Силата на разума

автор:Ориана Фалачи

12.00 лв.

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=140845

Резюме

Ориана Фалачи е родена на 29 юни 1929 г. във Флоренция. През половинвековната си журналистическа кариера интервюира световни политици като Голда Меир, Ариел Шарон, Индира Ганди, Дън Сяо Пин, Фидел Кастро, аятолах Хомейни, шаха на Иран Пахлави, етиопския император Хайле Селасие… След терористичните атаки над Световния търговски център променя левите си политически убеждения и през 2002 г. пише “Яростта и гордостта”, в която посочва исляма като истински виновник за световния терор. През 2004 г. издава „Силата на разума”, където доразвива тезата за неразривната връзка между ислямската религия и ислямския тероризъм. Умира във Флоренция на 15 септември 2006 г.

Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото”. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин - тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци”, „негодници”, „врагове на човечеството”, ако изгорите американското знаме и издраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата.

Ориана Фалачи

ABOUT THE BOOK

In this comparative analysis of the significance of keeping and revealing secrets in early Islamic culture, Ruqayya Yasmine Khan draws from a broad range of Arabo-Islamic texts to map interconnections between concepts of secrecy and identity. In early Islamic discourse, Khan maintains, individual identity is integrally linked to a psychology of secrecy and revelation—a connection of even greater importance than what is being concealed or displayed. Khan further maintains that secrecy and identity demarcate boundaries for interpersonal relations when governed by the cultural norms of discretion espoused in these texts.

As evidence for her study, Khan explores religious and literary representations of secrecy in classical texts as diverse as the Qur’an, the Book of Concealing the Secret and Holding the Tongue by al-Jahiz, and courtly love poems, including the story of Majnun and Layla. These works represent divergent approaches to spiritual, ethical, and romantic life in early Islam; yet Khan extrapolates from each a shared construction of secrecy and revelation.

In advancing our understanding of the dynamic tensions between secrecy and revelation as depicted in these early Arabo-Islamic discourses, Khan illustrates that the creation of individual identity and subjectivity was inherently tied to these same tensions. The resulting analysis opens new vistas for understanding the meanings of secrecy in Islamic studies, Qur’anic studies, Islamic philosophy and mysticism, Arabic literary studies as well as European intellectual history.

ABOUT THE AUTHOR

Ruqayya Yasmine Khan is an associate professor of Islamic Studies at Trinity University in San Antonio, Texas.

The Cambridge Companion to Classical Islamic Theology
Series: Cambridge Companions to Religion
Edited by Tim Winter
Cambridge, Cambridge University Press, 2008, 350 pp.

Hardback
(ISBN-13: 9780521780582)

* Also available in Paperback
* Publication is planned for May 2008

In stock
(Stock level updated: 08:17 GMT, 20 May 2008)
£45.00

This series of critical reflections on the evolution and major themes of pre-modern Muslim theology begins with the revelation of the Koran, and extends to the beginnings of modernity in the eighteenth century. The significance of Islamic theology reflects the immense importance of Islam in the history of monotheism, to which it has brought a unique approach and style, and a range of solutions which are of abiding interest. Devoting especial attention to questions of rationality, scriptural fidelity, and the construction of ‘orthodoxy’, this volume introduces key Muslim theories of revelation, creation, ethics, scriptural interpretation, law, mysticism, and eschatology. Throughout the treatment is firmly set in the historical, social and political context in which Islam’s distinctive understanding of God evolved. Despite its importance, Islamic theology has been neglected in recent scholarship, and this book provides a unique, scholarly but accessible introduction.

• Provides a thorough introduction to Muslim theology • Assumes no specialist knowledge of the subject • Covers key aspects of doctrine, scriptural interpretation, law and ethics, and mysticism

Contents

Introduction Tim Winter; Part I. Historical Perspectives: 1. The Koran and Hadith M. Abdel Haleem; 2. Early kalām Khalid Blankinship; 3. Falsafa Hossein Ziai; 4. The developed kalām tradition Oliver Leaman and Sajjad Rizvi; 5. The social construction of orthodoxy Ahmed El Shamsy; Part II. Themes: 6. God: essence and attributes Nader El-Bizri; 7. Creation David Burrell; 8. Ethics Stefan Stelzer; 9. Revelation Yahya Michot; 10. Cosmology and the existence of God Ayman Shihadeh; 11. Worship William C. Chittick; 12. Theology and jurisprudence Umar F. Abd Allah; 13. Theology and mysticism Toby Mayer; 14. epistemology and divine discourse Paul Hardy; 15 Eschatology Marcia Hermansen.
Contributors

Tim Winter, M. Abdel Haleem, Khalid Blankinship, Hossein Ziai, Oliver Leaman, Sajjad Rizvi, Ahmed El Shamsy, Nader El-Bizri, David Burrell, Stefan Stelzer, Yahya Michot, Ayman Shihadeh, William C. Chittick, Umar F. Abd Allah, Toby Mayer, Paul Hardy, Marcia Hermansen

Malaysian woman can leave Islam

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7389874.stm

A religious court in Malaysia has allowed a Muslim convert to leave the Islamic faith, in what is being hailed as a landmark ruling.

Penang’s Sharia court ruled that Siti Fatimah Tan Abdullah was free to return to Buddhism, following the collapse of her marriage to a Muslim man.

It was decided she had not had proper counselling during her conversion.

Malaysians are rarely allowed to renounce the faith - those who do can be prosecuted under stringent laws.

Religious rights are a sensitive issue in Malaysia - which is 60% Muslim.

The country has large Hindu, Christian and Buddhist communities - mainly drawn from the ethnic Indian and Chinese minorities.

Liberal interpretation

Malaysia insists a non-Muslim marrying a Muslim must take their faith. Ms Siti, an ethnic Chinese, converted when she married an Iranian Muslim man.

When their marriage collapsed, she filed a case with the Penang court asking to be allowed to revert to being a Buddhist.

The judge found in her favour, saying it was clear she had never practised Islam after her conversion and continued to pray as a Buddhist.

“The court has no choice but to declare that Siti Fatimah Tan Abdullah is no longer a Muslim as she has never practised the teachings of Islam,” said Judge Othman Ibrahim.

He instead blamed the state Islamic council for not fulfilling its responsibility of counselling and guiding new converts.

Analysts say the judge used a very liberal interpretation of the law because in many countries converts are treated just like those who are born into Islam - and are prohibited from changing their faith.

Islamic affairs are governed at a state level so this decision may not form a precedent for other parts of Malaysia.

The local religious council in Penang may also appeal against the ruling.

Алекс Алексиев. С бавни стъпки към Еврабия - ІІ
30 април 2008 | 12:00 | Агенция “Фокус”
http://www.focus-news.net/?id=f8982

Статията е предоставена на Агенция “Фокус” след публикуването й в новия брой на “Journal of International Security Affairs”. Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. Има над 30-годишен аналитичен опит в сферата на националната сигурност. В момента Алекс Алексиев е вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността във Вашингтон. Автор е на множество статии, сред които “Уахабизмът - държавно спонсорираният екстремизъм”, “Петролни милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат - невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм - врагът на САЩ и Русия” и други.

Въпреки липсата на точни данни, има причини, които принуждават да се вярва, че това (мюсюлманите да се превърнат в мнозинство в Европа) може наистина да се случи. Повечето европейски правителства не осигуряват статистически данни нито за раждаемостта сред мюсюлманите, нито за общия им брой. Въпреки недостатъчните данни, това, което става ясно без съмнение, е, че 1) мюсюлманите са драстично по-млади като група, 2) имат по-високо ниво на раждаемост от местните европейци, и 3) увеличават се бързо за сметка на легална и нелегална имиграция. Официална британска статистика от 2001 г. сочи, че 34% от мюсюлманите, които приблизително са били 1,6 млн. души, са под 16-годишна възраст, в сравнение с християните (20%), а над 70% от мюсюлманите са били под 34-годишна възраст, в сравнение с 40% от втората група. По-малко от 5% от мюсюлманите са над 65 години, в сравнение с 20% от християните. Проучването от 2001 г. посочва, че средната възраст на мюсюлманите във Великобритания е под 27 години, докато средното за бялото население е 38 (с предвиждане за 40 към 2007 г.) Същите влошени съотношения може да бъдат получени в повечето от другите големи страни-членки на ЕС като Германия, Италия и Испания, всички от които имат по-ниско на раждаемост, отколкото във Великобритания.
Фактор, който традиционно допринася за увеличаване на неместното население в Европа, е нелегалната имиграция. Има две вълни на мащабен наплив на мюсюлмани в Европа след Втората световна война: “постколониална” и “временен работник” имиграция. Първата включва бивши граждани на колониите на Великобритания, Франция, Холандия и др., които са квалифицирани за имиграция. Това са голям брой хора от Пакистан, Бангладеш, Индия, Алжир, Индонезия и други държави, които са се установили в Европа вследствие на деколонизацията. Тогава, когато европейските икономики са се възстановявали от изтощението на войната, милиони “временни работници” са били наемани като евтина работна ръка в Западна Европа през 50-те години и след това. Тези две вълни на имиграция са дали основата на днешните големи мюсюлмански общности.
Високото ниво на законна имиграция бе в основата си унищожено в по-голямата част от Западна Европа, след петролното ембарго през 1973 г. и последвалата икономическа криза, но тя бе заменена във времето от различна форма на законна имиграция, която много трудно се контролира и която широко се използва от мюсюлмани за получаване на достъп до Европа.
Специалистите по демография имат специален термин за този феномен: “верижна миграция”. Тя първо бе създадена в повечето страни в Западна Европа като хуманна мярка за събиране на семействата на повечето имигранти от първите вълни. По това време, тъй като имиграцията по икономически причини бе спаднала драстично, верижната имиграция се превърна в най-важния метод за получаване на легален достъп до ЕС. Най-честият начин са уговорени или принудителни сватби между родени в Европа и в чужбина. Не само на новия младоженец или младоженка се позволява да дойде в Европа, но много често и често цялото семейство се присъединява към тях.
С изключение на хиндуистите и сикхите, мнозинството от уговорените бракове се практикуват от мюсюлмани. Германски източник изчисли, например, че до 80% от мюсюлманските момичета от турската общност в Хамбург са принудително омъжвани, докато във Великобритания 67% от момичетата на възраст между 16 и 34 години, както се съобщава, се омъжват за партньори, избрани от родителите. Различни проучвания показват, че голямо мнозинство от новите имигранти, извън Европа в момента идват посредством възможността за събиране на семейството. Във Великобритания, в която живеят около 10% от общото мюсюлманско население в ЕС, например, през 2001 г. са регистрирани около 50 хил. новодошли посредством брачната имиграция, повечето от които мюсюлмани. Мюсюлманската верижна имиграция в целия ЕС по този начин може да бъде около 500 хил. души годишно, цифра, която идва от естествения прираст на населението.
Уговорени или принудителни бракове имат още един важен ефект за това, че действат като голяма бариера за асимилацията на европейското общество.
Както политическият философ Франсис Фукуяма посочи и както опитът на американската имиграция потвърждава, процентът на бракове извън една група “са в пряко съотношение и с асимилацията, и с движението нагоре”. Контролирайки и ограничавайки избора на партньор на своите деца, мюсюлманите-родители в Европа ефективно пречат на шансовете за интеграция и икономически напредък, на определена цена за обществото.
Последната категория на квазизаконната имиграция, която съществено допринася за увеличаването на мюсюлманското население в ЕС, е политическото убежище. Предоставяйки политическо убежище на хора, преследвани в родните им страни заради политическите им възгледи, разбира се, е благородна традиция в цивилизованите нации. За съжаление, европейските общества са позволили с правото на убежище да се злоупотребява от милиони хора, които нямат законно основание да претендират за него и да го използват, просто като още един удобен начин за влизане вътре.
И накрая, мюсюлманските общности в Европа се увеличават с помощта на мащабната нелегална имиграция, която може би е най-количествен фактор в момента. Точни данни не са известни, но различни източници позволяват правдива оценка на общия брой нелегални имигранти в Европа, и на годишния наплив. Има, например, солидно доказателство, че нелегалното имигрантско население в Южна Европа (Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция) надхвърля 3 млн. души. Италия Франция и Португалия имат най-малко още 1,5 млн. имигранти. Северна Европа с Германия и Великобритания и няколко други държави със значително мюсюлманско население със сигурност са домакин на още 3 млн. И, имайки предвид голямото ниво на нелегална имиграция, е логично да се заключи, че 500 млн. новодошли годишно, както е изчислено от властите в ЕС, е нереалистично ниска цифра. По-скоро, съдейки по броя на нелегалните, задържани от граничните служби в различни европейски страни, реалния обем на този наплив е най-малко два пъти по-висок.
За разлика от политическото убежище, което е най-често използвано от мюсюлманите, нелегалната имиграция към Европа привлича хора от всеки ъгъл на света, от Китай до Латинска Америка и Северна Африка. Въпреки това, мюсюлманите имигранти в момента определено са мнозинство в годишния наплив с над 1 млн.
Общо, естественото увеличение, верижната имиграция, политическите бежанци и нелегалната имиграция заедно лесно допринасят с над 1 млн. към ръста на мюсюлманското население всяка година и това вероятно е много ограничена преценка.
Поради това мюсюлманското население ще се увеличава с най-малко 50% всяко десетилетие и вероятно ще се удвои от настоящите си нива до 2020 г. и отново ще се удвои до 2035 г. До края на ХХІ век (вероятно и по-рано) мнозинството от младите хора в големите европейски градски центрове ще бъде мюсюлманско. Мащабните демографски промени, разбира се, не са нищо ново в историята. Нито замяната на доминиращата култура с друга за сметка на нов демографски баланс трябва непременно да е причина за безпокойство. Освен ако, разбира се, тази нова култура не се доминира от ислямска вяра в омразата, мракобесие и вродено насилие, което не може да съжителства мирно с други вероизповедания.
Както при всеки комплексен социалнополитически феномен, радикализирането на европейските мюсюлмани е в резултат на комбинация от политически, икономически и социални фактори и политики. Основата вероятно първоначално е била заложена от упорито, ако не и тотално нереалистично вярване на европейските правителства, че милионите мюсюлмански “временни работници”, които те са внесли като евтина работна сила, наистина са “временни” и рано или късно доброволно ще се приберат вкъщи.
По този начин, в продължение на много години нито едно европейско правителство не е приемало възможността за дългосрочно установяване на имигранти, нито е предприемало елементарни мерки за социализиране и асимилиране.
Това пренебрегване, в съчетание с европейската ксенофобия и латентен расизъм, е ограничило възможностите за жилище на имигрантите до порутени индустриални зони или до общински жилища в големите градове и е предопределило възникването на мюсюлмански гета. Гетоизацията на мюсюлманските имигранти и тяхната прогресивна изолация от основното европейско общество получи още един мащабен импулс от мултикултурните догми, които станаха част от ежедневието в Западна Европа през 80-те г. и след това. “Временните” гости-работници по този начин са били обезкуражавани да поддържат своята отделна етническа, лингвистична и културна идентичност и да създават отделни спортни и културни институции и дори алтернативен профсъюз и политически организации.
Липсата на правителствена политика е имала по-голям негативен ефект върху тези имигранти, отколкото политиката на “социален пазар”, която се превърна в норма в ЕС. Докато петролната криза след 1973 г. сложи официално край на “икономическото чудо” на поствоенната епоха в Европа, политиката за благополучие на страните започна да налага изключително строги мерки върху икономиката, с които се повишиха данъците и минималните заплащания и се засилиха правилата за тежкия физически труд, така че да се предпазят високоплатените и разглезени професионалисти и работниците-членове на профсъюзи и да бъдат наказани младите и необразовани членове на обществото, които да не могат да си намерят работа.
В същото време големите социални помощи, облаги за жилища, субсидии за деца и безплатното медицинско лечение създават привлекателна атмосфера за много да не правят нищо повече, след като получават минимални надници. Неизбежно, това положение на нещата ражда негодувание, алиенация и беззаконие. И след като това се случва, тези с различна, неевропейска култура като мюсюлманите прогресивно се отделят физически и емоционално от по-голямата общност около тях. Точно в тези отчуждени мюсюлмански анклави в Европа радикалният ислям намира благоприятна почва.
Този процес, който е започнал сериозно при второто поколение мюсюлмански имигранти през 70-те г., съвпада с идването на епохата на радикалния ислям в Близкия Изток и Южна Азия. Следващите три десетилетия са свидетел на масово проникване на радикалния ислям в Европа, засилено от наплив на чуждестранни радикали от организации като “Братя мюсюлмани” и от големи суми пари от Саудитска Арабия. Този алианс облекчава британските мюсюлмански организации и спомага за създаване на голяма мрежа от контролирани от уахабизма институции, включително над 1500 джамии, 150 ислямски центрове и 202 мюсюлмански колежа, както и 2000 мюсюлмански училища. В резултат едва ли има град от всякакъв мащаб на Запад, който да няма контролирана от саудитците институция, която да проповядва екстремизъм и да сипе ненавист към западната цивилизация и, директно или индиректно, да призовава за унищожаването й. И в европейското все по-изолирано, бедно и недоволно мюсюлманско общество уахабитското послание намира все по-голяма резонанс.
Крайният резултат засега е болезнено ясен: разпростираща се радикализация на европейските мюсюлмани в Западна Европа.
Незабавните последици от този притеснителен феномен вече са видими. Старият континент вече не е транзитна точка за терористи, а се е превърнал в благоприятна почва за всички типове ислямски екстремисти и джихадисти. Документирано е, че стотици родени и израснали в Европа екстремисти вече са взимали участие в терористични дейности и това е и трябва да представлява сериозно безпокойство. Но квазитоталитарната ислямистка идеология, която е във възход в ЕС, представлява по-голямо предизвикателство за самата Европа. Ако радикалният, безкомпромисен и яростен мироглед, който в момента се наблюдава в мюсюлманските гета, остане доминиращ сред европейските мюсюлмани, когато те станат мнозинство сред младото градско население на континента, на Европа ще й бъде трудно да остане модерна, демократична и светска.

Indonesians seek salvation in shops

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7368877.stm

Empty shopping malls are eerie, and this one is no different.

But in the dim light of early morning, figures can be seen slipping past the security guards, their footsteps echoing down empty corridors.

It is Sunday morning, not yet 8 o’clock, and the shops are all still locked and shuttered.

But these people have not come to shop; they have come to pray.

Shopping malls in West Java are home to a growing number of Christian congregations. There are 10 in this mall alone.

Few of them want to talk publicly about why they are here, but off the record they admit it comes down to intimidation by Muslim groups.

According to Church groups more than 100 churches have faced attack or intimidation in the past two years.

Religion or rules?

One of the groups alleged to be behind some of these incidents is the FPI, or Islamic Defenders Front, a radical group that became a household name when it forced Playboy magazine out of Java.

Church leaders allege the group’s members are forcing churches to close through violence and intimidation.

Saipul Abdullah, the head of the FPI in this area, told me that there may be people at the grassroots level who react emotionally.

“They become very angry and frustrated and little eruptions can happen,” he said.

“Maybe they’ll tear down a sign, or shake some doors, or lock some doors, but they don’t really have the right to do that.”

But, he said, this was not about religion. It is about the fact that some churches are not playing by the rules.

Only 20% of the Churches in this province have an official permit to hold religious services.

To the others, often housed in temporary buildings, Saipul Abdullah and his group send letters asking for proof of their legal status.

If they get no response, he told me, they issue a warning letter, and then pass the matter on to the police.

To get an official permit, congregations must get 90 signatures of support from their non-Christian neighbours.

But in some areas, that is not easy to do.

Islamic stronghold

Pasundan Church has been holding services in a suburb of Bandung for more than 60 years.

But its pastor, Olbertina Modesta, says that whenever they try to collect the signatures they need to make the site official, no one wants to sign.

West Java has a strong history of Islamic activism.

For decades it was a stronghold of the radical Islamic group Darul Islam, and many areas still retain preachers with hard-line views.

Last November, Pasundan church was attacked by a group of local Muslims.

They threw out the pews and prayer books, and smashed anything else they could - including the cross hanging on the wall.

But Pastor Olbertina doesn’t believe this is simply a bureaucratic row.

“Sometimes I heard that the mosque is saying we are kaffirs, and we’re not allowed to stay here,” she told me.

“So that’s why I believe it’s not only about the permits, but about being Christian.”

Police say no one has so far been arrested for the attack. Pastor Olbertina now holds her weekly service at a local hospital.

Shopping malls and hospitals don’t have religious licences either, but they are a bit more secure.

And until congregations like hers can find a permanent home, it is where they will stay.

Published: 2008/04/28

Alcohol fatwa sparks controversy

Yusuf al-Qaradawi views himself as a moderate voice of Islam

A prominent Egyptian cleric has created controversy by issuing a fatwa that says tiny amounts of alcohol are permissible in Islam.

Yusuf al-Qaradawi’s fatwa says a level of 0.5% is allowed, whereas most Muslims would say alcohol of any quantity is banned.

Sheikh Qaradawi was recently refused entry to Britain as the UK government said his views could spark violence.

He issued his fatwa in response to a question about high energy drinks.

‘Distorted’

Sheikh Qaradawi is talking about tiny quantities of alcohol - equivalent to about one-eighth of that found in one unit of light beer.

He ruled there was no religious ban on consuming drinks with a minute amount of alcohol in them if it was formed naturally through the process of fermentation.

He quoted the rule derived from the sayings of the Prophet that if drinking a lot of alcohol makes you intoxicated then drinking a little is also forbidden.

Sheikh Qaradawi argued that any person who consumed a large amount of high energy drink would not become intoxicated, therefore they were permissible, even though they contained tiny amounts of alcohol.

But this logic has not gone down well.

The editor of a newspaper in Qatar, where Sheikh Qaradawi lives, complained that the sheikh had just stirred up a controversy that everyone could have done without.

The editor said the fatwa from a cleric of the status of Sheikh Qaradawi would inevitably be misunderstood and distorted to suggest he was giving permission to Muslims to drink alcohol.

Sheikh Qaradawi, who is a well-known TV figure, views himself as a moderate voice of Islam.

Dubai to set up Muhammad museum

Dubai has been a bridge between East and West in commercial terms

The Gulf emirate of Dubai has said it is to set up the world’s first museum dedicated to the Prophet Muhammad.

It aims to shed light on his life in 7th Century Arabia, as well as his legacy for the world’s 1.3bn Muslims.

There will also be a wing explaining the Muslim pilgrimage, or Hajj, and another for the other pillars of Islam.

Dubai, more usually known for its burgeoning commerce and tourism, is hoping to provide a bridge between the Islamic world and other countries.

The Prophet Muhammad Museum will be the first project undertaken by the Dubai Authority for Culture and Arts, which was established last week by the emirate in an attempt to widen its global appeal.

‘Shining milestone’

Those behind the plans for the new museum say it aims to shed light on the life and legacy of the man Muslims believe is the last messenger of God, as well as introducing the message of eternal love and peace they he gave the world.

Muslims believe Muhammad was the last messenger of God

In a city which is never shy of using superlatives when it comes to its own ideas, the museum is being described as a “shining milestone” in the history of Dubai.

Home to more than 100 nationalities, Dubai is one of the more tolerant cities in the region, allowing, if not encouraging alcohol to be drunk and skimpy clothing to be worn.

Until now, Dubai has positioned itself as showing what Arabs can achieve commercially.

It has been a self-proclaimed beacon for other Arab states shining a light on what it has shown is possible in a troubled region.

Now though, it is hoping to go one step further, providing not only a bridge between East and West in commercial terms, but also by providing a link between the Islamic world and the rest of the world.

Turkey in radical revision of Islamic texts

The scholars say they are returning to the original values of Islam

Turkey is preparing to publish a document that represents a revolutionary reinterpretation of Islam - and a controversial and radical modernisation of the religion.

The country’s powerful Department of Religious Affairs has commissioned a team of theologians at Ankara University to carry out a fundamental revision of the Hadith, the second most sacred text in Islam after the Koran.

The Hadith is a collection of thousands of sayings reputed to come from the Prophet Muhammad.

As such, it is the principal guide for Muslims in interpreting the Koran and the source of the vast majority of Islamic law, or Sharia.

This is kind of akin to the Christian Reformation. Not exactly the same, but… it’s changing the theological foundations of [the] religion Fadi Hakura, Turkey expert, Chatham House

But the Turkish state has come to see the Hadith as having an often negative influence on a society it is in a hurry to modernise, and believes it responsible for obscuring the original values of Islam.

It says that a significant number of the sayings were never uttered by Muhammad, and even some that were need now to be reinterpreted.

‘Reformation’

Commentators say the very theology of Islam is being reinterpreted in order to effect a radical renewal of the religion.

Its supporters say the spirit of logic and reason inherent in Islam at its foundation 1,400 years ago are being rediscovered. Some believe it could represent the beginning of a reformation in the religion.

Some messages ban women from travelling without their husband’s permission… But this isn’t a religious ban. It came about because it simply wasn’t safe for a woman to travel alone Prof Mehmet Gormez, Hadith expert, Department of Religious Affairs

Turkish officials have been reticent about the revision of the Hadith until now, aware of the controversy it is likely to cause among traditionalist Muslims, but they have spoken to the BBC about the project, and their ambitious aims for it.

The forensic examination of the Hadiths has taken place in Ankara University’s School of Theology.

An adviser to the project, Felix Koerner, says some of the sayings - also known individually as “hadiths” - can be shown to have been invented hundreds of years after the Prophet Muhammad died, to serve the purposes of contemporary society.

“Unfortunately you can even justify through alleged hadiths, the Muslim - or pseudo-Muslim - practice of female genital mutilation,” he says.

“You can find messages which say ‘that is what the Prophet ordered us to do’. But you can show historically how they came into being, as influences from other cultures, that were then projected onto Islamic tradition.”

The argument is that Islamic tradition has been gradually hijacked by various - often conservative - cultures, seeking to use the religion for various forms of social control.

Leaders of the Hadith project say successive generations have embellished the text, attributing their political aims to the Prophet Muhammad himself.

Revolutionary

Turkey is intent on sweeping away that “cultural baggage” and returning to a form of Islam it claims accords with its original values and those of the Prophet.

Women are re-examining their portrayal in the scriptures

But this is where the revolutionary nature of the work becomes apparent. Even some sayings accepted as being genuinely spoken by Muhammad have been altered and reinterpreted.

Prof Mehmet Gormez, a senior official in the Department of Religious Affairs and an expert on the Hadith, gives a telling example.

“There are some messages that ban women from travelling for three days or more without their husband’s permission and they are genuine.

“But this isn’t a religious ban. It came about because in the Prophet’s time it simply wasn’t safe for a woman to travel alone like that. But as time has passed, people have made permanent what was only supposed to be a temporary ban for safety reasons.”

The project justifies such bold interference in the 1,400-year-old content of the Hadith by rigorous academic research.

Prof Gormez points out that in another speech, the Prophet said “he longed for the day when a woman might travel long distances alone”.

So, he argues, it is clear what the Prophet’s goal was.

Original spirit

Yet, until now, the ban has remained in the text, and helps to restrict the free movement of some Muslim women to this day.

There’s also violence against women within families, including sexual harassment… This does not exist in Islam… we have to explain that to them Hulya Koc, a “vaize”

As part of its aggressive programme of renewal, Turkey has given theological training to 450 women, and appointed them as senior imams called “vaizes”.

They have been given the task of explaining the original spirit of Islam to remote communities in Turkey’s vast interior.

One of the women, Hulya Koc, looked out over a sea of headscarves at a town meeting in central Turkey and told the women of the equality, justice and human rights guaranteed by an accurate interpretation of the Koran - one guided and confirmed by the revised Hadith.

She says that, at the moment, Islam is being widely used to justify the violent suppression of women.

“There are honour killings,” she explains.

“We hear that some women are being killed when they marry the wrong person or run away with someone they love.

“There’s also violence against women within families, including sexual harassment by uncles and others. This does not exist in Islam… we have to explain that to them.”

‘New Islam’

According to Fadi Hakura, an expert on Turkey from Chatham House in London, Turkey is doing nothing less than recreating Islam - changing it from a religion whose rules must be obeyed, to one designed to serve the needs of people in a modern secular democracy.

He says that to achieve it, the state is fashioning a new Islam.

“This is kind of akin to the Christian Reformation,” he says.

“Not exactly the same, but if you think, it’s changing the theological foundations of [the] religion. ”

Fadi Hakura believes that until now secularist Turkey has been intent on creating a new politics for Islam.

Now, he says, “they are trying to fashion a new Islam.”

Significantly, the “Ankara School” of theologians working on the new Hadith have been using Western critical techniques and philosophy.

They have also taken an even bolder step - rejecting a long-established rule of Muslim scholars that later (and often more conservative) texts override earlier ones.

“You have to see them as a whole,” says Fadi Hakura.

“You can’t say, for example, that the verses of violence override the verses of peace. This is used a lot in the Middle East, this kind of ideology.

“I cannot impress enough how fundamental [this change] is.”