Жертвата може да издишва, но не може да вдишва. Всяко усилие да се поеме въздух предизвиква ужасни болки в гръдния кош и осъденият отново се отпуска в изнемога. Това движение продължава, докато жертвата има още сили или докато палачите не се умилостивят и не пречупят пищялите й. Понякога смъртта може да не настъпи няколко дни. Вероятно Иисус произнася думите, споменати в Евангелията, когато се надига, за да си поема въздух.[iii]

Немският рентгенолог Херман Мьолер прави опит със студенти-доброволци, за да установи за колко време човек, разпънат на кръст, може да загуби съзнание. Това настъпва средно за 12 минути, а в отделни случаи - по-рано или по-късно. Разликата зависи от тежестта, силата, физическата съпротива на човека и метода на експеримента. Мьолер дава обяснение и на практиката да се чупят пищялите. Със счупени пищяли жертвата не може да се повдигне и да си поеме въздух, при което започва да се задушава и умира. Веднага след това настъпва процес на трупно вкочанясване (ригор мортис).

Според св. евангелист Йоан (19:33) Господ Иисус е вече мъртъв, когато е нанесена раната с римско копие (ланчия) в ребрата. От новата рана изтича кръв и вода. Патологът Антъни Сава обяснява, че зверското бичуване предизвиква кръвоизлив в гърдите на Христос и кухината на плеврата се изпълва с кръв. Послед­ната се утаява, като отгоре изплува течност със светъл цвят. Римското копие пробива гръдния кош и при изваждането си предизвиква струя от кръв и вода. Кръвта идва или от кухината, или от дясната страна на сърцето, а „водата” (плазмата) изтича или от горната част на кухината, или от перикардия, където тя се събира поради голямото напрягане на тялото. Това мнение се споделя от Мьолер и хирурга Дейвид Уилис. Американ­ският медик д-р Бруклин се противо­поставя на идеята, че при Христос настъпва силен вътрешен кръвоизлив. Според него смъртта настъпва поради спиране на притока на кръв в сърцето на Разпнатия.

Полагането на мъртвец в гроб, изсечен в скала, напълно отговаря на еврейската погребална практика през I в. Хората, които са осъдени от властта, са погребвани само с едно платно. Трупът е измиван, а ръцете и краката са повивани (Йоан 11:44). Кърпа (to soudarion) забражда главата (Йоан 11:44; 20:7). После тялото e обвивано във фино платно, напоено с ароматни вещества (Йоан 19:39-40), и e полагано в пещерен гроб или зидана гробница. Еврейските закони изискват да бъдат отрязани косата, брадата и ноктите на покой­ника, преди да бъде погребан. Но евангелистите изрично твърдят, че при погребението на Иисус тези подробности не са спазени. Тъй като вече настъпва съботният ден, който е празничен за евреите, тялото Му е снето набързо от кръста и е положено веднага в приготвения гроб.

Можем да се опитаме да опреде­лим въз основа на новозаветния текст как точно е е повито тялото на Господа, понеже евангелистите си служат с различни гръцки термини за този факт. Евангелистите Марко (15:4б), Матей (27:59) и Лука (23:53) споменават “плащаница” или фино ленено платно (i sindon). Йоан обаче казва, че Иисус e обвит с превръзки (19:40 – edisan avti odosiois). Тези гръцки термини си приличат, но в нюансите си се различават. Някои изследователи като Макдауъл предполагат, че тялото на Христос е обвито точно така, както мумиите в Египет. Тази идея се основава върху различните текстови варианти в ръкописите на Евангелието от св. Йоан. Тя е приемлива дори ако се има предвид само описанието, дадено на излизането от гроба на Лазар, след като Иисус го възкресява (Йоан 11:44). Лазар, който е погребан според юдейските закони, успява сам да излезе от гробната пещера, значи не е стегнато повит и само ръцете и краката му са завързани.

Евангелистите-синоптици заявя­ват, че тялото на Христос е обвито в “синдон” - термин, който означава парче плат с различна функция, вклю­чително и за погребение. Св. Йоан обаче пише, че Иисус е повит с “отония” - гръцки термин с не много ясно значение. „Отония” понякога се превежда като платно на широки ленти, което не съвпада с представата за платно, дълго около 4,5 м, с което може да се обвие едно тяло отпред и отзад. Много по-вероятно „отония” означава всички парчета плат, използвани при погребението на Иисус. Думата „синдон” може би означава по-малките парчета плат, които обвиват челюстта, ръцете и краката. Това тълкуване е повлияно от терминологията на евангелист Лука. Той пише, че Спасителят е обвит в „синдон” (23:53), но после подчертава, че св. Петър вижда „отонията” на земята в празния гроб след възкресението на Христос (24:12).

Евангелист Йоан описва по-подробно видяното от св. апостол Петър и прилага други термини. Когато Петър и Йоан влизат в гробницата, те виждат „отонията” на земята, както и „судариона”, който е свит настрана, далеч от отонията. „Сударион” означава кърпа за попиване на потта. Мнозина тълкуватели обаче се придържат към мнението, че тук „сударион” не е кърпа, поставена върху лицето на Христос, а лента, която стяга брадата на покойника и предотвратява увисването на челюстта. Трактатът Шаббат от Мишна (23:5) изисква от евреите да привързват брадичката на умрелите. Щом като учениците влизат в гроба и съзират платното и другите ленти да лежат на земята, тогава сударионът е все още навит и има овална форма – точно такава, каквато има при навиването му около главата. Тази сцена ни навежда на мисълта, че не е възможно някой крадец да е осквернил гроба, както мисли Мария Магдалина, след като вижда, че камъкът е отвален. Евангелието казва, че отначало учениците на Иисус не повярват, че Той възкръсва от гроба, но щом виждат погребалните ленти платно, те повярват (Йоан 20:8).

Измито ли е тялото на Христос преди полагането в гроба? За юдеите тази практика е задъл­жителна, но евангелистите изобщо не отбелязват подобен факт. Те казват, че тъй като е петък и настъпва свещената събота, приготовленията около погребението са извършени набързо (Лука 23:54-56). Мишна разрешава един труп да бъде помазан с благо­вонни масла и да бъде измит в събота така, че нито една част от тялото да не се премества (трактат Шаббат 23:5). С други думи, тялото може да бъде измито и помазано, но не може да бъде обвито и положено в гроба. Ако целият процес на погре­бението бъде отложен за събота, той не може да бъде завършен. Поради тези причини тялото на Христос вероятно не е измито. Освен това, наредбите за миене и изрязване на ноктите и косата не се отнасят за хора, осъдени от властта на смърт или загинали от насилствена смърт.[iv]

Разполагаме и с други косвени доказателства, че тялото на Господа не e измито. Евангелист Йоан уточнява, че тялото Му е повито със сто части смирна и алое, преди да бъде положено в гроба (19:39-40). Тъй като жените се връщат при гроба в неделя, за да помажат тялото с благовонни масла, каква е разликата между първото и второто помазване? Най-вероятното обяснение е, че голямото количество благовония е поставено около тялото, защото то не е ритуално чисто. Тези ароматни треви може би са сухи и служат за дезинфекция на тялото, докато дойдат жените и го помажат, както трябва. Благовонията, които те носят в неделя, вероятно са в течно състояние. Но тъй като Христос не се оказва в гроба, тези благовония не могат да бъдат употребени.

Поздравът “Христос възкресе!” утвърждава един обективен истори­чески факт. Историята на последните 2000 години доказва, че християнската църква и християнската цивилизация са основани върху Възкресението на Господа. Много от екзегетите сочат, че св. апостол Яков, един от първите водачи на Църквата, е фарисеин, но става християнин, след като се убеждава, че е видял възкръсналия Иисус. Най-силният аргумент от историята в полза на Възкресението е, че учениците стават очевидци, че те повярват, след като виждат, попипват и ядат заедно с възкръс­налия Спасител. Последователите са изпълнени със страх да не бъдат пре­следвани от враговете на Христос, но след явяването Му пред тях те стават най-смели и самоотвержени свидетели, които тръгват по света, за да разпрос­траняват вярата в Него и Неговото божествено достойнство. Те са готови дори да умрат мъченически в името на вярата си - признак, че наистина виждат Христос възкръснал от мъртвите, както Той Сам приживе предсказвал.[v]

Трябва да се вземе предвид и празният гроб. Той e наистина празен в неделя сутринта след погре­бението. Самото обстоятелство, че еврейските водачи подкупват войни­ците и пускат мълвата, че учениците са откраднали тялото (Мат. 28:11-15), доказва истинността на противното. Освен това, неделята е приета за ден на християнското богослужение и христи­янската почивка (Деян. 20:7; 1 Кор. 16:2). Подобна промяна е неочаквана и необичайна, защото първите християни са евреи-монотеисти, според чиито традиции култовият празник се чества само в събота, а неделя е обикновен работен ден. Обяснението за тази промяна, която важи и днес, е, че неделята е денят на възкресението на Господ Иисус Христос. Друго обяснение просто не съществува. Неслучайно от деня на раждането на Христос започва светов­ното летоброене, “новата ера” в. исто­рията на човечеството, “новото небе и новата земя” на обновения човешки род.

Възкресението също се потвърждава от Торинската плащаница, която е запазила отпечатък от мъртвото, обляно в кръв тяло на Спасителя. Живо доказателство за истинността на Възкресението е и небесният огън, който всяка година слиза в полунощ по време на пасхалната служба в храма на Божи Гроб в Йерусалим.

Христос воскресе!

——————————————————————————–
[i] За бича като антично оръжие вж. А. П. Бородовский, Плети и възможности их использования в системе вооружения племен скнфского времени. – В: Военное дело древнего населения Северной Азии. Ред. В. Е. Медведев. Новосибирск, 1987, 28-39.

[ii] За разпятието като историческо събитие вж. М. Hengel. Crucifixion in the Ancient World and the Folly Message of the Cross. London, 1977; J. Carmichael. The Death of Jesus. New York, 1982; M. L. Soards. The Passion according to Luke. London, 1986; J. Schreiber. Der Kreuzigungsbericht des Markusevangelium Mk 15, 20b-41. Berlin-New York, 1986.

[iii] За Разпятието като медицински феномен вж. La Passion de Notre Seigneur Jésus Christ selon les chirurgiens. Paris, 1950; J. H. Jewell, P. A. Didden. A Surgeon Looks at the Cross. - Voice, 1979, № 2, 3-5.

[iv] За култовата чистота у евреите вж. J. Neusner. A History of the Mishnaic Law of Purities, pt. 1-22.
Leiden, 1974-1977; R. P. Booth. Jesus and the Laws of Purity. London, 1986.

[v] За Христовото Възкресение вж. R. Williams. Resurrection: Interpreting the Easter Gospel. London, 1982; M. J. Nicolas. Théologie de la Resurrection. Paris, 1982; P. Lapide. The Resurrection of Jesus: A Jewish Perspective. London, 1984; C. Sellin. Der Streit urn die Auferstehung der Toten. Stuttgart, 1986; P. Carnley. The Structure of Resurrection Belief. Oxford, 1987.

24.04.2008

МОЩИТЕ НА ПАДРЕ ПИО НЯМАТ СТИГМАТИ

Публикувано в: — pavel @ 19:2

pio.jpg

Italy’s Padre Pio goes on display

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7364228.stm

The body of the popular Italian saint, Padre Pio, has gone on display in a glass coffin in southern Italy.

Padre Pio was said to have had stigmata, or bleeding wounds of Jesus, on his hands and feet.

His body was exhumed in March on the 40th anniversary of his death. He was canonised by Pope John Paul II in 2002.

More than a million people are expected this year to see his body, which is said to be well-preserved. But there is reportedly no sign of the stigmata.

The head of the Vatican office dealing with sainthood, Cardinal Jose Saraiva Martins, led a special open-air Mass in San Giovanni Rotondo, in Puglia.

“This body is here, but Padre Pio is not only a corpse. Looking at his remains we remember all the good that he has done,” the cardinal said.

Afterwards, Cardinal Saraiva Martins led a group of Church officials into the crypt of Church of St Mary of Grace for a private viewing of the body.

Placed in a glass coffin, Padre Pio was dressed in a brown robe and his was covered in a life-like silicone mask.

Huge following

Already, more than 700,000 people have registered to view his body, and more are expected to make the pilgrimage to the Capuchin friary in San Giovanni Rotondo where it is displayed.

Among the pilgrims attending the mass on Thursday was 80-year-old Assunta Antico, who is confined to a wheelchair.

“I had a stroke two years ago. I’m paralysed and I want to walk again,” she told the Reuters news agency.

Statue of Padre Pio in Messina, Sicily in March 2002

How Padre Pio became an icon

In pictures: Viewing the saint

Padre Pio had a large following both before and after his death.

Some of his devotees say he could foretell the future, as well as know people’s sins before they had confessed.

Some viewed him as a fraud, however, and for many years the Vatican itself was sceptical and banned him from celebrating Mass in public.

One Italian historian wrote last year that he may have used carbolic acid to produce his wounds.

Before his death, the Roman Catholic Church said it was convinced the monk’s claims were not false.

The monks who exhumed his body in March said it was in “surprisingly good condition”, despite no special measures having been taken to preserve it when he was buried in 1968.

“We could clearly make out the beard. The top part of the skull is partly skeletal but the chin is perfect and the rest of the body is well preserved. The knees, hands and nails all clearly visible,” said Archbishop Domenico D’Ambrosio, who led the service to exhume the body.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО МАСОНСТВО

Публикувано в: — pavel @ 13:2

masons.jpg

Иванов В.Ф.
Русская интеллигенция и масонство
Издательство ФондИВ, Москва, 2008
536 стр., 60х100 1/16
ISBN 978-5-91399-006-8
231 руб.

Книга крупнейшего русского исследователя масонства Василия Федоровича Иванова — это днига «борьбы и гнева». Она охватывает весь исторический период деятельности масонской организации в России. Исследуя идейное и политическое влияние масонства на русское общество, В.Ф. Иванов на огромном историческом материале показывает разрушительную деятельность в России этого тайного ордена.Для всех интересующихся историей, политологией и русской публицистикой.

ХРОНИКА НА ЕДНО ПРЕДАТЕЛСТВО - НОВ СБОРНИК

Публикувано в: — pavel @ 12:2

sb.jpg

Российское духовенство и свержение монархии в 1917 году. (Материалы и архивные документы по истории Русской православной церкви)

Издательство Индрик, Москва, 2008
632 стр., 70х100 1/16, с илл.
ISBN 978-5-85759-444-5
338 руб.

Сборник посвящен истории Русской православной церкви в период с февраля по октябрь 1917 г. В нем представлены различные документы церкви - определения и послания Святейшего синода, проповеди и обращения к пастве высшего духовенства, резолюции епархиальных, викариатских, городских, благочиннИческих съездов и собраний российского духовенства и мирян, проходивших в марте-июле 1917 г. по всей стране. Приводятся приветственные телеграммы духовенства как отдельным представителям новой власти, так и ее органам: Временному правительству, Петроградскому Совету рабочих и солдатских депутатов и Государственной думе. Также помещены тексты гражданской и церковных ставленнических присяг, «Донесение» Св. синоду о явлении иконы Божией Матери «Державная» и прочее. В этих материалах выражается официальное мнение духовенства по поводу свержения монархии, установления власти Временного правительства и деятельности последнего. Публикуемые комплексно, документы позволяют объективно представить настроения российского духовенства в период смены общественно-политического строя и перехода страны от монархии к буржуазной демократии.Во втором издании исправлены неточности первого и опечатки, увеличено количество публикуемых документов, дополнены приложения, расширены научно-справочный аппарат и иллюстративный материал.Для студентов, аспирантов, научных сотрудников и всех, интересующихся историей Отечества и Православной церкви.

СОЛЖЕНИЦИН - ОТ ДИСИДЕНТ КЪМ КЛАКЬОР

Публикувано в: — pavel @ 12:2

solzhenicyn.jpg

Сараскина Л.И.
Александр Солженицын

Издательство Молодая гвардия, Москва, 2008
935 стр., 84х108 1/32
ISBN 978-5-235-03102-9
591 руб.

Александр Исаевич Солженицын — редкий в современной словесности пример писателя-трибуна, писателя-моралиста. Его биография вместила в себя войну и лагеря, Нобелевскую премию и преследования, завершившиеся изгнанием из СССР. 20 лет, проведённые в эмиграции, не разорвали связь Солженицына с родиной — сразу после триумфального возвращения в Москву он включился в общественную жизнь, напряжённо размышляя о том, «как нам обустроить Россию». Не смягчая выражений, не стараясь угодить власть имущим, он много раз вызывал на себя огонь критики справа и слева, но сохранил высокий моральный авторитет и звание живого классика современной русской литературы. К 90-летию А. И. Солженицына приурочен выход его первой полной биографии, созданной известной писательницей и историком литературы Л. И. Сараскиной на основе уникальных архивных документов, бесед с самим Солженицыным и членами его семьи.

« Newer PostsOlder Posts »

Задвижвано от WordPress