В днешното литургийно четиво Православната църква ни припомня изцеляването от нашия Спасител Иисус Христос на един слепороден човек. Това събитие е изложено в деветата глава от Евангелието на св. Йоан Богослов.

Трябва да се подчертае, че този слепороден не е с повредени очи, а както съобщава свещеното предание, той изобщо няма очи. Да си представим за момент как е изглеждал този човек преди чудото – с изсушена от слънцето и недояждането глава, в която зеят две празни дупки на мястото на очите. Жив череп! Оттук става ясно защо след чудото най-близките му роднини не могат да го познаят.

Изключителното в случая е, че Господ връща липсващия орган на този нещастен човек. Бог не върши нищо случайно. Първо, с това велико чудо Христос иска да покаже Своята божествена природа. Преди изцелението Той разговаря с юдейските книжници и фарисеи и им разкрива, че съществува преди Авраам, че е истинският Месия и Син Божи. Те побесняват и искат да го убият. Веднага след това Той потвърждава Своето слово с дело – излекуването на слепородения.

Това събитие има не само буквален, фактически смисъл, но и богат символичен подтекст. Интересно е да се наблюдава как Господ изцелява този човек. Той би могъл да го изцери само с едно махване на ръка, с изричане на една дума. Защо Христос избира такъв особен и сложен начин – плюе на земята, взема от така създадената кал и намазва очите на просяка? Според тълкуването на св. отци от една страна плюенето на Спасителя върху земята означава пришествието на Бога в материалната вселена. От друга страна това действие напомня, че човекът е създаден от пръст, от прах и пепел. Затова Господ неслучайно допълва с пръст липсващия орган на човека. Така Той съединява духовно Битието на Мойсей – разказа за сътворението на човека, със Своето битие – свидетелство за пресътворяването на човека в Негово лице. Спасителят е същият Бог, Който създава Адам, Ева, цялата човешка природа и всеки от нас.

С това допълване Христос сочи единственото, което не достига на хората – душевното прозрение. Той косвено подчертава, че всички ние се раждаме духовно слепи за божествената истина и не подчиняваме целия си живот на нея. Постоянната памет, че сме създадени от прах и пепел е в основата на висшето християнско качество – смирението. Само смирението се удостоява с Божията благодат, която смекчава и одухотворява нашата „земност”.

Когато хората плюят върху нещо, с това те показват своето рязко отрицателно отношение към него. Като плюе на земята, която е единосъщна на нашата материална природа, Господ също демонстрира, че за Него в нашето падение ние сме нещо гнусно и отвратително. Но Бог е любов и иска да ни примири със Себе Си, като ни сочи пътя на покаянието. Ако успеем да го постигнем, Неговото проклятие се превръща в благословение, отрицанието – в утвърждаване, тлението – в безсмъртие.

Въпреки своята необичайност за нашия плътски ум, чудодействието над слепородения би могло да свърши дотук. То обаче продължава. Христос изпраща просяка в къпалнята Силоам, за да се измие и прогледне окончателно. Отново виждаме купел, както в случая със самарянката и разслабления. Отново се докосваме до чистата стихия – водата, която символизира Светия Дух и предобразява тайнството кръщение. Затова Силоамската къпалня е знак за кръщението, тя е втори Йордан. Измиването на слепородения е равностойно на отмиването на първородния грях при християните.

Силоамската къпалня се намира извън града и е създадена от двама праведници - цар Езекия и пророк Исайя. Гледката на слепородения, който с намазано с кал лице опипом върви из улиците на Йерусалим, сигурно предизвиква голям интерес сред местните жители. Еврейското име „Силоам” се превежда с „изпратен”, което семантично се свързва с действието на Христос и даже го предобразява.

Как се отнасят апостолите към слепородения? Те вече са виждали редица от изцеленията на Христос, които се предшестват често от повелята Му към излекуваните да си отидат и да не грешат повече. От тези думи на Господа те заключават, че болестите и греховете имат пряка причинно-следствена връзка. В повечето случаи това е вярно, но не винаги. Затова Спасителят поправя учениците Си, които подобно на нас са склонни да обобщават едно явление или едно отношение и да го приписват на всичко и всички. Подобен подход нерядко е погрешен, защото не взема предвид конкретните условия - времето, мястото и степента на нещата. Предварително убедени, че слепецът плаща нечии престъпления, апостолите започват да питат Христос за причината на неговата слепота. Единственото, което ги интересува е по чия вина той се е родил сляп – заради негови грехове или заради грехове на неговите родители.

Апостолите сигурно се споглеждат учудени, когато Иисус отговаря, че нито човекът е съгрешил, нито родителите му. Тези думи съвсем не означават, че баща му и майка му са безгрешни. Става въпрос за това, че не са съгрешили с голям грях или грехове, които са довели до раждането на техния син-инвалид. Господ разкрива, че този човек се е родил, за да се явят Божиите дела върху му, да просияе чрез него Божията слава и величие. Когато някои едва оцеляват от катастрофа или заболяват от рак, тази криза не винаги е следствие от тяхната греховност, но понякога е предизвикателство за събуждане на тяхната вяра и призив към съвестта им да се обърнат към Бога, Който единствен лекува и спасява. И днес в Църквата Божията благодат и присъствието на Светия Дух се засвидетелстват с изцеления, чудеса и знамения. Без постоянния деен промисъл на Бога християнството не би могло да оцелее при страшните гонения, на които е подлагано в историята – гонения, които напоследък стават все по-системни и по-коварни.

Tози случай е поука за нас да не осъждаме предварително болните и нещастните хора като прокълнати грешници. Дори и да знаем кой какъв е и какво заслужава, не трябва да съдим и да си присвояваме ролята на божествения Съдия. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери (Мат. 7:2).

Blair ‘to devote life to faith’

Former prime minister Tony Blair has promised to “spend the rest of my life” uniting the world’s religions

He said faith could be a “civilising force in globalisation”, bringing people together to solve problems such as malaria and extreme poverty.

Mr Blair, who is now a peace envoy to the Middle East, told Time magazine that religious belief had given him “strength” while in power.

He is launching a “faith foundation” in New York on Friday.

Mr Blair, who recently converted to Catholicism, said: “Faith is part of our future, and faith and the values it brings with it are an essential part of making globalisation work.”

‘Fantastic thing’

His foundation will attempt to bring religions together to tackle global issues such as the UN’s eight Millennium Development Goals, which range from eradicating extreme poverty to ensuring environmental sustainability.

One of its first priorities will be to fight the spread of malaria.

Mr Blair said: “If you got churches and mosques and those of the Jewish faith working together to provide the bed nets that are necessary to eliminate malaria, what a fantastic thing that would be.

“That would show faith in action, it would show the importance of cooperation between faiths, and it would show what faith can do for progress.”

He added that it was possible to “achieve a greater understanding between the different religious faiths, so that we make platforms for action by those faiths and deal with some of the biggest issues in the world”.

Mr Blair’s press secretary Alastair Campbell, when asked about his boss’s faith, once famously remarked that the government didn’t “do God”.

But Mr Blair, 55, has recently spoken out on the subject far more than during his 10 years in Downing Street.

Discussing decisions he made as prime minister, he told Time: “You don’t put a hotline up to God and get the answers.

“The worst thing in politics is when you’re so scared of losing support that you don’t do what you think is the right thing.

“What faith can do is not tell you what is right but give you the strength to do it.”

Mr Blair is not being paid for his work as a Middle East envoy for the “Quartet” of the United Nations, United States, European Union and Russia.

But he has lucrative consultancy posts with insurer Zurich and merchant bank JP Morgan, on top of a reported £5m deal for his Downing Street memoirs.

Story from BBC NEWS:
http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/uk_news/politics/7426647.stm

Published: 2008/05/29

 The concrete monument has a window showing a film of two men kissing

Berlin remembers persecuted gays
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7422826.stm
27 May, 2008

Germany has inaugurated a 600,000 euro concrete memorial to honour the thousands of homosexuals persecuted by the Nazis between 1933 and 1945.

The four-metre high monument, which has a window showing a film of two men kissing, was unveiled in Berlin.

The Nazis branded homosexuality an aberration threatening their perception of Germans as the master race, and 55,000 gay men were deemed criminals.

As many as 15,000 of those were killed in Nazi concentration camps.

Very few who survived ever received compensation from post-war German governments for the persecution they suffered.

The new memorial saw a large number of visitors after the opening.

The new memorial - which was inaugurated by Berlin’s gay mayor, Klaus Wowereit, and Germany’s Culture Minister, Bernd Neumann - is situated close to that for the six million victims of the Holocaust.

Mr Wowereit said it was typical of post-war Germany that the victims had not been honoured until now.

“This is symptomatic for a society… that did not abolish unjust verdicts, but partially continued to implement them; a society which did not acknowledge a group of people as victims, only because they chose another way of life,” he said.

Tenn. woman who spent life in iron lung dies at 61.

http://news.yahoo.com/s/ap/20080529/ap_on_re_us/iron_lung_death

By WOODY BAIRD, Associated Press Writer Thu May 29, 1:35 AM ET

MEMPHIS, Tenn. - A woman who defied medical odds and spent nearly 60 years in an iron lung after being diagnosed with polio as a child died Wednesday after a power failure shut down the machine that kept her breathing, her family said.
ADVERTISEMENT

Dianne Odell, 61, had been confined to the 7-foot-long metal tube since she was stricken by polio at 3 years old.

Family members were unable to get an emergency generator working after a power failure knocked out electricity to the Odell family’s residence near Jackson, about 80 miles northeast of Memphis, brother-in-law Will Beyer said.

“We did everything we could do but we couldn’t keep her breathing,” Beyer said. “Dianne had gotten a lot weaker over the past several months and she just didn’t have the strength to keep going.”

Capt. Jerry Elston of the Madison County Sheriff’s Department said emergency crews could do little to help. The local power company reported spotty power outages in the area because of a tree that fell on a power line.

Odell was afflicted with “bulbo-spinal” polio three years before a polio vaccine was discovered and largely stopped the spread of the crippling childhood disease.

She spent her life in the iron lung, cared for by her parents, other family members and aides provided by a nonprofit foundation. Though confined inside the 750-pound apparatus, Odell managed to get a high school diploma, take college courses and write a children’s book about a “wishing star” named Blinky.

“Dianne was one of the kindest and most considerate people you could meet. She was always concerned about others and their well-being,” said Frank McMeen, president of the West Tennessee Health Care Foundation which helped raise money for equipment and nursing assistance for Odell.

Odell accepted her life with grace, McMeen said.

“Everyone she encountered came to her because they cared about her,” he said, “so she grew up in her 61 years thinking every person is good.”

Odell’s iron lung, similar to those used during the U.S. polio epidemics that peaked in the 1950s, was a cylindrical chamber with a seal at the neck. She lay on her back with only her head exposed and made eye contact with visitors through an angled mirror. She operated a television set with a small blow tube and wrote on a voice-activated computer.

The positive and negative pressures produced by the machine forced air into her lungs and then expelled it.

Iron lungs were largely replaced by positive-pressure airway ventilators in the late 1950s that give users much more freedom of movement. But a spinal deformity from the polio kept Odell from wearing a more modern, portable breathing device.

Joan Headley of Post-Polio Health International in St. Louis said about 30 people in the United States still rely on iron lungs but few users are confined to them all the time. No one keeps records, she said, on the longest confinement.

Caregivers could slide Odell’s bedding out of her iron lung for basic nursing care but only briefly, McMeen said.

Though Odell could not leave the iron lung, she was able to be moved in the machine out of her home. For Odell’s 60th birthday, in February 2007, friends and family held a party for her, with about 200 guests, at a downtown hotel in Jackson, a town of about 50,000 residents. She had a 9-foot birthday cake and letters from around the country, McMeen said.

In a 2001 interview with The Associated Press, Odell said she wrote her children’s book to show youngsters, especially those with physical disabilities, that they should never give up.

“It’s amazing what you can accomplish if you see someone do the same thing,” she said.

http://pravoslavie.bg/component/page,shop.product_details/

flypage,shop.flypage/product_id,1460/category_id,55/manufacturer_id,0/

option,com_virtuemart/Itemid,271/

Други сайтове за поръчка на книгата:

http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-29/p-p/id-20461/ialdavaot-istoria-i-uchenie-na-gnosticheskata-religia.html

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=26445&cat=106

http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=131787

http://www.svetove.com/cgi-bin/order.cgi?p=cart&addprd=22873&s=2

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-560/id-23497/ialdavaot-istoria-i-uchenie-na-gnosticheskata-religia-arhimandrit-pavel-stefanov.html

Aвтор: Архимандрит Павел Стефанов
Година на издаване: 2008
Меки корици
Формат: 21,5х14
Страници: 501
ISBN 978-54-9700-70-1

Монографията на архим. Павел Стефанов е задълбочено многогодишно изследване върху гностическата религия. Авторът систематично проследява зараждането и развитието на гностическите идеи още от времето на елинизма. Същевременно в книгата са дадени аналогии с днешния ден, където се откриват следите от гностицизма. Съдържанието на тома включва три части: 1. Извори на гностицизма; 2. История на гностицизма и 3. Учение на гностицизма. Препоръчваме книгата на историци, богослови, философи и социолози.

УВОД КЪМ КНИГАТА

Кой може да изправи това, което Бог е направил криво? Екл. 7:13

Едва ли би се намерил обективен историк на религиите, който би отрекъл, че християнството се появява на историческата сцена като радикално религиозно движение. Неговият Основател подлага на основно преосмисляне традиционните ценности, възвестява близкия край на света и замяната му с „ново небе и нова земя” (Откр. 21:1), в които идеалното ще стане реално. Въпреки че отказва да се ангажира пряко с политическите борби на еврейския народ, Иисус Христос се изявява с позиция, твърде различна от тази на светските и духовните власти. Реакционерите постигат целта си . залавянето и убийството на галилейския Месия. Последователите Му, които са въодушевени от Неговото Възкресение, разнасят пламъка на новата вяра из средиземноморските райони с енергия и ентусиазъм, които нямат паралели в историята. За тях Богочовекът от Назарет олицетворява настъпващото изкупление на цялото човечество. Малобройната група ученици на Христос постепенно се превръща във все по-голяма организация, която се подчинява на определен структурен и литургически ред, йерархични степени, канонични правила, приемственост и стабилност. Тези черти на §ърквата, които изкристализират постепенно през І-ІІ в., са свързани с нейното институционално утвърждаване и количествен растеж, с търсене на modus vivendi между нея и държавата. Алберт Швайцер отбелязва за този период: “Царството Божие се превръща от есхатологическа, космическа, настъпваща сама по себе си необходима величина в неесхатологическа, духовно-етическа, за чието осъществяване хората трябва активно да съдействат”.

В редица християнски общини на бивши юдеи и езичници обаче се обособяват хора и кръгове, които смятат, че новите цели са различни и дори противоположни на първоначалната радикално-есхатологична визия, че те са едва ли не измяна на издигнатите от Иисус принципи. Нарастващата опозиция на тези групи започва да представлява пряка и сериозна опасност за Църквата. С течение на времето и в синхрон с влошаването на обществено-икономическите условия в Римската империя се изменя и езикът, на който се изразява крайната трансцендентност на вътрешната църковна опозиция.

Мисловният свят на Христос и първите Му ученици не се чуждее от масовата религиозност на юдейската синагога и фокусира в извършвания от св. Йоан Кръстител „обред на прехода” или инициация от стария обречен свят към новия съвършен свят, чието драматично възцаряване е неминуемо. Според теодицеята на юдеохристиянския светоглед злото, което тържествува в света, не е негово същностно качество. На теория, макар и не винаги на практика, битието е добро, световната парадигма има положителна характеристика („И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” – Бит. 1:31). Злото, което бележи цялата човешка история, е чуждо на света и се представлява от зловещата фигура на дявола, който е създаден от Бога със свободна воля. Мнозина в ранната Църква не приемат това обяснение. Под натиска на различни фактори като масовото обедняване и разселване, жестоките гонения срещу християните, които са мразени от езичниците като degenerati humani generis (изроди на човешкия род), засиленото влияние на елинистичните мистерии, зороастризма и митраизма, в редица вярващи главно от еврейски произход се засилват песимистичните настроения и чувството за безизходност и обреченост. Те започват да обясняват произхода на света с космогонично падение и метафизичен провал, предоставяйки на злото статут на върховен господар на Вселената, а не само на узурпатор на божествените пълномощия и власт. Единствена надежда за другомислещите става напускането на обречения материален свят, защото хората или поне някои избрани хора (electi) в най-дълбоката си същност не са продукт на тази абсурдна система, а принадлежат на Абсолюта, на вечната тоталност на битието. Тяхната трагедия е, че са подмамени в капана на този неразбираем и невъзможен свят и са се отдалечили от истинския си дом отвъд небесните сфери. Те виждат в мистичното преоткриване на истинския си произход, в осъзнаването на божествената си принадлежност единствен начин да постигнат освобождение на „искрата” в себе си и сливане със съвършената Цел – Бога.

За отбелязване е, че освен дуалистичен гностицизъм в древност съществуват наченки и на монистичен, който вероятно се дължи на въздействие от страна на египетския херметизъм. Изказваните напоследък твърдения за съществуване на “гностически монотеизъм” според мен представляват типичен оксиморон, защото противоречат на самата същност на гностицизма. Джон Дилън дори е на мнение, че гностицизмът бил по-монистичен от християнството, понеже не постулирал като него “независим материален принцип”. Подобна мотивировка се основава върху невярното допускане или по-скоро съзнателното заблуждение, че християнството приема самобитност на материята.

Християнският гностицизъм възниква като течение за преутвърждаване, макар и с все по-чужда терминология, на трансцендентността, която представлява самата сърцевина на новата вяра. Гностиците възприемат себе си като единствено верни продължители на първоначалното благовестие на Иисус при променени условия. Дан Мъркюър се опитва да докаже в юнгиански дух, че е вече остаряла представата за тях като пасивни съзерцатели и суеверни теурзи. Към новозаветните книги, одобрени като канонични от Църквата, гностиците започват да прибавят нови писания, които отразяват техните субективни „откровения” и „видения”. Има сведения, че те използват психотропни вещества за промяна на съзнанието си. Първоначалната търпимост към еретиците постепенно изчезва, защото между тях и редовите християни назряват все по-значителни идейни различия. Църквата в лицето на най-видните си богослови обвинява гностиците, че именно те са предатели на първоначалната християнска позиция. Това е убеждението не само на тези, които се придържат към религиозното статукво, но несъмнено и на някои от вярващите, които са запазили първоначалния импулс на религиозния протест и есхатологичната надежда. Използването от гностиците на езическа терминология и символика обединява срещу тях всички традиционалисти в Църквата, които ги осъждат и отлъчват като еретици. Срещу тях също се опълчват такива разнородни мислители като философите неоплатоници и еретиците монархиани.

Изследването на гностицизма не е самозадоволяващо се кабинетно занимание, което е толкова езотерично, колкото и третирания от него предмет. Както отбелязва патрологът А. Аман, “гностическата литература е първата богословска християнска литература”. В своя указ от 1935 г. срещу софианската ерес московският митрополит Сергий (Страгородски) признава, че гностическата картина на света е “поема, която поразява с дълбочината и красотата (си)”. Но веднага след това добавя: “Но това не е била истина, а въображение, “прелест”, измама и самоизмама”, чиято опасност е във факта, че се прикрива с термини и понятия, заимствани от Църквата. Без запознаване с гностическата религия не е възможно да се осветли всестранно и пълно процеса на възникването и началната еволюция на християнството. Като реагира на гностическата опасност, Църквата изяснява своето учение, формулира символите на вярата, очертава новозаветния канон, конструира окончателно степените на своята йерархия. В научните среди днес преобладава мнението, че гностицизмът оказва въздействие върху оформянето на християнското догматическо учение, предизвиква нови редакции на новозаветния текст, слага отпечатък върху ранното монашество (собено в Сирия), литургиката, църковното изкуство. Гностиците са първите в Църквата, които съставят песнопения, рисуват свещени изображения, използват жеста на прекръстването, въвеждат празници като Богоявление и Успение Богородично , целувката на мира и танците по време на богослужението. Православието заимства всичко това, като го преосмисля в духа на каноничното предание.

Гностическата система от ереси не изчезва безследно от сцената след ІІ в., както се заявява в популярните учебници по богословие. Според някои автори следи от нея се откриват в равинското юдейство, неоплатонизма, индуизма, будизма, исляма. Терминът “единосъщен”, включен от Първия вселенски събор в Символа на вярата (325 г.), има манихейски произход. Гностицизмът прелива в крайния дуализъм на манихейството, чиито наследници сега са общините на мандеите в Ирак и Иран. Манихейските идеи за греховността на секса и пълната развала на човешката природа доминират западното мислене от блажени Августин до Жан Калвин и английското пуританство. Паола Фредриксен и Йоханес ван Оорт доказват, че антисемитизмът на Августин също се дължи на манихейско влияние. Отхвърлянето на евхаристийното пресъществяване на хляба и виното в Тяло и Кръв на Христос отразява една от най-характерните гностически учения – докетизма. Още св. Игнатий Богоносец обвинява съвременните му гностици в тази ерес, която е възродена през ХVІ в. от протестантите и в последно време намира последователи сред някои руски богослови модернисти. Гностически елементи се съдържат в Корана и са особени силни в ученията на някои ислямски еретици като исмаилитите, мутазилитите, алавитите (известни у нас като алиани), друзите.

Малоазийското павликянство, което представлява своеобразно видоизменение на гностицизма, е пренесено през Х в. в южните български земи и се институционализира като нова религия с название богомилство. В основния български труд, посветен на богомилството от Д. Ангелов, се отделят едва две страници за анализ на т.нар. „гностическо-дуалистична традиция”, като цитират няколко съчинения, издадени между… 1905 и 1955 г. По-обективен е Н. Кочев, който свързва богомилството както с по-ранните ереси, така и с неговия социален контекст. Както е известно, богомилството поставя началото на патаренството в Босна (днешните мюсюлмани там до голяма степен са потомци на тези еретици), откъдето то преминава в Северна Италия и Южна Франция, но е изкоренено безкомпромисно от Римокатолическата църква посредством кръстоносен поход, Доминиканския орден и Инквизицията през ХІІІ в. Последната албигойска крепост Монсегюр в Пиринеите е превзета с щурм от папските войски през април 1244 г.

Доктрините на несторианите, които разделят двете естества на Христос, на монофизитите, които приемат само една или единна природа на Христос, и на иконоборците, които отхвърлят възможността за изобразяване на Неговото тяло, са в основата си гностически. Неслучайно големият апологет на иконопочитанието св. Теодор Студит в 71-то си послание до императорите Михаил и Теофил асоциира позицията на своите противници с тази на Мани. Изява на гностическо мислене е сложната кабалистична доктрина на мистичното юдейство, чийто връх е лурианската кабала от ХVІ в. Гностически черти доминират в редица движения като алхимията, розенкройцерството, масонството. Един от най-големите гностици на Новото време е немският самоук мистик и розенкройцер Яков Бьоме (1575-1624), който на свой ред оплодява светогледа на мнозина философи, писатели и поети не само в Германия, но и други европейски страна и САЩ. Гностически навеи облъхват творчеството на Емануел Сведенборг, Маркиз дьо Сад, Фридрих Шелинг, Георг Хегел, късния Виктор Юго, Шарл Бодлер, Херман Мелвил, Фридрих Ницше, късния Лев Толстой, Райнер-Мария Рилке, Франц Кафка, късния Анатол Франс, Мартин Хайдегер, особено Карл Густав Юнг, Симон Вейл, Антонен Арто, Албер Камю, Херман Хесе, руските представители на „Сребърния век” - Владимир Соловьов, Сергей Булгаков, Андрей Бели (ученик на антропософа Рудолф Щайнер), Михаил Булгаков, Евгений Замятин, Велимир Хлебников, Максимилиан Волошин, Николай Бердяев (чрез Бьоме), Семьон Франк, теософите, които Бердяев нарича “съвременни гностици” (особено Елена Блаватска), окултният сатанист Алистър Краули, символистите, сюрреалистите, абстракционистите (например Василий Кандински), Светослав Минков, Даниил Андреев, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Емил Чоран, Морис Бланшо, Салватор Дали, Харолд Блум, Паулу Коелю, Робърт Дънкан, писателите на научна фантастика Филип Пулман и Филип Дик, сценаристите на филми като “Матрицата” и мнозина други. Някои изследователи търсят гностицизъм дори в Достоевски. Преведеният на български роман на Матю Хюз “Филидор, джуджето и архонта” (С., Бард, 2004, 480 с.) може да се окачестви като гностическо произведение в стил фентъзи. Но може би най-гностическата повест, която съм чел, е “Аз” на руския бизнесмен и писател Александър Потьомкин.

Робин Бригс търси манихейски дуализъм в борбата между доброто и злото, на която се подчиняват вълшебните приказки. Френският композитор Ерик Сати, който влиза в кръговете на розенкройцерите и другарува с теософа Клод Дебюси, през 1890 г. пише без петолиния и ключове няколко произведения, озаглавени “Gnossiennes”. Нескрито гностически характер има и “Химн на Иисус” (1917 г.) от англичанина Густав Холст, който се основава на апокрифа „Деяния на Йоан”. Към гностическата традиция се причисляват известните композитори-модернисти Арнолд Шьонберг и Карл-Хайнц Щокхаузен. Дори краен атеист като швейцареца Фридрих Дюренмат създава гностическа пиеса - “Долината на бъркотиите”, в която Великият старец (Бог) е тартор на банда гангстери, а кучето на кмета се казва Мани. Най-продаваната книга в Америка през последните десетилетия е “Кодът Да Винчи” от Дан Браун, която претендира, че разкрива скрита истина за “гностическия” характер на християнството. Католическият зограф и публицист Майкъл О’Брайън смята, че дори нашумелите романи за Хари Потър са в същността си гностически. Той се позовава на изследванията на Томас Молнар, Волфганг Смит и Ерик Фогелин.

В своите трудове покойният руски православен богослов свещ. Александър Мен под влияние на Бердяев също изразява своята убеденост в две (съзидателно и разрушително) начала на битието - космогония, която е в странно съзвучие с гностическо-манихейската позиция. За това той е обвиняван в ерес от руски духовници и книгите му са изгорени публично в силно консервативния Екатеринбург. Колкото и парадоксално да звучи, гностически елементи се установяват и в космогонията на такъв категоричен противник на гностицизма като А. Лосев.

Модерен аналог на гностическата система е философията на екзистенциализма. Според Ерик Фогелин и неговите епигони Петер Козловски и Щефан Росбах някои политически идеологии на ХХ в. като комунизма и фашизма, макар и в силно изменени варианти, транспонират основни постулати на гностическото светоусещане. От половин столетие насам отделни черти на гностицизма се актуализират и в еклектичната квазирелигиозна вълна с название New Age (Нова епоха). На 3 февруари 2003 г. Римокатолическата църква издаде документ за Ню Ейдж, в който папата го нарича “модерен гностицизъм” поради неговите претенции за тайно знание. Странно е, че десетките институти, които съставят папските енциклики, смесват погрешно тук понятията “гносис” и “гностицизъм”. Сред сектите и култовете, възникнали през последния половин век, най-близо до гностицизма стои сциентологическата „църква” на покойния американски писател и милиардер Рон Хъбард. Силни гностически елементи се наблюдават в руския Богородичен център и „църквата” на сибирския лъжемесия Висарион. Митът за божествената искра във всеки човек и ритуалните инициации в мормонството са заимствани от гностицизма с посредничеството на окултизма и масонството. Людмила Живкова, която се беше встрастила в окултната тема, безспорно е права в заключението си: “Между съвременния прагматизъм и древния гностицизъм всъщност няма непреодолими различия”. В четири града на САЩ и Норвегия действа “Еcclesia Gnostica” (Гностическа църква), възглавена от нейния “епископ” от унгарски произход Стефан Хьолер. Тя предлага “богослужения” също за хомосексуалисти и лесбийки. Книгите на Хьолер вече се издават в България. Още по-ексцентрична е “Новата гностическа църква” в Сиатъл, чийто водач Джеймс Кинг е подследствен за блудство с непълнолетно момиче.

Горният лаконичен преглед на влиянието на гностицизма през последните две хилядолетия – влияние не само в религията, но също в областта на литуратурата, философията, изкуството и политиката, обуславя необходимостта да бъде анализирана подробно неговата поява, развитие и учение. Без да предявявам претенции за изчерпателност, която не е постижима при този обем на книгата и при сегашното състояние на източниците, мисля, че изследването ми допринася за набелязване на основни и слабо изтъквани досега насоки от еволюцията на християнската цивилизация. Тяхното екстраполиране в ХХІ в. води до хипотезата, че в недалечното бъдеще, когато кризата на западното християнство, отчуждението на човека от природата и изчерпването на световните ресурси достигне своя апогей, гностицизмът отново ще играе значителня роля. Анри Безансон нарича гностицизма “постоянна съблазън, отново изникваща от век на век, но никога с такава сила, както в нашето столетие”. Според мнението на Цветан Тодоров както тоталитарните проекти, така и модерният ислямски тероризъм са “продукт на манихейския дух”. Тази истина се доказва и от други автори. Елена Чудинова, авторка на нашумялата книга “Джамията на Парижката св. Богородица”, с право отбелязва: “Има и ценности духовно-материални: статуи, картини, музикални инструменти… При шариата всичко това ще бъде изгорено”. Докато древните гностици са кротки интровертни мистици, новият гностицизъм, както вече личи, ще удави земята в кръв.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-05-28&article=234058

28.5.2008

Египетският археолог Захи Хауас, известен с прякора Индиана Джоунс, тъй като не се разделя с шапката си, твърди, че е на път да открие гробницата на Клеопатра. Засега е открил тунел под храм, който водел към гробницата, изпълнен с необичайно количество монети с образа на египетската царица и нейни скулптури
Фото ИнтернетЕдна от големите загадки на древността може скоро да бъде разгадана. Египетският археолог Захи Хауас твърди, че е открил мястото, където е погребана легендарната египетска царица Клеопатра, пише в. “Таймс”. Ако Хауас се окаже прав, то това ще е най-голямото археологическо откритие в Египет от 1922 г. насам, когато британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон. 60-годишният Хауас, когото наричат Индиана Джоунс, защото не се разделя с широкополата шапка, подобно на героя от едноименния филм, предполага, че Клеопатра и нейният възлюблен -римският пълководец Марк Антоний - са погребани заедно в храма на Озирис, известен като Taposiris Magna, на 45 км западно от град Александрия. Археологът открива под храма тунел, дълъг 121 м, в който намира статуи на Клеопатра, сред които и една алабастрова глава, както и множество монети с нейния образ. “Подобни артефакти не можете да откриете в обикновен храм”, обяснява Хауас. Друго доказателство е, че храмът е бил добро място за скривалище. След като при Акциум през 31 г. пр. Хр. Октавиан побеждава флотата на Марк Антоний и Клеопатра, двамата побягват към Египет. Битката слага край на властовите им амбиции и те решават да се самоубият. Според Хауас, който е и шеф на Висшия съвет по антични ценности на Египет, телата им са погребани под храма на Озирис. Археологът още не е открил самата гробница, но през ноември ще продължи разкопките, като използва радар за откриване на подземни камари. Хауас работи заедно с 12 археолози и 70 работници

The Veil: Women Writers on Its History, Lore, and Politics

Edited by Jennifer Heath

Berkeley, University of California Press, July 2008360 pages, 6 x 9 inches, 35 b/w photographs, 10 line illustrations
$55.00, £32.95 hardcover

978-0-520-25040-6

$21.95, £12.95 paperback

978-0-520-25518-0

Categories: Anthropology; Cultural Anthropology; Middle Eastern Studies; Women’s Studies; Religion

Contributors: Kecia Ali, Michelle Auerbach, Sarah C. Bell, Barbara Goldman Carrel, Eve Grubin, Roxanne Kamayani Gupta, Jana M. Hawley, Jasbir Jain, Mohja Kahf, Laurene Lafontaine, Shireen Malik, Maliha Masood, Marjane Satrapi, Aisha Shaheed, Rita Stephan, Pamela K. Taylor, Ashraf Zahedi, Dinah Zeiger, Sherifa Zuhur

“The twenty-one essays here, all by women, provide an exciting, first hand account of the significance of veiling, past and present, in various countries, religions and cultures. The editor’s introduction is a wonderful exposition of the current scholarship regarding the sacred, sensual and sociopolitical connotations of the veil. The book brilliantly illuminates the universality of the veil, and reveals that it is not confined to Islam. The book should be compulsory reading for policy-makers all over the world. Anyone interested in the human condition (not only researchers in the fields of sociology or economics or literary and cultural studies) can profit from this scholarly yet jargon-free book.”—Shyamala A. Narayan, Jamia Millia Islamia University

“A refreshingly three-dimensional portrait of the veil in history and in our contemporary world. This collection of essays turns the veil into a mirror, reflecting back upon us our own presumptions and prejudices. You will learn something about yourself in these pages.”—Asifa Quraishi

Description

This groundbreaking volume, written entirely by women, examines the vastly misunderstood and multilayered world of the veil. Veiling— of women, of men, and of sacred places and objects—has existed in countless cultures and religions from time immemorial. Today, veiling is a globally polarizing issue, a locus for the struggle between Islam and the West and between contemporary and traditional interpretations of Islam. But veiling was a practice long before Islam and still extends far beyond the Middle East. This book explores and examines the cultures, politics, and histories of veiling. Twenty-one gifted writers and scholars, representing a wide range of societies, religions, ages, locations, races, and accomplishments, here elucidate, challenge, and/or praise the practice. Expertly organized and introduced by Jennifer Heath, who also writes on male veiling, the essays are arranged in three parts: the veil as an expression of the sacred; the veil as it relates to the emotional and the sensual; and the veil in its sociopolitical aspects. This unique, dynamic, and insightful volume is illustrated throughout. It brings together a multiplicity of thought and experience, much of it personal, to make readily accessible a difficult and controversial subject.

Contents

List of Illustrations
Acknowledgments
Introduction

I
1. From Her Royal Body the Robe Was Removed: The Blessings of the Veil and the Trauma of Forced Unveilings in the Middle East
Mohja Kahf
2. Shattered Vessels That Contain Divine Sparks: Unveiling Hasidic Women’s Dress Code
Barbara Goldman Carrel
3. Going the Whole Nine Yards: Vignettes of the Veil in India
Roxanne Kamayani Gupta
4. Out of the Cloister: Unveiling to Better Serve the Gospel
Laurene M. Lafontaine
5. The Amish Veil: Symbol of Separation and Community
Jana Hawley
6. “What is subordinated, dominates”: Mourning, Magic, Masks, and Male Veiling
Jennifer Heath
7. I Just Want to Be Me: Issues in Identity for One American Muslim Woman
Pamela K. Taylor

II
8. “She freed and floated on the air”: Salome and Her Dance of the Seven Veils
Shireen Malik
9. “He hath couerd my soule inwarde”: Veiling in Medieval Europe and the Early Church
Désirée G. Koslin
10. Nubo: The Wedding Veil
Sarah C. Bell
11. After Eden: The Veil as a Conduit to the Internal
Eve Grubin
12. Virtue and Sin: An Arab Christian Woman’s Perspective
Rita Stephan
13. Drawing the Line at Modesty: My Place in the Order of Things
Michelle Auerbach
14. On the Road: Travels with My Hijab
Maliha Masood

III
15. Purdah, Patriarchy, and the Tropical Sun: Womanhood in India
Jasbir Jain
16. The Veil: From Persepolis
Marjane Satrapi
17. Concealing and Revealing Female Hair: Veiling Dynamics in Contemporary Iran
Ashraf Zahedi
18. That (Afghan) Girl! Ideology Unveiled in National Geographic
Dinah Zeiger
19. Burqas and Bikinis: Islamic Dress in Newspaper Cartoons
Kecia Ali
20. Dress Codes and Modes: How Islamic Is the Veil?
Aisha Shaheed
21. From Veil to Veil: “What’s in a woman’s head is more important than what’s on it”
Sherifa Zuhur

Epilogue
About the Contributors
Index

About The Editor

Jennifer Heath is the author of seven books of fiction and nonfiction, including The Scimitar and the Veil: Extraordinary Women of Islam, and her writing has appeared in numerous anthologies. She has traveled extensively throughout the Muslim world and is the founder of Seeds for Afghanistan and the Afghanistan Relief Organization Midwife Training and Infant Care program, now International Midwife Assistance.

Dietrich-Alex Koch.

Hellenistisches Christentum. Schriftverständnis – Ekklesiologie – Geschichte.

Hrsg. von Friedrich Wilhelm Horn.

Göttingen, Vandenhoeck & Ruprecht GmbH & Co. KG, 2008, 378 Seiten mit 43 Abb. (Novum Testamentum et Orbis Antiquus/Studien zur Umwelt des Neuen Testaments (NTOA/StUNT), Band 65)

99,00 € [D]
ISBN 978-3-525-54001-5

Kurzinformationen

Zum Verständnis des hellenistischen Christentums und seiner Geschichte.

Ausführliche Informationen

Das Christentum entsteht in der sich dem Ende zuneigenden Epoche des Hellenismus und es war von seinen Anfängen her nie unberührt von ihm. Im Zuge der Ausbreitung des frühen Christentums im Imperium Romanum werden die christlichen Gemeinden Teil der hellenistischen Kultur. Das lässt sich an Sprache und Gemeindestruktur, an Urbanität und Migration, an geradezu selbstverständlicher Übernahme ethischer Konventionen, vor allem aber innerhalb der Theologiebildung erkennen. Es ist daher angezeigt, den Begriff des hellenistischen Christentums in der Zeit des frühen Christentums vor allem mit den paulinischen Gemeinden zu verbinden.
Dietrich-Alex Koch hat in den vergangenen Jahren etliche Studien vorgelegt, die das Verständnis des hellenistischen Christentums und seiner Geschichte an grundlegenden Schaltstellen erhellen. Dies betrifft einerseits den Schriftgebrauch und das Schriftverständnis des hellenistischen Christentums, andererseits ekklesiologische Studien sowohl im Blick auf die Organisation als auch hinsichtlich der konkreten Gestalt christlichen Lebens im paganen Raum.

Summary

This collection of essays displays the understanding of the Old Testament scriptures, the ecclesiology and the history of Hellenistic Christianity.

Orthodox bishop shares Communion with Catholics

http://www.cwnews.com/news/viewstory.cfm?recnum=58680

Timisoara , May. 27, 2008 (CWNews.com) - A Romanian Orthodox bishop has shared Communion with Catholics, causing a sensation in a country where Byzantine Catholics and Orthodox have a history of tense relations.

At the consecration of the Queen of Peace parish church in Timisoara on May 25, Orthodox Metropolitan Nicolae Corneanu of Banat asked to share Communion. The Orthodox metropolitan approached the altar and received the Eucharist from his own hand.

Romanian Catholic Bishop Alexandru Mesian of Lugoj was the celebrant of the Divine Liturgy in the Byzantine Catholic church; Archbishop Francisco-Javier Lozano, the apostolic nuncio to Romania, was also present.

Although Orthodox and Catholic bishops often join in ecumenical services, and occasionally participate in each other’s liturgical ceremonies, they do not share Communion– an indication of the breach in ecclesial communion between the Orthodox churches and the Holy See. In Romania, tensions between the Orthodox Church and the Eastern-rite Romanian Catholic Church have been pronounced, adding to the surprise created by Metropolitan Corneanu’s action.

With some Orthodox believers outraged by the metropolitan’s sharing Communion with Catholic bishops, the Orthodox Patriarchate of Romania issued a statement saying that at the next meeting of the Orthodox synod, in July, Metropolitan Corneanu “may be asked to give an appropriate explanation” for his action.

The statement from the Orthodox patriarchate went on to say that ecumenical relations with the Catholic Church, “already quite fragile, cannot be helped, but are rather complicated,” by sharing in Communion.

Metropolitan Corneanu– who was one of the first Orthodox bishops to admit that he had cooperated with the secret police under the Communist regime– has a record of friendship with Romanian Catholics. He was among the few Orthodox leaders prepared to return church properties that had been seized by the Communist government from Catholic ownership in 1948 and handed over to Orthodox control.

Консервант в газираните напитки докарвал рак

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-05-27&article=233897
27.5.2008

Консервант в газираните напитки натриев бензоат (Е211) е отровен. Британската служба за контрол на храните вече разпореди махането на съставката от диетичната кола. Според изследвания на учени тя нанася значителни вреди върху клетките на живите организми, като поврежда тяхното ДНК, има връзка и с някои ракови заболявания, съобщи гръцкият вестник “Елевтерос типос”. От януари във Великобритания започна постепенното изтегляне на продуктите с вредната съставка. Възможно е Е211 да бъде премахната и в останалите газирани напитки, посочва вестникът. От гръцкото представителство на “Кока-Кола” обаче уверили, че съставката е напълно законна.
Междувременно службата за контрол на храните на Гърция е наредила на митниците в цялата страна да блокират всички пратки със слънчогледово олио, които пристигат в страната, включително и от европейски страни, съобщи радио “Скай”. След скандала с отровното украинско олио, което се продаваше по гръцките магазини, гръцките власти имат обица на ухото. Те ще проверяват автентичността на пратки и от България, допълва “Елевтерос типос”. Властите се опасяват, че е възможно да се правят опити на преопаковане на украинско олио, което да бъде върнато на гръцкия пазар през “задния вход”. В случаите, когато олиото е от Украйна и е без сертификати, пратката ще бъде връщана, а ако няма удостоверение за химичен анализ, ще остава под карантина.