Archimandrite Pavel Stefanov

Христос воскресе!

След като възкръсва, Иисус Христос не напуска веднага земята, но в продължение на 40 дни общува със Своите ученици. Спасителят настойчиво им доказва, че пред тях не е призрак, не е дух, че е възкръснал с тяло, преминало на нова, висша степен на духовна телесност, която не познава пречките и ограниченията, присъщи на времето и пространството. За Христос това не е връщане към предишния живот, а нов живот и пълно преобразяване на тялото.

Уплашените и потресени от Разпятието ученици се убеждават, че Господ е жив. Но от 11-те апостоли само Тома остава сякаш настрана. Той се прокрадва предпазливо по калдъръмените улици на Йерусалим към заключената къща, в която са събрани учениците. Тук го окръжават развълнувани лица, мнозина плачат от радост, събратята възторжено му говорят, че са видели възкръсналия Учител. Горчивината на обидата свива сърцето на Тома и той възкликва, че ако не Го види и не Го докосне сам, няма да повярва (Йоан 20:25).

Да обърнем внимание на кого се явява възкръсналият Иисус – не на първосвещениците Анна и Каяфа, не на прокуратора Пилат, не на силните от мира сего. Тяхната зла воля се противи на очевидното и отрича светлината, защото е подчинена на мрака. За тях се отнасят думите на Авраам: „И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лук. 16:31).

В своето тълкувание на това евангелско събитие блаж. Теофилакт Охридски обяснява, че апостол Тома се съмнява във Възкресението на Христос и даже го смята за невъзможно. Той не е достигнал такова вътрешно духовно състояние, което би му дало възможност да съзерцава възкръсналия Господ. Забавянето на Иисус да се яви на Тома в продължение на цяла седмица има за цел да го подготви душевно. Можем само да гадаем какво той преживява в сърцето си, как се терзае между полюсите на неверието и вярата, между Божиите обетования и нашепването на лукавия.

След осем дни, когато учениците отново са събрани, Христос се явява изведнъж сред тях и показва на Тома ръцете Си, пронизани от гвоздеите на кръста, и раната под ребрата, нанесена от копието на римския войник. Треперещ от радост, Тома извиква: „Господ мой и Бог мой!” (Йоан 20:28). Това е единственото място в Новия Завет, в което Христос е наречен недвусмислено и категорично „Бог”. Тази импулсивна изповед разкрива, че Тома не е „неверен”, не е злонамерен отрицател, а човек, който търси да преоткрие и утвърди вярата си. Трогнат, Спасителят не укорява Тома. Той казва, че са блажени всички, които през вековете ще прозрат смисъла на Христовия подвиг с очите на сърцето и ще повярват за свое спасение. Защото е лесно да се види, за да се повярва. Трудно е да се повярва, за да се види.

Някои постмодерни автори виждат в жеста на Тома “хомоеротичен акт”. Не, тук не става въпрос за бъзикане, а за нещо много по-важно и по-съществено. Когато докосва възкръсналия Иисус, апостол Тома сам възкръсва духовно. Той се отърсва завинаги от съмненията и заблудите, за да се изпълни с непоклатима убеденост в божествената мисия на своя Учител. По сходен начин Христос се явява не само на търсещия Тома, но по-късно и на Своя гонител Савел, защото душата на Савел жадува за Бога и търси истината. Савел никога не вижда Христос, но е преобразен духовно от Него и става най-великия Христов апостол. Мъчителят Савел се превръща в апостола Павел.

Св. Тома не се отделя от останалите апостоли при Възнесението на Христос и Слизането на Св. Дух на празника Петдесетница (Деян. 1:3). По-нататъшната му съдба не е спомената в Библията. По предание той проповядва в Сирия, в Персия и накрая в Индия, където обещава на един местен владетел, че ще му построи неръкотворен дворец, ако приеме християнската вяра. Затова св. Тома е почитан като покровител на строителите. Днес в Северна Индия съществува църква на Мар Тома с над 1,5 милиона членове, а в една планинска пещера се сочи гроба на великия апостол.

Вярата в Христовото Възкресение въодушевява не само апостолите, но и раннохристиянските мъченици, които посрещат смъртта с победния лозунг: „Христос воскресе!” Възкресението е вечен живот и радост за всички чисти сърца, за безброй клирици, монаси, миряни през вековете. Възкресението е в основата на християнската цивилизация и нейните великолепни постижения, чиито наследници сме всички ние.

Former follower: Sect leader wanted to sleep with teenagers
By DEBORAH BAKER,
http://news.yahoo.com/s/ap/20080503/ap_on_re_us/church_children_seized

CLAYTON, N.M. - For 16 years, he followed a man who calls himself Michael, finally settling along with other families on a former ranch in a remote corner of New Mexico. There were red flags along the way, but John Sayer didn’t break away from the apocalyptic church until late 2005. Michael “said God told him that he was supposed to sleep with seven virgins,” recalled Sayer, 36. Two were to be Sayer’s daughters, then 14 and 15. “I just told him no. … I’m not in agreement. I don’t see it’s right,” Sayer said. Sayer, his wife and daughters left the compound, although his daughters returned. His youngest was still living there when she was removed by the state Children, Youth and Families Department last week, Sayer said.

Two girls and one boy, all under 18, were taken from the compound amid allegations of inappropriate contact between minors and the sect’s 66-year-old leader. State officials are investigating. Sayer said he’s spoken with his daughter by phone, but has been advised not to discuss the state custody case. State District Judge John Paternoster has issued a gag order. Romaine Serna, a spokeswoman for the Children, Youth and Families Department, said she could not discuss the custody status of the three children.

Sayer said Michael Travesser — whose real name is Wayne Bent — did sleep with seven virgins, but all were over 18 and did not include his daughters.

However, Sayer said his daughters “lay naked” with Michael, although they said no sex was involved. He said he doubts his daughters were molested, but “anything’s possible.”

Bent, who said God anointed him Messiah in July 2000, wrote in a posting Wednesday on the church’s Web site: “There was never any child molestation, or adult molestation by anyone, including myself. There has never been `sex with minors’ or anything remotely approaching that.”

District Attorney Donald Gallegos said Thursday the investigation stemmed from a tip.

“I believe it was one of the parents — who no longer are at the compound — had a concern that led to the investigation by the department, which later involved the removal of the children,” he said.

Sayer’s younger daughter, using the name “Healed,” wrote in a December 2007 posting on the church’s Web site: “Michael DID NOT molest me, and my laying with him was not sexual in any way, either. Michael sacrificed himself and was willing to look like a pedophile so that I might be bonded inseparably to the Father in Heaven.”

Bent’s Lord Our Righteousness Church settled in 2000 in northeastern New Mexico near the Colorado line, where flatter ranch land gives way to tree-studded rock outcroppings. Families in the compound live in recreational vehicles, tents and modular buildings scattered across the property.

On Thursday, handwritten “No Trespassing” signs hung on gates to the property, and there were few signs of life. An occasional vehicle kicked up dust on the compound’s roads. A man walking across the property waved at reporters trying to get his attention.

Bent has declined interview requests.

Clayton residents say the sect’s bearded men and women in long denim skirts had a mellow relationship with the town. They came to pick up food — mostly fruits and vegetables — from the Ranch Market, the closest big grocery store.

“They’ve been very nice. … Overall, they’ve been very easy neighbors,” said Brian Moore, who owns the market and has dealt with members of the church since they arrived in the area.

Janet Brawley, the market’s assistant manager, said some compound residents worked outside jobs, with the men doing remodeling or construction and the women doing housework.

“One lady told me they’re not allowed to put what they believe on other people,” Brawley said. “I’ve never heard of them trying to convert anyone.”

Sayer, who worked as a carpenter, said life at the compound called Strong City was hard, although he recalls some happy times.

“There was a lot of going out and walking and being alone,” he said. There were no TVs, but there were computers. Jewelry and makeup were banned, as was meat.

Raised a Seventh-day Adventist and drawn to Bent’s offshoot church when his parents became involved, Sayer said at first The Lord Our Righteousness Church was “normal in my eyes.”

But he said Bent, whom he described as quiet, nice and smart, got weirder around 1999. “He was claiming to be God,” Sayer said.

Sayer, whose mother and sister live at the compound, believes the three children seized by the state were the only minors there. He said Bent told families with small children to leave in 2005 because some youngsters were disobedient — playing with toys, for example, which was not allowed.

He said the community, which numbered around 80 people when it moved to New Mexico from Sand Point, Idaho, is down to about 50.

“They’re in their own heaven on earth,” Sayer said. “They say they’re on the sea of glass. Their lives are transparent. … They do what the Father wants them to do.”

He said Bent has told him God talks to everybody at the ranch. “I can’t judge it,” Sayer said. “Every person’s got their own relationship with God.”

Продолжение книги «История христианской Церкви (до 1054 года)». В этой книге рассматривается история восточного и западного христианства с момента его становления как государствообразующей религии Римской империи (IV в.) и до настоящего времени. События церковной жизни показаны на фоне политической жизни государств и народов, приводятся хронологические и статистические данные, учитываются самые последние исследования в области всеобщей истории.

/ Издательства / Московский институт духовной культуры святых равноапостольных Кирилла и Мефодия / Все книги “Московский институт духовной культуры святых равноапостольных Кирилла и Мефодия” / История восточного и западного христианства (IV-XX века) /

Пред нами живое свидетельство о святости в наши апостасийные дни, написанное очень красиво и живо, передающее то вдохновение, которое способно и нас возжечь пламенем всепоядающей любви к Богу, какую имел блаженный святитель Иоанн (Шанхайский) Чудотворец.