8 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - ПЕТДЕСЕТНИЦА
Днес е великият празник Петдесетница – рождения ден на Христовата църква. На 50-я ден след Възкресението Христос изпраща Св. Дух във вид на огнени пламъци над апостолите, събрани на молитва в Йерусалим, за да ги очисти, освети и вдъхнови за тяхната бъдеща проповед по цялата земя. Без да знаят чужди езици, те започват да говорят на тях. Тогава свети апостол Петър произнася първата християнска проповед. Той пояснява на събралите се за празника, че апостолите не са пияни, а са изпълнени от Дух Свети, и ги приканва към покаяние. Думите му проникват в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден около три хиляди души приемат вярата в Христа, кръщават се и се присъединяват към първата християнска общност (Деян. 2:1-41).
Както пише св. Йоан Златоуст, някога Бог изпраща от небето манна, огън и дъжд, а сега излива даровете на Св. Дух: “Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател”. Величието на празника Петдесетница се вижда и от обичая на древните християни да приемат свето кръщение на този празник, както и на другите велики празници. Св. Иоан Златоуст и св. Прокъл Цариградски в своите беседи за Петдесетница също споменават за новокръстените. Благочестивият обичай да се кръщават оглашените на Петдесетница вероятно се налага още през апостолската епоха. Като възпоменание на този обичай и досега на литургията преди четене на Апостола, вместо обичайните песнопения: “Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний” се пеят апостолските слова: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся” (Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте).
В Православната Църква се поддържа традицията на празника Петдесетница храмовете и домовете да се украсяват със зелени клонки и цветя. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на старозаветната Църква. Прекият повод за тази украса е разказът за явяването на Бог във вид на трима странници на библейския праотец Авраам при Мамрийския дъб. Това предразполага древните християни в деня, посветен на Света Троица, украсяват храма със зелени клонки и цветя. Така църквата изобразява Мамрийската поляна и Авраамовата шатра, където някога се явява триединният Бог.
Юдеите на празника Петдесетница украсяват синагогите и домовете си с клонки, треви и цветя в спомен на това, че Синайският закон е даден по време, когато планината е зелена и цветна. Освен това, когато техните прадеди странстват в пустинята, те живеят в шатри от клони. Къщата в Йерусалим, където Дух Свети слиза над апостолите в деня Петдесетница, според старозаветния обичай също е украсена в този ден с вейки и цветя.
Освен това, в старозаветната Църква също има и свещен обичай да се принасят в храма първите плодове на жетвата, която в Палестина завършва по това време. И на християнската Петдесетница се принасят клонки и цветя като предвестници на пролетта, когато животворящият Свети Дух обновява лицето на земята. Те символизират безбройните духовни плодове на Христовата църква. “Самите юдеи, които украсявали къщите с листа и плодове пише св. Григорий Нисийски изобразявали новозаветната Църква, която ще произрасте след Закона”. Но ако в Стария Завет Бог изпраща само отделни дарове на Своя Дух, в Новия Завет Той изпраща самия Свети Дух, Който става „баня на възраждането и обновата” (Тит 3:5), има функцията на нов „потоп” – не за смърт и тление като при Ной, а за живот и нетление.
Древните юдеи схващат Петдесетница като празник на земната жетва, а християните са призвани да жънат духовна жетва, жетвата на душите. Юдеите разораха почвата и посяха семената, а християните жънаха и продължават да жънат (Йоан 4:38). Това призвание днес се струва на мнозина трудно, непосилно и даже безсмислено. Затова Спасителят признава с горчивина на учениците Си: „Жетвата е голяма, а работниците малко; затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:37-38). Призванието на мисионера, проповедника, апологета важи не само за всички духовници, но и за всички вярващи в Христос. Милиарди хора по света никога не са чували вестта за Царството Божие или са се отдали на магьосничество и всевъзможни суеверия. Днес свидетелството за Спасителя е по-трудно от всякога, но това не трябва да ни отчайва. Нашата задача е да последваме апостолите, да придобием Светия Дух и да просветим хората с Божието слово за тяхно и наше спасение.