ТЪЙ КАТО ОБЕМЪТ ЗА ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ТОЗИ БЛОГОВ САЙТ Е ОГРАНИЧЕН И НЕ МОГА ДА ПОМЕСТВАМ ПОВЕЧЕ, АЗ СПИРАМ РАБОТА ПО ТОЗИ БЛОГ.

НОВИЯТ МИ БЛОГ Е:

http://www.thoughts.com/pavel/blog

Довиждане и дочетене!

Ваш,

о. Павел

Самуил Ардити. Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III - гонител или приятел на българските евреи.
издателство    Русе
година на издаване    2008
ISBN    9789543370504
страници    100
тегло    170грама
размери    21×15
7.00 лв.

Резюме

За окупирана България; за взаимната дружба между цар Борис и евреите в страната; за решителната роля, която той играе в спасяването на българското еврейство. Дали можеше той да спаси евреите от Тракия и Македония? За коварното убийство на цар Борис в самолета, който го върна в София след съдбоносната среща с Хитлер в “Бърлогата на вълка”.
За тези въпроси много българи и евреи мислят и шепнат, но не смеят да говорят. Самуил Ардити, български евреин, живеещ в Израел най-после вдига завесата.
Авторът е роден в София през 1935 г; потомък на древен еврейски род от Русе; роднина на Елиас Канети -единствения български Нобелов лауреат. Произхожда от политически ангажирано дребно буржоазно семейство. Майка му е шивачка, а баща му Бенямин Ардити е крояч и водач на Ционистическата-ревизионистка еврейска партия в България.
През 1949 г. семейство Ардити емигрира в Израел.
От 1954 до 1956 г. Самуил Ардити служи като рейнджър в израелската войска. В 1956 г. постъпва в Техническия университет в Хайфа и завършва в 1960 г. като строителен инженер. През 2002 г. се пенсионира.
Събира книги, вестници и документи, свързани със спасяването на евреите в България през Втората световна война.
Твърди с голям плам, че Царят е спасител на евреите в България.

Чудото на гладуването

Резюме

Книгата съдържа основни принципи на гладолечението,научно-медицинско обяснение,практически насоки.Гладуването е най-добрият начин за детоксикация на тялото.С помощта на гладуването ,здравосоловното хранене и физическата активност ще забавите процесите на остаряване и ще постигнете съвършено здраве и хармония на физическото,умствено ,емоционално и духовно ниво.

Преоткриване на Османската империя
автор: Илбер Ортайлъ
издателство Жанет-45
година на издаване 2008
ISBN 9789544914189
страници 208
тегло 280грама
размери 20×14
8.00 лв.

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=141787

Резюме

Проф. д-р Илбер Ортайлъ (1947) е един от най-известните съвременни турски историци. Дългогодишен преподавател във Факултета по политически науки към Анкарския университет и Галатасарайския университет в Истанбул, гост-професор в десетки чужди учебни заведения. Понастоящем е директор на Музея на двореца „Топкапъ” в Истанбул.

„Преоткриване на Османската империя” по същество е сборник с беседи върху историята на тази империя, изнесени от Илбер Ортайлъ в различни средства за масова комуникация. Във встъпителните думи към изданието авторът добавя, че би желал текстовете му да се възприемат не като изчерпателни научни студии, а по-скоро като коментар на някои малко известни и незасегнати до този момент в учебните програми моменти от развитието на Османската империя, с нейните специфични институции и характеристики.

Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е по-силна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Мнозина родители буквално стигат „до ръба”, до пълно отчаяние, когато усещат, че губят най-важното нещо в живота – децата си. Но тъй като надеждата умира последна, характерно за повечето от тях е, че не се отказват.

Да вземем бащата на болното момче, за което разказва днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: „Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят” (ст. 15). Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Тя не е епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето търси смъртта си. Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус.

Най-интересната подробност в случая е, че момчето не се изцелява поради собствената си вяра. Напротив, то до такава степен е обладано от демона, че не иска да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е предизвикано и от вярата на апостолите, които не са в състояние да извършат чудо. Тук действа вярата на родителя. В какво се изразява тя? Евангелието подчертава, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го нарича Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те са могли да направят същото. А Той им казва откровено: „Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (ст. 20).

Каква вяра изисква Господ? Тя може да е наглед незначителна и миниатюрна – като синаповото зърно, което едва се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, коойто се чувства при вкусване. Такова е и сърцето на този баща – смачкано, сломено, раздирано от болка за сина си. При това състояние молитвата му съдържа „огън”, излъчва пламенност, която предава неговата вяра. Той не казва за своя син празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: „Карма ли е, какво е, така ще си умре”, „Абе пробвай, пък каквото стане” или дори жестокото „До гуша ми дойде от това дете”.

Този разказ трябва да се допълни с една интересна подробност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се тълпа: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми” (9:24). Този баща взема всичките си несъвършенства, душевните си слабости, сърдечните си колебания и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става желание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог винаги чува безкористните молитви на майките и бащите, които не се отказват да се борят за най-скъпото си достояние - децата.

Но днешното евангелско четиво съдържа и друг съществен урок. Ние не трябва да очакваме Христос да се моли винаги, когато извършва чудо, защото Той черпи пряко от силата на Бога. Причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа постоянно с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия. То така се и възприема от хората, които не притежават никаква вяра. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог, условно казано, зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия. Каквото и да вършим, каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на успех.

Eder, Manfred
Kirchengeschichte
2000 Jahre im Uberblick
Duesseldorf, Patmos, 2008
Buch, 260 Seiten
Preis: 18,00 ? (D), 18,50 ? (A), 32,40 SFr (CH)
ISBN: 978-3-491-70411-4

Kompendium zur Kirchengeschichte

• Einfuhrung fur Theologiestudenten und Einsteiger
• Grafisch aufbereiteter Uberblick uber 2000 Jahre
• Zahlreiche Bild- und Textdokumente

Die Einfuhrung in die Kirchengeschichte vermittelt die Grundkenntnisse zu den wichtigsten Entwicklungen und Ereignissen des zweitausendjahrigen Weges vom Urchristentum zur Weltkirche. Die mit Bildmaterial und Grafiken zu Epochen und Wendepunkten anschaulich aufbereitete Darstellung konzentriert sich auf den »roten Faden« im Wachstum des Christentums durch die Zeiten. Hintergrunde, die die Gegenwart mit der Vergangenheit verbinden, und die gesellschaftlich-kulturelle Wirkmachtigkeit uber 2000 Jahre werden verstandlich.

Format: 14 x 21,3 cm. Broschur.

In den Warenkorb
Diesen Titel weiterempfehlen

Pontiff Offers Monetary Support to Georgia
Bishop Says Orthodox Edified by Pope's Concern
By Chiara Santomiero

TBILISI, Georgia, AUG. 22, 2008 (Zenit.org).- Benedict XVI directed $120,000 to
Caritas Georgia to help the humanitarian relief effort in the wake of the tiny
nation's conflict with neighboring Russia.

The money and an accompanying note were sent to Bishop Giuseppe Pasotto, apostolic
administrator of Caucaso. The Pope's message expressed his hope that the
contribution would give weight to the appeals he made during the Angelus addresses
of Aug. 10 and 17.

Bishop Pasotta said that the Holy Father's mention of Georgia twice during the
Angelus addresses have impressed the citizens of the nation.

"In a country of primarily Orthodox religion, [the fact that] the head of the
Catholic Church should be concerned in such a determined way about the ongoing
conflict, and that he keeps the Georgian people in his heart and prays for them, has
caused a great impression," the prelate affirmed.

He added that the situation of the refugees -- which he numbered between 80,000 and
90,000 -- is dire, but that it was "lovely" to see families reaching out to those
who "arrived suddenly, and who didn't even have a mattress to lie on."

Even after the ceasefire, Bishop Pasotta continued, "there still is tension.
[People] cannot understand why, despite the agreements, everything is blocked and no
one can go wherever he wishes."

Russia withdrew what may have been the last of its troops just today, exactly two
weeks after they had arrived on their neighbor's soil in retaliation for a Georgian
attack in the separatist territory of South Ossetia.

Meanwhile, Caritas has been assisting the humanitarian relief effort since almost
the very beginning of the conflict Aug 7.

"Both the Georgian government and the Orthodox patriarchate have requested aid from
the Catholic Church and we are doing everything possible, with a great spirit of
collaboration," Bishop Pasotta affirmed.

Christian leaders, and Jewish and Muslim communities, have joined in an appeal for
more humanitarian relief.

"There have been beautiful moments of encounter," the bishop said. "In situations
such as this, it is important to feel united beyond differences of faith."

Nevertheless, the prelate hoped that aid would be ongoing.

"Now there is no lack of international aid, but the precarious situation threatens
to last a long time. It is already said that the schools won't open because they are
all occupied by refugees," he added. "It will be necessary to rebuild the houses and
to see that everyone receives aid and that no one in need is forgotten. After seven
or eight months, will Georgia be remembered?"

email this article:
 http://www.zenit.org/article-23444?l=english

--------------------------------------