И разсъждавайки по-генерално, изцелението съвсем не е задължителна част от ситуацията. Във въпросния евангелски епизод Христос върнал здравето на разслабения, но често това не се случва. И въпреки това искрено вярвам, че вярата, надеждата могат да направят живота на страдащите по-хубав и по-пълноценен. Вярвам, че “Бог сбъдва Своите дела върху нас” (Йоан 9)и без да ни изцели, че Той действа и чрез най-страдащите Свои създания (ако имаме сърца и вяра да усетим това)и че ги възнаграждава с победа.

Дерзайте и Вие!

Ти са права, разбира се, защото сама си го преживяла. В текста няма противоречие, защото “изцеляването от духовните недъзи” чрез страданието е синонимно на тези положителни промени, за които пишеш.

Дерзай,
о. Павел

Не мисля, че Бог ни изпраща болести и изпитания, за да ни изцели от душевните ни недъзи, а по-скоро (поне така си мисля, изхождайки и от собствения си опит), Той ни ги изпраща, за да ни насочи към духовното, да обърне мислите и душите ни към “Неговата правда”. Познавам десетки хора с увреждания (много от тях с придобити такива) и често те са ми споделяли, че докато са били здрави, докато не са имали особени трудности в живота си, рядко са се замисляли за истинските ценности. Но когато ги сполетява тежка болест или травма, това преобръща разбиранията и представите им. Много от тях започват да се интересуват от религия, философия, изкуство…

Други пък (макар и по-малък брой) се ожесточават, стават егоцентрични, започват да си мислят, че животът им е длъжен и придобиват саморазрушително или агресивно поведение.

Хора - много. И всеки реагира различно. За радост, повечето хора, които преживеят някаква тежка загуба или злополука, намират сили и смисъл да продължат да живеят и тези загуби им помагат да се издигнат духовно.