„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона”, т.е. богатството (Мат. 6:24). За повечето от нас тези слова на Христос от днешното евангелско четиво означават елементарна нравствена дилема – или Бог, или парите. Просто и ясно!

Всъщност проблемът не е толкова прост, защото ако не служим на Бога, това не винаги означава, че служим на богатството. Много хора се посвещават на науката, отдават се на политическа кауза, погълнати са от спорта или любовта. Те не служат нито на Бога, нито на парите. Но фактът, че не работят за лична изгода, не означава, че работят за Бога. Христос иска да каже, че ако ние сме поробени от мисълта и грижата за парите, не можем да постигнем вътрешната свобода, която Бог ни дава.

Първо, трябва да изясним, че думата „мамон”, която в синодалния превод е оставена непреведена, не означава в миналото това, което означава за нас днес. След 2000 години християнска проповед ние възприемаме тази арамейска дума едва ли не като някакъв зловещ, древен, лъжлив идол на богатството, синоним на алчност и ненаситност. Но за хората от І в. тя означава чисто и просто „богатство”, „пари”, а не нещо, което е непременно зло.

Обикновено се смята, че в този откъс от Евангелието Спасителят противопоставя материалното и духовното, парите и вярата. Това обаче не отговаря на истината. В следващия 25-ти стих Иисус контрастира две неща, които са еднакво  материални – тялото и облеклото. Парадоксалното е, че тук Христос изобщо не говори за духовното, освен ако не приемем, че парите са духовно понятие. Във всеки случай те са по-„духовни” от хляба, виното, тялото. Парите даже не са „нещо”. Те означават власт над света и особено над хората. Всеки, който е преживял инфлация, знае, че няма значение колко са парите – те може да са хиляди банкноти с много нули по тях, а каква власт те упражняват. Христос контрастира двата начина за отнасяне към света – начина, представен от служението на парите, и начина, представен от служението на Бога. Единият е подходът на овластяването и придобиването, а другият – на благодарението и всеотдаването.

Като противопоставя тялото и облеклото, Господ прави сравнение между това, което сме и това, което притежаваме. Ние сме тяло, но имаме дрехи. Без първото второто няма смисъл. Ние много често забравяме, че тялото или животът е дар от Бога, а другото печелим сами. Иисус не препоръчва да лежим цял живот и да чакаме Бог да ни слага мръвки в устата, вместо сами да се трудим за тях. Нито птиците, нито полските цветя не правят това. Христос ни напомня, че нашият живот, нашите трудове, нашите страдания са Божи дар.

Естествените материални нужди зависят от дома, храната, облеклото. Но в друг, много по-дълбок смисъл ние зависим от Бога, на Когото трябва да благодарим и да служим. Служението не означава да правим дребни жестове като палене на свещи или сърбане на курбани, а да осъзнаем самите себе си като Божи дар. Ако ние забравяме това и възприемаме живота си само като сума от спечеленото и постигнатото, от степента на владеенето на предметите и хората, ние отдаваме на парите – властта над света – онази благодарност, която подобава само на Бога. В такъв случай нашите чувства се колебаят между егоистичното задоволство, че сме успели, и нервното безпокойство, че можем да се провалим. Провалът би означавал загуба на смисъла на живота ни, а този смисъл е в властта, която можем да упражняваме чрез парите.

За един истински християнин най-важното е това, което получава от небето, а не това, което върши на земята. Има значение това, което Бог прави с нас, а не това, което ние правим със себе си. Бог ни обича и ние трябва да обичаме себе си като Божии чеда, защото ако обичаме себе си, ще можем да обичаме и ближните. Твърдението, че трябва да намразим всичко свое, за да обикнем хората е гностическа илюзия. Призивът на Христос да се откажем изцяло от собственост важи само за специални хора при специални обстоятелства, защото ако всички го възприемат, животът ще стане абсурден. Освен това, ние трябва да притежаваме, за да проявяваме благотворителност. Тя има положителен характер, а отказът от нея – отрицателен. В крайна сметка отношението ни към парите трябва да се диктува от мярката.

Когато ни се струва, че Божията любов е изчезнала от света, а животът е „напразен дар” по израза на Пушкин, нека си спомним, че предвечният Син на Бога беше беден дърводелец в затънтено градче на Римската империя, Който „понизи Себе Си, като прие образ на раб” и беше „послушен до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:7). За света Христос беше безумие и провал, но в Него и чрез Него Бог яви Своята любов към нас.

Benedict XVI to Read Genesis on TV
Kicks off Bible Marathon Before Synod

http://www.zenit.org/article-23105?l=english

Византийската църква между небето и земята

Автор: Прот. Йоан Майендорф
Раздел: Правна литература
Издателство: Сдружение Плиска
Народност: английска
Преводач: Борис Маринов
ISBN: 9789548856072
първо издание, 2008 год.
меки корици, 336 стр.
Цена: 16,00 лв

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15070

.
Отец Йоан Теофилович Майендорф (1926-1992) е потомък на руски емигранти, роден в Ньойи-сюр-Сен, Франция. Получава образованието си в Сорбоната и в семинарията „Св. Сергий”, Париж, а през 1958 г. защитава докторат върху богословието на св. Григорий Палама. Ръкоположен за свещеник, от 1959 г. той започва да преподава Църковна история и Патристика в семинарията „Св.Владимир”, Ню Йорк, а от 1967 г. - и история на Византия в университета на Фордам. От 1984 г. до смъртта си е декан на семинарията „Св. Владимир”. Автор е на множество статии, студии и специални изследвания в областта на Църковната история, Патристиката и отделни аспекти на съвременното православно богословие. Това е втората книга на отец Йоан, издавана на български език, след Византийско богословие.

Предлаганият сборник е съставен от десет текста (статии и студии), подбрани така, че да отговарят на голямата тема за византийската еклисиология. Изборът на тази тема не е случаен, тъй като въпросът за Църквата е може би най-важният - при това не само за съвременното православно богословие, но и за всяко християнско богословие днес. От специфичната гледна точка на православното богословие обаче е особено важно този въпрос да се разглежда винаги в контекста на историята, при това на тази история, на която се гледа като на действително събитие, т.е. в перспективата на самата Църква, разглеждана като събитие. За отец Иоан Майендорф богословието е винаги исторично. Ето защо единствено в църковно-историческа перспектива, т.е. само през призмата на миналото, може да бъде разбрано и настоящето на Църквата.

МОРСКИ БЕЗВЕТРЕНИ ЗОНИ

Когато неподвижното море отлива тайно свойта броня и свъсените му и хилави течения излюпват мънички чудовища,
истинското плаване е мъртво.

Труден момент и първото животно е изхвърлено,
крака се мятат яростно
в скован зелен галоп ,
глави изникват,
задържат се за миг
неловка пауза

усмирени
агонизират безмълвни ноздри
старателно пречистени
и плътно запушени.

ХОРАТА СА ЧУЖДИ

Хората са чужди, щом си непознат,
лицата са грозни, когато си сам.
Изглеждат зли жените, щом си нежелан,
Улиците са неравни, когато си сломен.

Когато си непознат,
лица изплуват от дъжда.
Когато си непознат,
никой не помни твоето име.

Когато си непознат,
непознат,
непознат.

СТРАННИ ДНИ

Споходиха ни странни дни.
Странни дни ни връхлетяха.

Те ще разрушат
безгрижния ни път.
Ще продължим да свирим
или ще намерим нова стряха.

Странни очи изпълват странни стаи,
гласове издават пределна умора.
Стопанката се хили,
спят гостите й прегрешили.
Чуй как за грях говоря
и повече не питай.

Споходиха ни странни дни
и през странните им часове
се лутаме сами все още,
тела смутени,

мисли разпилени,
когато бягаме от дните
към каменни и странни нощи.

ОЧИТЕ МИ ТЕ ГЛЕДАТ

Очите ми те гледат
как стоиш на прага.
Срещнем ли се вътре ,
повече им се полага.

Очите ми те гледат,
наоколо се взираш.
По стълбите вървиш,
косата си прибираш.

Очите ми те гледат,
ти си с непресторено лице,
Втренчена във град
под телевизорно небе.

Очите ми те гледат,
на снимка душата си отдаваш,
Върху безкрайна лента
спомените съхраняваш.

КОГАТО МУЗИКАТА СТИХНЕ

Когато музиката стихне,
светлината загаси.
Твой скъп приятел музиката си остава,
Танцувай върху огън до забрава.
Единствен приятел е тя
до смъртта.
Отмени абонамента ми
за възкресение.

Изпрати акредитивите ми
в затворническо отделение.
Там имам някои приятели.

Пред огледалото лицето ще отмине,
на прозореца момичето ще се изгуби.
Приятелски пир -
“Жив!”, тя заплака,
чакай ме отвън.

Преди да потъна
в големия сън,
искам да чуя
писъка на пеперуда.

Върни се, любима,
В моите обятия.
Уморени сме да висим,
да висим все тук
с наведени глави.

Дочувам много нежен звук.
Какво са направили със Земята?
Какво са направили на хубавата ни сестра?
Опустошиха и ограбиха,
намушкаха я с ножове
в зори,
с жив плет я омотаха,
влачиха я дълго.
Нежен звук се носи към мене.
С ухо до земята долепено
искаме света и го искаме
сега!

Персийска нощ!
Виж тази светлина!
Спаси ме!
Исусе!
Спаси ни!

И тъй, когато музиката стихне,
светлината загаси.
Твой скъп приятел музиката си остава,
Танцувай върху огън до забрава.
Единствен приятел е тя
до смъртта
до смъртта
ДО
СМЪРТТА!

Doors (Jim Morrison) - Riders On The Storm 1969

http://www.youtube.com/watch?v=0Gw0e3KXD0Q&feature=related

The Doors - Light My Fire

http://www.youtube.com/watch?v=CQmSSVtbqkQ&feature=related
The Doors - Touch Me

http://www.youtube.com/watch?v=PECk9A-07Pw&feature=related

The Doors - Hello, I Love You

http://www.youtube.com/watch?v=x34wa2jehek&feature=related

The Doors - Break On Through

http://www.youtube.com/watch?v=tah0OnS3nBU&feature=related

Праславянските племена. Част IІ (Б-К)

Автор: Чавдар Бонев
Раздел: Средновековна история, Балканският полуостров преди Аспарух
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789549493146
първо издание, 2008 год.
меки корици, 260 стр.
Цена: 10,00 лв

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15015

.

Втората част на изследването Праслпвянските племена съдържа параграфи за племената, подредени в азбучен ред от Б до К. Номерацията е продължение на тази от първата част.
Изследването ПРАСЛАВЯНСКИТЕ- ПЛЕМЕНА предлага друг поглед върху проблемите за произхода на славяните и съдбата на тракийския етнос. Според тезата на автора римската експанзия в балкано-дунавските земи е предизвикала изселване на част от тракийското население на север. Преселниците намерили нови обиталища в земите между Северните Карпати и Балтийско море, междуречието Днестър - Днепър и долината на Тиса, Така се създали три праславянски племенни групировки - ВАНТИ (ВЕНЕДИ), АНТИ и ГАНТИ. През VI в. западната групировка получила ново название СКЛАВИНИ, което се наложило като обш, етноним за трите клона. Така в изследването е показано, че славяните са потомци на тракийските изселници от балкано-дунавските земи. Отхвърлена е общоприетата днес теза за прикарпатска прародина на славяните. Авторът използва названието праславяни за периода до края па V в. и с него са означени траките по двата бряга на Дунав. Проследява се формирането на праславянските (тракийски) племена и преселението при римското завладяване.

Светлина върху Пранаяма

Автор: Б. К. С. Айенгар
Раздел: Здравна и медицинска литература, Източна философия
Издателство: Изток-Запад
Народност: индийска
Преводач: Данчо Господинов
ISBN: 9789543214563
първо издание, 2008 год.
меки корици, 342 стр.
Цена: 20,99 лв

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15017

Хиляди са публикуваните в света книги, посветени на характерните за хатха-йога статични пози (асани), докато солидните издания за йогическото изкуство на дишането (пранаяма) буквално се броят на пръсти. Причината за това впечатляващо съотношение е проста - същинската пранаяма е нещо твърде различно от елементарните дихателни упражнения, обикновено включвани в общите практически ръководства. В този четвърти етап на Йога нещата вече стават пределно сериозни и малцина са тези, които притежават и знанията, и опита, и смелостта, позволяващи им да поемат отговорността да представят всичките 14 типа дихателни техники и схемите за постепенното им овладяване и практикуване. Б. К. С. Айенгар е приел предизвикателството и се е справил отлично с тази трудна задача в типичния за него стил - с изключителна прецизност и внимание дори към най-дребните и фини детайли. Много обстойно е разгледана дихателната система от гледна точка както на модерната анатомия, така и на древните йогически текстове, обсъдени са и важни специфични за предмета теми като надита и чакри, мудри и бандхи, биджа мантри. За сериозните практикуващи има подробно разписана 200-седмична програма, разделена на пет курса (подготвителен, начален, за средно напреднали, за напреднали и силно интензивен), със специално ударение върху трудностите и опасностите, които трябва да бъдат избягвани. Допълнително улеснение са 190-те снимки и около 20 графични илюстрации, многобройните справочни таблици и специализираният речник на термините.
Това превръща Светлина върху пранаяма (първото публикувано на български език пълно практическо ръководство за изкуството на йогическото дишане) в достойно допълнение и продължение на другата вече позната и оценена от българските читатели класическа книга на автора - Светлина върху Йога.
Пранаяма дава възможност за постигане на крепко здраве и дълголетие, за контрол над емоциите, мислите, желанията и действията, за развиване на силна воля и способност за правилно преценяване. Това на свой ред води до стабилност, съсредоточеност и психическа уравновесеност - толкова необходими и липсващи качества в живота ни днес.

Pühringer, Marianne
Wetterzauberei und Schamanismus
Frankfurt am Main, Berlin, Bern, Bruxelles, New York, Oxford, Wien, 2008. 216 S.
(Europäische Hochschulschriften, Reihe 19: Volkskunde / Ethnologie, Abteilung B: Ethnologie Vol. 74)
ISBN 978-3-631-56887-3 br.
Order online: www.peterlang.com
SFR 57.00 / €* 39.00 / €** 40.00 / € 36.40 / £ 27.30 / US-$ 56.95

Diese religionsethnologische Arbeit stellt eine theoretische Auseinandersetzung mit einem Aspekt des chamanismus dar, nämlich der Wetterzauberei mit Schwerpunkt Regenzauberei. Vorrangig wird dabei nicht auf Hochkulturvölker, sondern auf Naturvölker eingegangen. Die kulturvergleichende Studie umfaßt geografisch gesehen Australien, Ozeanien, Asien, Afrika sowie Nord- und Südamerika. Es werden vor allem Regen- und Regenabwehrmethoden des jeweiligen Kontinents anhand verschiedener Beispiele vorgestellt, dann diese verglichen, und zwar von verschiedenen Aspekten her betrachtet wie Naturgeister, Regenopfer, Regensteine, Farbsymbolik und Verhaltensvorschriften. Es wird u.a. der Frage nachgegangen, ob und inwieweit
Gemeinsamkeiten zwischen den verschiedenen Ethnien hinsichtlich verschiedener Aspekte der Wetterzauberei bestehen. Auf die Frage, ob das Wetter von Schamanen tatsächlich bewusst und gezielt beeinflusst werden kann, wird eingegangen. Die Vergleiche zeigen, dass hinsichtlich der Methoden der Wetterzauberei bezüglich der behandelten Gebiete sehr viele Übereinstimmungen bestehen.

.
Aus dem Inhalt: Schamanenkraft - Berufung des Schamanen - Bedeutung von Geistwesen in der Wetterzauberei - Naturgeister - Ahnengeister - Opfer - Regentanz - Gründe für die Wetterzauberei - Methoden bzw. Rituale der Wetterzauberei in Australien, Ozeanien, Asien, Afrika sowie Nord- und Südamerika - Farbsymbolik - Verhaltensvorschriften - Vergleich der Methoden.

.

Die Autorin: Marianne Pühringer, im Oberen Mühlviertel (Oberösterreich) geboren; Studium der Völkerkunde (außereuropäische Ethnologie, Kultur- und Sozialanthropologie) und Kunstgeschichte an der Universität Wien; Verfassung einer Arbeit über «Schamanen als Heiler bei nordamerikanischen Indianern»; Durchführung von zwei Feldforschungen in Oberösterreich zu den Themen «Wallfahrt» und «Geschlechtliche Arbeitsteilung in der Landwirtschaft»; Forschungsschwerpunkte: Schamanismus (Wetterzauberei, Heilungsrituale), Mythologie, traditionelle Religionen, Parapsychologie, Gender.

Vatican Publishes Study on 4th Crusade
Seeks Impartial Look at Event That Cemented 1054 Schism

VATICAN CITY, JULY 1, 2008 (Zenit.org).- A study of the famous 4th Crusade of the 13th century — which was called to rescue Jerusalem from Islam but resulted instead in a sack of Christian Constantinople — has been published by the Vatican.

The Vatican Publishing House has released a volume collecting the addresses in various languages from a conference held in 2004 on the 4th Crusade. That year was the 800th anniversary of the crusade that went awry. The 13th-century event is considered to have cemented the Great Schism with the Orthodox that had occurred in 1054.

The 2004 conference was organized by the Pontifical Committee of Historical Sciences, in collaboration with the Institute of Byzantine History of the University of Athens and the Institute of Byzantine and Neo-Greek Studies of the University of Vienna.

The volume is titled “The 4th Crusade Revisited” and it has an interdisciplinary scope, including considerations of the political, anthropological and theological implications of the crusade.

Monsignor Walter Brandmuller, president of the pontifical committee, wrote in the prologue that the volume was edited with the intention of “contributing to the completion of the historians’ great project and to the purification of memory, which has been indicated by the path that has to lead to the coexistence of men, nations and religions, characterized by reciprocal understanding and benevolence.”

He said the congress welcomed the invitation of the Pope, convinced that a “serious and impartial writing of history” without prejudices and based in “rigorous historical method” would be an indispensable tool in reaching this goal.

The volume brings together texts prepared by people of various nations and religious creeds, seeking what they call the step from suspicion to truth in charity.

— — —

On the Net:

“The 4th Crusade Revisited”: www.libreriadelsanto.it/libri/8820980630/the-fourth-crusade-revisited.html

email this article:
http://www.zenit.org/article-23071?l=english

————————————–

Obama backs faith in public life

US presidential hopeful Barack Obama has said he would expand George W Bush’s programme of involving religious groups in government initiatives.

The Democratic Party candidate unveiled plans for a council of faith-based and neighbourhood partnerships in Ohio.

He said challenges from saving the planet to ending poverty were too big for the government to solve on its own.

A council involving religious groups would help to set the national agenda, Senator Obama said in his speech.

“We know that faith and values can be a source of strength in our own lives,” said Mr Obama.

“That’s what it has been to me and that’s what it has been to so many Americans. It can also be something more.

“It can be the foundation of a new project of American renewal and that’s the kind of effort I intend to lead as president of the United States.”

Unease

The Illinois senator was speaking in the key battleground state of Ohio as part of a series of speeches he is giving this week with an eye to voters in middle America who remain unsure about his patriotism and religious background.

Yet even as he was stressing his belief in the separation of church and state, the senator’s plan was provoking unease amongst some groups who see it as a continuation of the faith-based programme of President Bush.

Former White House officials have claimed that was hi-jacked to promote partisan interests.

Yet paradoxically it is some of these ex-Bush administration insiders who are embracing Mr Obama’s plans most enthusiastically.

It remains to be seen whether the voters will share that opinion.
http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/americas/7484574.stm

Published: 2008/07/01

Maggi, Armando. In the Company of Demons: Unnatural Beings, Love, and Identity in the Italian Renaissance. Chicago, Chicago University Press, pb 2008, 232 p.

http://www.press.uchicago.edu/cgi-bin/hfs.cgi/00/171978.ctl

Who are the familiar spirits of classical culture and what is their relationship to Christian demons? In its interpretation of Latin and Greek culture, Christianity contends that Satan is behind all classical deities, semi-gods, and spiritual creatures, including the gods of the household, the lares and penates. But with In the Company of Demons, the world’s leading demonologist Armando Maggi argues that the great thinkers of the Italian Renaissance had a more nuanced and perhaps less sinister interpretation of these creatures or spiritual bodies.
Maggi leads us straight to the heart of what Italian Renaissance culture thought familiar spirits were. Through close readings of Giovan Francesco Pico della Mirandola, Strozzi Cigogna, Pompeo della Barba, Ludovico Sinistrari, and others, we find that these spirits or demons speak through their sudden and striking appearances—their very bodies seen as metaphors to be interpreted. The form of the body, Maggi explains, relies on the spirits’ knowledge of their human interlocutors’ pasts. But their core trait is compassion, and sometimes their odd, eerie arrivals are seen as harbingers or warnings to protect us. It comes as no surprise then that when spiritual beings distort the natural world to communicate, it is vital that we begin to listen.

TABLE OF CONTENTS

Preface: Bodies of Metaphors
Introduction: Bodies of Desire
1. To Read the Body of a Monster
Exegesis and Witchcraft in Strix by Giovan Francesco Pico della Mirandola
2. To Recall the Spirits’ Past
Memory and Demonology in Strozzi Cigogna’s Palace of Marvels and of the Great Enchantments of the Spirits and of the Entire Nature
3. “The Shadows and Their Beloved Bodies”Medicine, Philosophy of Love, and Demonology in Pompeo della Barba’s Interpretation of a Platonic Sonnet
4. What Does Human Mean?
Beings against Nature in Ludovico Maria Sinistrari’s Demoniality

A Conclusion: Bodies of Salvation
Notes
Bibliography
Index