Archimandrite Pavel Stefanov

Византийската църква между небето и земята

Автор: Прот. Йоан Майендорф
Раздел: Правна литература
Издателство: Сдружение Плиска
Народност: английска
Преводач: Борис Маринов
ISBN: 9789548856072
първо издание, 2008 год.
меки корици, 336 стр.
Цена: 16,00 лв

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15070

.
Отец Йоан Теофилович Майендорф (1926-1992) е потомък на руски емигранти, роден в Ньойи-сюр-Сен, Франция. Получава образованието си в Сорбоната и в семинарията „Св. Сергий”, Париж, а през 1958 г. защитава докторат върху богословието на св. Григорий Палама. Ръкоположен за свещеник, от 1959 г. той започва да преподава Църковна история и Патристика в семинарията „Св.Владимир”, Ню Йорк, а от 1967 г. - и история на Византия в университета на Фордам. От 1984 г. до смъртта си е декан на семинарията „Св. Владимир”. Автор е на множество статии, студии и специални изследвания в областта на Църковната история, Патристиката и отделни аспекти на съвременното православно богословие. Това е втората книга на отец Йоан, издавана на български език, след Византийско богословие.

Предлаганият сборник е съставен от десет текста (статии и студии), подбрани така, че да отговарят на голямата тема за византийската еклисиология. Изборът на тази тема не е случаен, тъй като въпросът за Църквата е може би най-важният - при това не само за съвременното православно богословие, но и за всяко християнско богословие днес. От специфичната гледна точка на православното богословие обаче е особено важно този въпрос да се разглежда винаги в контекста на историята, при това на тази история, на която се гледа като на действително събитие, т.е. в перспективата на самата Църква, разглеждана като събитие. За отец Иоан Майендорф богословието е винаги исторично. Ето защо единствено в църковно-историческа перспектива, т.е. само през призмата на миналото, може да бъде разбрано и настоящето на Църквата.

Das Thomasevangelium

Entstehung – Rezeption – Theologie

Hrsg. v. Frey, Jörg / Popkes, Enno Edzard / Schröter, Jens
Unter Mitarb. v. Reiher, Christine

Berlin und New York, Walter de Gruyter, May 2008. 23 x 15.5 cm. X, 546 pages. Hardcover. Euro [D] 98.00 / for USA, Canada, Mexico US$ 157.00. *

ISBN 978-3-11-020246-5

Series: Beihefte zur Zeitschrift für die neutestamentliche Wissenschaft und die Kunde der älteren Kirche 157

Languages: German

Type of Publication: Collection
Inhaltsverzeichnis

About this Title

St. Thomas’s Gospel is one of the most hotly debated documents from Early Christianity. No other piece of extra-canonical scripture has given rise to such controversy about whether it presents Jesus’ message in a more original and less theologically sophisticated form than the New Testament Gospels. The papers collected in the present volume give an insight into the present state of research and demonstrate new perspectives on the question of the status of the various texts and traditions of St. Thomas’s Gospel in the history of religion.

Neusner, Jacob

Judaism and Christianity in the Age of Constantine: History, Messiah, Israel, and the Initial Confrontation.

Chicago, The University of Chicago Press, Fall 2007, 264 pp. (1st ed. - 1987)

Series: (CSHJ) Chicago Studies in the History of Judaism

Cloth $47.50spec ISBN: 978-0-226-57652-7 (ISBN-10: 0-226-57652-3)
Paper $25.00sp ISBN: 978-0-226-57653-4 (ISBN-10: 0-226-57653-1)

With the conversion of Constantine in 312, Christianity began a period of political and cultural dominance that it would enjoy until the twentieth century. Jacob Neusner contradicts the prevailing view that following Christianity’s ascendancy, Judaism continued to evolve in isolation. He argues that because of the political need to defend its claims to religious authenticity, Judaism was forced to review itself in the context of a triumphant Christianity. The definition of issues long discussed in Judaism—the meaning of history, the coming of the Messiah, and the political identity of Israel—became of immediate and urgent concern to both parties. What emerged was a polemical dialogue between Christian and Jewish teachers that was unprecedented.

In a close analysis of texts by the Christian theologians Eusebius, Aphrahat, and Chrysostom on one hand, and of the central Jewish works the Talmud of the Land of Israel, the Genesis Rabbah, and the Leviticus Rabbah on the other, Neusner finds that both religious groups turned to the same corpus of Hebrew scripture to examine the same fundamental issues. Eusebius and Genesis Rabbah both address the issue of history, Chrysostom and the Talmud the issue of the Messiah, and Aphrahat and Leviticus Rabbah the issue of Israel. As Neusner demonstrates, the conclusions drawn shaped the dialogue between the two religions for the rest of their shared history in the West.
TABLE OF CONTENTS

Preface
Acknowledgments
Introduction
Religion and Political Change
Judaism without Christianity
The Judaic Sages’ Canon in the Context of the Fourth Century
Their Intent, Our Interpretation
1. Judaism and Christianity in the Age of Constantine
Christianity and the Roman Empire in the Age of Constantine
Jews in the Land of Israel in the Fourth Century
Judaism in the Land of Israel
2. Genesis Rabbah and Israel’s History: Christian and Judaic Theories of History and Its Meaning
The Issue of History: Events, Patterns, Proofs
Eusebius and the Beginnings of Christian Historiography
Genesis Rabbah and Israel’s Historical Crisis
3. The Talmud of the Land of Israel and the Messiah: Christian Triumph, Judaic Response
The Messianic Crisis
Chrysostom: Jewish Unbelief, Christian Wavering
The Talmud of the Land of Israel and Israel’s Messianic Crisis
4. Leviticus Rabbah, Genesis Rabbah, and the Identification of Israel
Who Is Israel?
Aphrahat and the People Which Is No Peoples
Leviticus Rabbah and Israel’s National Crisis
Genesis Rabbah: The Claim of the Siblings
Genealogy and the Political Crisis
5. Politics and Proof-Texts: Exegesis and Canon
A Test of Falsification
Same Topic, Different Program: No Encounter
Jerome and the Christian Exegetical Tradition
Sifré to Numbers and the Judaic Exegetical Tradition
The Christian Canon in the Fourth Century: Old and New Testaments
The Judaic Canon in the Fourth Century: The Written and Oral Torah
The Absence of Confrontation
Epilogue: The Shape of the Initial Encounter and the Enduring Confrontation
Sages’ Success in the Initial Encounter
The Enduring Confrontation
Appendixes
1. Genesis Rabbah on Israel’s History
2. Aphrahat on Israel
3. Leviticus Rabbah on Israel
4. Genesis Rabbah on Israel
Bibliography
Index

1. УВОДНИ ВЪПРОСИ. ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА КАТО НАУКА

1.1 Отношение между светската и църковната история

1.2 Характер, предмет, задачи, метод и определение на Общата история на Църквата като наука.

1.3 Периодизация на Общата история на Църквата

1.4 Извори за Общата история на Църквата

1.5 Събиране и издаване на изворите

1.6 Сродни и помощни науки на Общата история на Църквата

1.7 Развой на църковната историография на Изток и Запад (от ІV в. до днес)

1.8 Значение на Общата история на Църквата

ПЪРВИ ПЕРИОД (33-313 Г.)

2. Състояние на античния свят непосредствено преди и след Рождество Христово

2.1 Юдейство

2.1.1 Поява и развитие

2.1.2 Религия и литература на евреите

2.1.3 Апокалиптика, есхатология и месианство

2.1.4 Синагога

2.1.5 Книжници

2.1.6 Течения в юдейството

2.2 Гръко-римски свят

2.3 Контекст на зараждане на християнството

2.4 Условия, които благоприятстват разпространението на християнството

2.5 Религиозни съперници на християнството

2.6 Късноантични философски системи

3. Начало и разпространение на християнството

3.1 Иисус Христос - Основател на Църквата

3.2 Възникване на Църквата в Йерусалим

3.3 Състояние на йерусалимската църковна община (33-51 г.)

3.4 Благовестническа дейност на св. апостоли и разпространение на християнството в Палестина, Сирия, Арабия, Финикия, Мала Азия, Македония и Рим

3.5 Апостол Павел - живот и дейност

3.6 Мисионерски пътувания на ап. Павел

3.7 Спор в Антиохийската църква за значението на обрязването. Апостолски събор в Йерусалим (ок. 48 г.)

3.8 Разпространение на християнството до ІIV в.

3.9 Основаване на Римската църква и дейност на ап. Петър

3.10 Разпространение на християнството сред различни слоеве на късноантичното общество

4. Гонения срещу Църквата

4.1 Мъченичество - етимология и същност

4.2 Преследване на Църквата от страна на юдеите

4.3 Причини за гоненията:

а) социални

б) правно-религиозни

в) политически

4.4 Исторически преглед на гоненията:

а) при имп. Нерон (54-68)

б) при имп. Домициан (81-96)

в) при имп. Траян (98-117), Хадриан (117-138) и Антоний Пий (138-161)

г) при имп. Марк Аврелий (161-180)

д) при имп. Септимий Север (193-211)

е) състояние на Църквата след Септимий Север до Деций Траян

ж) при имп. Деций Траян (249-251)

з) при имп. Валериан (253-259)

и) при имп. Галиен (260-268)

й) при имп. Диоклетиан (284-305) и неговите съуправители и приемници

4.5 Актове на мъченици и светци

4.6 Полемика на езически философи срещу християнството (ІІII-III в.). Опити за реформиране и възраждане на езичеството

4.7 Култ към бог Митра

4.8 Едикт на имп. Галерий от 311 г.

4.9 Милански едикт от 313 г.

5. Ереси и разколи в древната Църква

5.1 Етимология на термините “ерес” и “разкол”

5.2 Юдействащи еретици - назаряни (евионити) и елкезаити

5.3 Гностицизъм

5.3.1 Гностици от I и II в.

5.3.2 Маркионитство

5.3.3 Манихейство

5.4 Монархианство

5.5 Монтанистки разкол

5.6 Разколи на Новат и Новациан

5.7 Разкол на Мелитий

5.8 Спорове за значението на еретическото кръщение

5.9 Спорове за празнуването на Възкресение Христово

ВТОРИ ПЕРИОД (313-1054 Г.)

6. Държава и Църква

6.1 Отношение на имп. Константин и неговите синове към Църквата и езичеството

6.2 Имп. Юлиан Отстъпник и неговият опит за възстановяване на езичеството

6.3 Отношение на императорите след Юлиан към Църквата

6.4 Отношения между държавата и Църквата на Изток и Запад (ІIV-X в.)

6.5 Имуществени права и други привилегии на Църквата

6.6 Късна езическа полемика и нейното противодействие

7. Разпространение на християнството

7.1 Велико преселение на народите

7.2 Готи

7.3 Франки

7.4 Британци

7.5 Германци

7.6 Скандинавци

7.7 Славяни

7.8 Чехи

7.9 Поляци

7.10 Маджари (унгарци)

7.11 Грузинци

7.12 Арменци

7.13 Араби

7.14 Етиопци

7.15 Перси

8. Развитие на църковното учение. Ереси, разколи и богословски спорове. Вселенски събори

8.1 Причини за свикването на вселенските събори

8.2 Арий и арианството

8.3 Разпространение на арианството

8.4 Първи вселенски събор (325 г.) и неговото значение

8.5 Арианство след Първия вселенски събор

8.6 Ереси на Маркел, Фотин, Аполинарий и Македоний

8.7 Втори вселенски събор и неговото значение

8.8 Донатистки разкол в Северна Африка

8.9 Мелитиев разкол в Антиохия

8.10 Пелагианство и събори срещу него

8.11 Начало и развитие на христологическите ереси

8.12 Несторианска ерес

8.13 Трети вселенски събор и неговото значение

8.14 Несторианство след Третия вселенски събор

8.15 Монофизитска ерес и Четвърти вселенски събор

8.16 Монофизитство (евтихианство) и осъждането му на поместен събор в Константинопол (448 г.)

8.17 Разбойнически събор в Ефес (448 г.)

8.18 Четвърти вселенски събор (451 г.) - свикване, дейност и значение

8.19 Монофизитство след Халкидон

8.20 Акакиевата схизма между Цариград и Рим (484-518 г.)

8.21 Имп. Юстиниан ІI Велики и Петия вселенски събор

8.22 Теопасхитски спор

8.23 Спор за трите глави. Пети вселенски събор (553 г.)

8.24 Монофизитски църкви: Коптска, Етиопска, Арменска и

Сиро-Яковитска

8.25 Монотелитство - поява и същност

8.26 Монергизъм

8.27 Шести вселенски събор (681 г.) и неговото значение

8.28 Монотелитство след събора. Маронитска църква

8.29 Иконоборство и седми вселенски събор

8.30 Иконоборска ерес

8.31 Полемика на иконопочитателите

8.32 Имп. Константин Копроним и иконоборския събор (754 г.)

8.33 Седми вселенски събор (787 г.)

8.34 Съдбата на съборните решения на Запад. Libri Carolini.

8.35 Иконоборство след Седмия вселенски събор

8.36 Константинополски събор (843 г.) и тържество на Православието

8.37 Павликянство, евхитство и богомилство

8.38 Павликянство (основаване, развитие и същност)

8.39 Евхитство (масалианство)

8.40 Богомилство - основаване, развитие и същност

9 Монашество - предпоставки и условия за неговата поява

9.1 Отшелническо монашество - св. Антоний Велики

9.2 Общежитийно монашество - св. Пахомий Велики

9.3 Западно монашество - св. Йоан Касиан, Бенедикт Нурсийски

9.4 Света Гора (Атон)

9.5 Значение на монашеството в историята на Църквата

10. Църковно законодателство. Поместни събори. Канони, апостолски правила, Дидаскалия и постановления

10.1 Вселенски и поместни църковни събори

10.2 Събиране каноните на съборите

10.3 Апостолски правила, Апостолска дидаскалия и Апостолски постановления

11. Амбиции на римските епископи за главенство в Църквата

11.1 Библейско-догматически основания. “Дарът на Константин”

11.2 Политически причини. Лъжеисидорови декреталии

11.3 Фотиевата схизма (IX в.)

11.4 Разделение на Източната и Западната църква (1054 г.)

Църковно устройство (ІIV-XI в.)

12.1 Църковна йерархия

12.2 Целибат на духовенството

12.3 Нови църковни длъжности

12.4 Църковна организация. Митрополии. Патриаршии

12.5 Развитие на източните църкви до XI в.

ТРЕТИ ПЕРИОД - ЗА ИЗТОЧНАТА (1054-1453 Г.) И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА (1054-1517 Г.)
13. Положението на Православната църква

13.1 Византийските императори и Църквата

13.2 Кръстоносни походи на Изток

13.3 Състояние на Източните църкви след 1054 г.

Религиозно състояние на Източната църква

14.1 Исихазъм (XIV в.)

14.2 Духовно състояние на византийското общество

15. Състояние на Римокатолическата църква (XI-XV в.)

15.1 Християнизация на Западна, Средна и Северна Европа

15.2 Папа Григорий VII Хилдебранд и неговата реформа

15.3 Борба между папството и династията на Хохенщауфените

15.4 Папа Инокентий III - апогей на папството

15.5 Авиньонски плен на папите

15.6 Събори в Констанц, Базел и Ферара-Флоренция

15.7 Западни еретици - катари, валденси, апостолски братя

15.8 Протореформатори - Джон Уиклиф, Ян Хус, Джироламо Савонарола

15.9 Главни монашески ордени на Запад

16. Духовно развитие на Римокатолическата църква

16.1 Духовна просвета

16.2 Схоластика. По-видни представители

16.3 Мистика. По-именити представители

16.4 Хуманизъм. По-шзвистнш представители

16.5 Духовен и институционален живот (флагеланти, юбилейни години, инквизиция, кардиналска колегия)

ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД (1453/1517 Г. - ДО ДНЕС)

17.1 Протестантство. Предпоставки за появата му

17.2 Живот и дейност на Мартин Лутер. Реформация в Германия

17.3 Улрих Цвингли. Реформация в Швейцария

17.4 Жан Калвин. Реформирано протестантство

17.5 Основаване и развитие на Англиканската църква

17.6 Реформация в Шотландия. Презвитерианство

17.7 Реформация във Франция. Хугенотство

17.8 Разпространение на протестантството в Европа

17.9 Анабаптизъм. Гражданска война в Германия. Менонити. Баптисти

17.10 Антитринитарии. Социнианство

18. Контрареформация на Римокатолическата църква (XVI в.). Нови духовни течения

18.1 Тридентски събор

18.2 Игнаций Лойола и Йезуитския орден

18.3 Нови монашески ордени и конгрегации

18.4 Римокатолическо богословие. По-видни представители

18.5 Нови духовни течения в Римокатолическата църква (галиканство, янсенизъм, мистицизъм, квиетизъм)

19. Състояние на Римокатолическата църква през ХVIII-XIX в.

19.1 Епохата на Просвещението и Църквата

19.2 Църковни реформи на австрийския имп. Йосиф II

19.3 Римокатолическата църква по време на Френската революция (1789 г.)

19.4 Положението й в Германия, Италия, Франция

19.5 Опити за ограничаване на папската власт. Фебронианство

19.6 Римокатолическа реакция. Ултрамонтанска партия

19.7 Първи Ватикански събор. Старокатоличество

19.8 Нови духовни течения (модернизъм и либерализъм)

20. Състояние на протестантството през XVIII-XIX в.

20.1 Протестантска ортодоксия

20.2 Пиетизъм

20.3 Рационализъм и идеализъм

21. Римокатоличество и протестантство през ХХ в.

21.1 Отношение към комунизма и фашизма

21.2 Втори Ватикански събор. Аджорнаменто

21.3 Съвременна криза на римокатоличеството и протестантството. Нови видове богословие: на освобождението, азиатско, африканско, феминистко и др. Постмодернизъм. Движението “Ню ейдж”

Учебна литература:

1. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., Свято-Троице-Сергиева Лавра, 2007, 768 с.; http://www.pravkniga.ru/library/history_of_church.

2. Дюшен, Л. История древней Церкви. Т. 1-2. М., 1912-1914; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch1/index.html; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch2/index.html.

3. Тальберг, Н. История христианской Церкви. М.-Нью Йорк, 1991; http://www.krotov.org/libr_min/t/talberg; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

4. Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в християнството. С., 1992.

5. Поснов, М. История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995; http://www.kursmda.ru/books.shtml.

6. Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1995.

7. Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html

8. Кубланов, М. М. Возникновение христианства. Эпоха, идеи, искания. М., 1974.

9. Оргиш, В. Античная философия и происхождение христианства. Минск, 1986.

10. Свенцицкая, И. С. Раннее христианство. Страницы истории. М., 1987.

11. Христианство. Энциклопедический словарь. Т. 1-3. М., 1993-1995.

12. Асмус, прот. Валентин. Лекции по история Церкви [І-ІХ в.]. - http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm.

13. Хотър, С. М. Щрихи от църковната история. ХХ века разпространение на християните по света. С., 1997.

14. Кернс, Ъ., Стоянов, Хр., Златев, К. Християнството през вековете. С., 1998.

15. Голубич, М. История на християнската църква от І до ХХ в. С., 1999.

16. Ериксън, М. Християнско богословие. С., 2001.

17. Карташев, А. В. Вселенские соборы. СПб., 2002.

18. Бакалов, Г. Византия. С., 2004.

19. Еремина, В. М. История Вселенской Церкви с элементами агиологии (курс лекций, прочитанных в Российском Православном университете св. Иоанна Богослова). - http://vmeremina.narod.ru/istor1/istor1.htm.

20. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., 2007.

21. Удхед, Л. Християнството. Кратко въведение. С., 2007 (Световни религии).

22. Бриллиантов, А. И. Лекции по истории древней Церкви. СПб., 2007.

23. Серафим (Соколов), прот. История восточного и западного христианства (IV-XX века). М., 2008.

24. Frend, W. H. C. The Rise of Christianity. Philadelphia, 1985.

25. Edwards, D. L. Christianity: The First Two Thousand Years. Maryknoll (N.Y.), 1997.

26. The Oxford Dictionary of the Christian Church. Eds. F. L. Cross & Livingstone, E.A. Oxford, 1997.

27. Hein, M. Kleines Lexikon der Kirchengeschichte. Muenchen, 1998.

28. Franzen, A. Kleine Kirchengeschichte. Durchgesehen und erweitert bis in die Gegenwart von Roland Froehlich, Freiburg, 2000.

29. Die Geschichte des Christentums. Religion-Politik-Kultur. 3 Bände in Kassette. Freiburg, 2005-2009.