Archimandrite Pavel Stefanov

МОРСКИ БЕЗВЕТРЕНИ ЗОНИ

Когато неподвижното море отлива тайно свойта броня и свъсените му и хилави течения излюпват мънички чудовища,
истинското плаване е мъртво.

Труден момент и първото животно е изхвърлено,
крака се мятат яростно
в скован зелен галоп ,
глави изникват,
задържат се за миг
неловка пауза

усмирени
агонизират безмълвни ноздри
старателно пречистени
и плътно запушени.

ХОРАТА СА ЧУЖДИ

Хората са чужди, щом си непознат,
лицата са грозни, когато си сам.
Изглеждат зли жените, щом си нежелан,
Улиците са неравни, когато си сломен.

Когато си непознат,
лица изплуват от дъжда.
Когато си непознат,
никой не помни твоето име.

Когато си непознат,
непознат,
непознат.

СТРАННИ ДНИ

Споходиха ни странни дни.
Странни дни ни връхлетяха.

Те ще разрушат
безгрижния ни път.
Ще продължим да свирим
или ще намерим нова стряха.

Странни очи изпълват странни стаи,
гласове издават пределна умора.
Стопанката се хили,
спят гостите й прегрешили.
Чуй как за грях говоря
и повече не питай.

Споходиха ни странни дни
и през странните им часове
се лутаме сами все още,
тела смутени,

мисли разпилени,
когато бягаме от дните
към каменни и странни нощи.

ОЧИТЕ МИ ТЕ ГЛЕДАТ

Очите ми те гледат
как стоиш на прага.
Срещнем ли се вътре ,
повече им се полага.

Очите ми те гледат,
наоколо се взираш.
По стълбите вървиш,
косата си прибираш.

Очите ми те гледат,
ти си с непресторено лице,
Втренчена във град
под телевизорно небе.

Очите ми те гледат,
на снимка душата си отдаваш,
Върху безкрайна лента
спомените съхраняваш.

КОГАТО МУЗИКАТА СТИХНЕ

Когато музиката стихне,
светлината загаси.
Твой скъп приятел музиката си остава,
Танцувай върху огън до забрава.
Единствен приятел е тя
до смъртта.
Отмени абонамента ми
за възкресение.

Изпрати акредитивите ми
в затворническо отделение.
Там имам някои приятели.

Пред огледалото лицето ще отмине,
на прозореца момичето ще се изгуби.
Приятелски пир -
“Жив!”, тя заплака,
чакай ме отвън.

Преди да потъна
в големия сън,
искам да чуя
писъка на пеперуда.

Върни се, любима,
В моите обятия.
Уморени сме да висим,
да висим все тук
с наведени глави.

Дочувам много нежен звук.
Какво са направили със Земята?
Какво са направили на хубавата ни сестра?
Опустошиха и ограбиха,
намушкаха я с ножове
в зори,
с жив плет я омотаха,
влачиха я дълго.
Нежен звук се носи към мене.
С ухо до земята долепено
искаме света и го искаме
сега!

Персийска нощ!
Виж тази светлина!
Спаси ме!
Исусе!
Спаси ни!

И тъй, когато музиката стихне,
светлината загаси.
Твой скъп приятел музиката си остава,
Танцувай върху огън до забрава.
Единствен приятел е тя
до смъртта
до смъртта
ДО
СМЪРТТА!

Doors (Jim Morrison) - Riders On The Storm 1969

http://www.youtube.com/watch?v=0Gw0e3KXD0Q&feature=related

The Doors - Light My Fire

http://www.youtube.com/watch?v=CQmSSVtbqkQ&feature=related
The Doors - Touch Me

http://www.youtube.com/watch?v=PECk9A-07Pw&feature=related

The Doors - Hello, I Love You

http://www.youtube.com/watch?v=x34wa2jehek&feature=related

The Doors - Break On Through

http://www.youtube.com/watch?v=tah0OnS3nBU&feature=related