02.07.2008
Лъчезар Филипов: В България няколко пъти е наблюдавано НЛО
| |
| 02 юли 2008 | 15:14 | Агенция “Фокус”http://www.focus-news.net/?id=f9524 |
| |
Ст.н.с. Лъчезар Филипов, зам.-директор на Института за космически изследвания към БАН, пред Агенция “Фокус” по повод Международния ден на НЛО – 2 юли.
Фокус: Д-р Филипов, какви са основанията да вярваме, че така наречените НЛО съществуват?
Лъчезар Филипов: НЛО – това е неидентифициран летящ обект, което означава, че в момента ние нямаме определение за този летящ обект - дали е самолет, облак или балон.
Фокус: Коя е науката, която се занимава с тях?
Лъчезар Филипов: Това е науката уфология, която се занимава с наблюдение и изследване на тези обекти. Много голяма част от тях се свързват с определени природни явления, които ние не можем да разберем и не можем да опишем - като се започне от така наречените кълбовидни мълнии и се мине към сребристите облаци и дадени завихряния в атмосферата, които стават. Обикновено те се свързват с така наречените летящи чинии и извънземни. Част от тези обекти, могат да бъдат свързани с тела от изкуствен произход. Около тях съществува интригата, свързана с извънземните цивилизации. Във физиката се доказва, че дискообразните конфигурации могат да бъдат използвани за полети в междупланетното пространство. Нашата космическа наука е свързана с така наречените ракети. Ние знаем, че ракетата има определена тяга и използвайки законите на физиката, свързани с реактивната тяга, ракетата, изхвърляйки газ от изгарянето на гориво, излита в пространството. Оказва се, че може да се лети не само с използването на реактивна тяга. Може да се лети посредством използването на магнитните полета на съответните планети. За разлика от нашите летателни апарати, които са свързани с тяга - самолети и ракети, тези изкуствени тела - летящи чинии, явно използват магнитните полета. Тези обекти използват Закона на Био-Савар-Лаплас, че едно въртящо се тяло със заряд може да се отблъсква от магнитните полета. Такова тяло може да се създаде и на земята да лети в пространството дотам, докъдето се простира в пространството магнитосферата на земята. И именно с наблюдаването на такива дискообразни конфигурации ние разбираме, че може да съществуват и други механизми за пренасяне в пространството.
Фокус: Откога датират първите писмени факти за това, че хората са забелязали такива неидентифицирани летящи обекти?
Лъчезар Филипов: Писмени факти съществуват от хилядолетия и сега се откриват следи и рисунки за тези явления. В последните години след втората световна война е имало бум на тези явления - 50-те, 60-те години, когато хората явно са се “заразили” по темата летящи чинии. Тогава повечето неща се свързват с летящи чинии и дори се появяват много от фалшификатите. По принцип се правят сериозни наблюдения през 50-те, 60-те години. Повечето от страните, в които са се наблюдавали такива обекти, имат секретни архиви. Те са събрани, защото ако това е изкуствено създаден обект, представлява е технология, която може да бъде използвана от военните, което пък ще даде много голям тласък от съответната страна. тогава много от страните СССР, Франция, Германия, Великобритания, САЩ създават свои собствени архиви, в които се съдържат наблюдения на тези летящи обекти, снимки, събрани материали от паднали такива обекти, за да могат да използват тези технологии за свои цели. В последните десетина години стана ясно, че нито една страна няма да успее по този път, укривайки данните и се започна сътрудничество между страните, за да бъдат обяснени подобни явления. Ако те са от изкуствен характер, то ние трябва да се готвим и за някакъв контакт, ако това са извънземни.
Фокус: В България кога са забелязани първите неидентифицирани летящи обекти?
Лъчезар Филипов: В България са наблюдавани няколко пъти такива летящи обекти. Преди 1989 година хората не ги коментираха, защото не се знаеше дали това не е военен обект. Много често са забелязвани от военни летци. През 1985 г. като ученик си спомням, че над Витоша се появи едно огромно тяло, което започна да се движи от запад на изток. Тогава имах един малък телескоп, понеже още тогава бях любител-астроном и докато наблюдавах, си спомням, че от много сложно кристално ярко тяло, отивайки на изток, то се преобразува в ярко тяло с триъгълна форма. След това се оказа, че това е някакъв балон, който светеше. Тогава хората се панираха. Аз съм привърженик на твърдението, че съществуват извънземни цивилизации. Доколко те могат да бъдат свързани с летящи чинии, това е друг въпрос. Има много доказателства, че навремето Германия е разработвала такива конфигурации на летящи обекти с дискообразни конфигурации. До голяма степен такива дискообразни конфигурации се наблюдават, когато се гледа самолет Стелт - отстрани в небето. Ако не знаете, че е самолет, също изглежда като диск. От всички хиляди случая на наблюдение на явлението неидентифициран летящ обект, може би има десетина случая, които се доказва, че това са обекти, които не са със земен произход.
Фокус: Като учен сблъсквали ли сте се със секретни доклади за НЛО?
Лъчезар Филипов: До 1993 г. бях член на комитет SEFI към Международната астрономическа федерация. Това бе комисия, която се занимаваше с изучаването на наличието на сигнали и наличието на същества с извънземен произход. Тя изучаваше условията за възникване на живота, както и евентуални контакти и възможността да се поддържат тези контакти и какво да се очаква като информация. Тогава се търсеха възможности за контактуване с тях. Програма SEFI продължаваше много дълго. Създадоха я хора като Карл Сейгън. В нея участваха учени с различно образование - математици, физици, астрономи, философи, защото подготовката за един такъв евентуален контакт или откриването на тези извънземни цивилизации изисква едно по-широко мислене, защото срещата с една цивилизация, означава, че вие търсите не конкретно знание, а общество. Те, ако идват при нас, ще идват с обширни знания. Те пренасят определен тип знания, а земята в момента се нуждае от тях, тъй като ние имаме огромни планетарни проблеми, свързани с климата, екологията. На нас ни предстои борба с астероидната опасност, която всеки момент може да погуби човечеството за части от секундата. Един астероид от порядъка на километър и половина може да ликвидира цивилизацията за отрицателно време. За нас ще е изгодно, ако те съществуват и ни помогнат да решим тези проблеми. Ние имаме ресурса и технологията, но в много от случаите не знаем точно как да ги използваме. Една цивилизация, която е прелетяла през вселената и е дошла при нас, за разлика от нас, които не можем да напуснем слънчевата система, явно е решила тези си проблеми.
Фокус: Как променя научното мислене инцидентът в САЩ - известен като Розуел от юли 1947 година, когато е намерено катастрофирало НЛО?
Лъчезар Филипов: Оттогава започва цялата тази уфомания. Ако е имало догадки дотогава, съмнения, предположения, след тази катастрофа научните институции, военните поглеждат на тези истории от друга гледна точка. Има катастрофирали в Русия, в Латинска Америка. По честотата на тези катастрофи, ние разбираме, че те доста често са прелитали покрай нас.
Фокус: Защо прелитат над Земята точно?
Лъчезар Филипов: В слънчевата система има много планети, но Венера е с 500 градуса по Целзий на повърхността, Марс е една пустош - планета, която няма атмосфера в момента, Меркурий е една печка, Юпитер е огромна атмосфера, но без собствена повърхност, Сатурн е същият. Като погледнете в Слънчевата система, само нашата земя е тази синя водна планета, която има условия, в които може да възникне живот. Има наука, която се занимава с това - астробиология, която се опитва да докаже, кои са необходимите условия за възникване на елементарни и по-висши форми на живот във Вселената. Нашата планета е единствената, която притежава течна повърхност, твърда повърхност и атмосфера. Която и да е цивилизация, тя е материална и се нуждае от определени условия. Това, че ние сме на нея, мисля, че не им пречи.
Фокус: Какво бихте казали на хората, които вярват в същества от други планети?
Лъчезар Филипов: Няма нищо страшно в това. Цивилизацията, която ще дойде на Земята, ще бъде добронамерена, а няма да ни изтребва. Това, че ние така сме свикнали, отишли сме в Америка и сме погубили две цивилизации - на маите и индианците, не означава, че те ще имат същия манталитет. Това поведение е характерно за хора с комплекси. Човек отива да се бие, когато го е страх за себе си.
Фокус: Песента на Валя Балканска все още ли звучи в космоса?
Лъчезар Филипов: Тази песен е качена на диска на “Вояджър” - това са две сонди, които бяха изстреляни за Юпитер и Сатурн. През 1982 г. втората сонда мина покрай Нептун и напусна Слънчевата система. През 1982 г. Карл Сейгън, който бе ръководител на този проект, осъществяван от лабораторията за реактивни движения, която се занимава с планетарни изследвания, имаше семинар в
Москва. Аз бях студент там. Тогава се обсъждаха варианти, какво да съдържа този диск като информация - в този диск са записани кодовете на атомите на земята с молекулата на белтъка, записана е структурата на слънчевата система и имаше звуков съпровод. Беше необходимо да се запишат такива звуци, които евентуално, ако бъдат отворени от някого, защото ние не сме сигурни, че това, което пращаме като технология, ще може да бъде прочетено, ако бъде отворено, да бъде ясно, че това не са естествени звуци, природа - песни на птици, на вода, а са звуци, характерни за човешкото общество. Тогава стана на въпрос, че в България съществуват специфични песни, които са направили впечатление на самия Карл Сейгън. Тогава аз му казах - да, в България има такива песни. Казах, че има райони в България, в които като се пее, са неподражаеми звуци. Сега тази сонда е извън Слънчевата система. Тази сонда все още живее, тя изпуска сигнал, за да знаем, че все още хвърчи и все още жива и не се е разбила никъде.
Десислава АНТОВА
01.07.2008
Chrysostomosbilder in 1600 Jahren
Facetten der Wirkungsgeschichte eines Kirchenvaters
Hrsg. v. Wallraff, Martin / Brändle, Rudolf
Berlin und New York, Walter de Gruyter, June 2008. 24 x 17 cm. X, 466 pages. Hardcover. Euro [D] 128.00 / for USA, Canada, Mexico US$ 205.00. *
ISBN 978-3-11-019824-9 Series: Arbeiten zur Kirchengeschichte 105
Languages: German
Type of Publication: Collection
Inhaltsverzeichnis
About this Title
The Church Father John Chrysostom died 1600 years ago. Hardly any Christian from Antiquity has done more to form the identity of the most varied church traditions right up to the present day. While Protestants honour him as a preacher (hence the honorific Chrysostomos - “Golden-mouthed”), the Orthodox Churches know him as the progenitor of their Sunday liturgy (Divine Liturgy of St. John Chrysostom). The volume provides an insight into the many facets of the history of this figure’s influence.
Pope’s Homily at Pauline Year Inauguration
“Paul Wants to Speak With Us Today”
http://www.zenit.org/article-23067?l=english
ROME, JUNE 30, 2008 (Zenit.org).- Here is a translation of Benedict XVI’s homily from Saturday afternoon’s vespers for the feast of Sts. Peter and Paul. The service, held at the Basilica of St. Paul’s Outside the Walls, was the inaugural ceremony of the Pauline Jubilee Year, which runs through June 29, 2009.
* * *
Holiness and Fraternal Delegates,
Lord Cardinals,
Venerable Brothers in the Episcopate and the Priesthood,
Dear Brothers and Sisters,
We are gathered before the tomb of St. Paul, who was born 2,000 years ago in Tarsus of Cilicia, in present-day Turkey. Who was this Paul? In the temple of Jerusalem, before an agitated crowd that wanted to kill him, he introduced himself with these words: “I am a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but educated in this city, instructed at the feet of Gamaliel in the exact observance of the Law of our fathers; I was full of zeal for God.” At the end of his journey he would say of himself: “I have been made a herald and apostle, teacher of the Gentiles in the faith and in the truth.”
Teacher of the Gentiles, apostle and herald of Jesus Christ, thus he characterized himself in a retrospective look over his life. However, he did not look only to the past. “Teacher of the Gentiles” — this word opens to the future, which we recall with veneration. He is, also for us, our teacher, apostle and herald of Jesus Christ.
Therefore, we have come together not to reflect on a past history, irrevocably surpassed. Paul wants to speak with us today. That is why I wanted to convoke this special “Pauline year”: to listen to him and to drink from him, as our teacher, in the faith and truth, in which are rooted the reasons for unity among the disciples of Christ. In this perspective, I wished to light — for this bimillenary of the apostle’s birth — a special “Pauline Flame,” which will remain lit during the whole year, in a special niche placed in the portico of the basilica. To solemnize this event, I have also opened the so-named Pauline Door, through which I entered the basilica accompanied by the patriarch of Constantinople, the cardinal archpriest and other religious authorities.
For me it is a motive of profound joy that the opening of the Pauline year assumes a special ecumenical character, given the presence of numerous delegates and representatives of other Churches and ecclesial communities, which I welcome with an open heart. I greet first of all His Holiness Patriarch Bartholomew I and the members of the delegation accompanying him, as well as the large group of laymen from several parts of the world who have come to Rome to participate in these moments of prayer and reflection with him and all of us. I greet the fraternal delegates of the Churches that have a special bond with the Apostle Paul — Jerusalem, Antioch, Cyprus and Greece — that form part of the geographic environment of the apostle’s life before his arrival in Rome. I cordially greet the brothers of the different Churches and ecclesial communities of the East and West, together with all of you I have wished to take part in this solemn opening of the year dedicated to the Apostles
of the
Gentiles.
We are gathered, therefore, to questions ourselves about the great apostle of the Gentiles. Not only do we ask ourselves, “Who was Paul?” Above all, we ask ourselves “Who is Paul?” “What is he saying to me?” At this hour of the beginning of the Pauline year that we are inaugurating, I would like to choose three texts from the rich testimony of the New Testament, in which [Paul’s] inner physiognomy appears, that which is specific about his character.
In the Letter to the Galatians, he has given us a very personal profession of faith, in which he opens his heart to the readers of all times and reveals what is the most profound source of his life: “I live in the faith of the Son of God who loved me and gave himself up for me.” All that Paul does starts from this center. His faith is the experience of being loved by Jesus Christ in a totally personal way; it is awareness of the fact that Christ faced death not for something anonymous, but for love of him, of Paul, and that, risen, Christ still loves him, has given himself for him. His faith is having been captured by the love of Jesus Christ, a love that affects him in his innermost being and transforms him. His faith is not a theory, an option about God or the world. His faith is the impact of the love of God on his heart. So, this faith itself is love of Jesus Christ.
For many, Paul appears as a combative man who knows how to use the sword of the word. Indeed, in his path as apostle, there was no lack of disputes. He did not seek a superficial harmony. In his first letter dedicated to the Thessalonians, he himself says: “We had the courage in our God to declare to you the Gospel of God in face of great opposition. For we never used either words of flattery, as you know, or a cloak for greed.” The truth was too great for him to be ready to sacrifice it in view of an external success. The truth he had experienced in his encounter with the Risen One merited for him struggle, persecution, and suffering. However, what motivated him in the depth of his being was being loved by Jesus Christ and the desire to transmit this love to others. Paul was someone able to love, and all his work and suffering is explained from this center.
The concepts underlying his proclamation can only be understood on the basis of this. Let us take only one of his key words: freedom. The experience of being loved to the end by Christ opened his eyes about truth and the path of human existence; that experience embraced everything. Paul was free as a man loved by God that, in virtue of God, was able to love together with him. This love is now the “law” of his life and, precisely thus, was the freedom of his life. He speaks and acts, moved by the responsibility of love; he is free, and given that he is one who loves, he lives totally in the responsibility of this love and does not take freedom as a pretext for pleasure and egoism. He who loves Christ as Paul loved him, can truly do what he wills, because his love is united to the will of Christ and, therefore, to the will of God, because his will is anchored in truth and because his will is no longer simply his will, arbiter of his autonomous I, but is integrated in the freedo
m of
God and from it receives the path to follow.
In the search for St. Paul’s inner physiognomy, I would like, in the second place, to recall the word that the Risen Christ spoke to him on the road to Damascus. Earlier the Lord asked him: “Saul, Saul, why do you persecute me?” He answered: “Who are you, Lord?” And he received the reply: “I am Jesus, whom you are persecuting.” By persecuting the Church, Paul was persecuting Jesus himself. “You are persecuting me.”
Jesus identifies himself with the Church in a single subject. In this exclamation of the Risen One — which transformed Saul’s life — is contained the whole doctrine of the Church as Body of Christ. Christ did not return to Heaven, leaving a handful of followers to carry his cause forward. The Church is not an association that wishes to promote a certain cause. It is not about a cause. It is about the person of Jesus Christ, who also as Risen remained “flesh.” He has flesh and bones,” affirms the Risen One in Luke, in face of the disciples who thought he was a ghost. He has a body. He is personally present in the Church. “Head and Body” form a single subject, said Augustine. “‘Know you not that your bodies are members of Christ?’ wrote Paul to the Corinthians, and he adds: ‘That, according to the Book of Genesis, man and woman become one flesh?’”
So Christ becomes one spirit with his own, one subject in the new world of the resurrection. In all this, the Eucharistic mystery is visualized, in which Christ constantly gives his Body and makes of us one Body: “Is not the bread we break communion with the body of Christ? Because, though being many, we are only one bread and one body, as we all share in one bread.”
He addresses us with these words, at this moment, not just Paul but the Lord himself: “How were you able to lacerate my Body?” Before the face of Christ, this question becomes at the same time an urgent appeal: Bring us together again from all our divisions. Make this again a reality today: There is only one bread; therefore, we, despite being many, are only one body.
For Paul the word Church as Body of Christ is not just any analogy. It goes far beyond a comparison. “Why do you persecute me?”
Christ attracts us continually to his Body, he builds his Body from the Eucharistic center, which for Paul is the center of Christian existence, in virtue of which all, as well as each individual can experience in a totally personal way: “He has loved me and given himself up for me.”
I would like to conclude with a later word of St. Paul, an exhortation to Timothy from prison, in face of death. “Endure with me sufferings for the Gospel,” said the apostle to his disciple. This sentence, which is at the end of the roads traveled by the apostle as a testament, leads us back to the beginning of his mission. While, after his encounter with the Risen One, the blind Paul was in his room in Damascus, Ananias received the order to go where the feared persecutor was and lay his hands on him, so that he would recover his sight.
To Ananias’ objection that this Saul was a dangerous persecutor of Christians, this answer was given: “This man must take my name to the Gentiles, to kings and to the children of Israel. I will show him all he will have to suffer for my name.”
The task of proclamation and the call to suffering for Christ are inseparably together. The call to be teacher of the Gentiles is at the same time and intrinsically a call to suffering in communion with Christ, who has redeemed us through his passion. In a world in which lying is powerful, truth is paid for with suffering. He who wishes to avoid suffering, to keep it far from himself, will have pushed away life itself and its grandeur; he cannot be a servant of truth and thus a servant of faith. There is no love without suffering, without the suffering of denying ourselves, of the transformation and purification of the “I” for true freedom.
Wherever there is nothing worth suffering for, life itself also loses its value. The Eucharist — center of our Christian being — is based on the sacrifice of Jesus for us; it was born from the suffering of the love that found its culmination on the cross. We live from this love that gives itself. This gives us the courage and strength to suffer with Christ and for him, thus knowing that precisely in this way our life becomes great, mature and true.
In the light of all of St. Paul’s letters we see how on his journey as teacher of the Gentiles, the prophecy of Ananias was fulfilled at the hour of the calling: “I will show him all that he will have to suffer for my name.” His suffering makes him credible as teacher of truth, which does not seek its own benefit, its own glory or personal pleasure, but is committed to him who loved us and gave himself up for all of us.
At this hour in which we thank the Lord for having called Paul, making him the light of the Gentiles and teacher of us all, we pray: Give us also today the testimony of the Resurrection, touched by your love, and [make us] able to carry the light of the Gospel in our time. St. Paul, pray for us. Amen.
30.06.2008
A Dictionary of Jewish-Christian Relations
Edited by Edward Kessler and Neil Wenborn
(ISBN-13: 9780521826921 | ISBN-10: 0521826926)
Cambridge, Cambridge University Press, June 2008, 544 pp.
£18.99
http://www.cambridge.org/uk/catalogue/catalogue.asp?isbn=9780521730785
.
–>
An A to Z companion to 2,000 years of encounter between Judaism and Christianity, A Dictionary of Jewish-Christian Relations is a pioneering work which explores and defines the many factors which characterise the historic and ongoing relationship between the two traditions. From Aaron to Zionism, the editors have brought together over 700 entries - including events, institutions, movements, people, places and publications - contributed by more than 100 internationally renowned scholars. The Dictionary offers a focus for the study and understanding of Jewish-Christian relations internationally, both within and between Judaism and Christianity. It provides a comprehensive single reference to a subject which touches on numerous areas of study.
• A fascinating overview of the history of Jewish-Christian relations • A ground-breaking work with contributions from many disciplines, including history, theology and the arts • An essential reference work for both students and scholars
Contents
Preface; The structure of the book; A-Z dictionary; Bibliography.
Reviews
‘Arguably no relationship of any two faith communities in the course of history has been both so close and so far apart as that of Jewry and Christendom. Yet this new era has both produced and affords a relationship between the two … in which both the profound differences as well as the ’shared patrimony’ can be genuinely appreciated. This Dictionary will have a special place in reflecting and facilitating this process.’ Rabbi David Rosen, President, the International Jewish Committee for Interreligious Consultation, International Director of Interreligious Affairs, The American Jewish Committee
‘A Dictionary of Jewish-Christian Relations is a required reference work for every rabbi, priest and minister. In addition, the volume is indispensable for faculty members and students of religion and history on the university campus and in seminaries. Every synagogue and church library should purchase a copy because the Dictionary is a powerful tool in educating youngsters and adult lay people.’ Rabbi A. James Rudin, Senior Interreligious Adviser to the American Jewish Committee
‘Its coverage, content, and theological position, and editorial standards all make this work an attractive addition to any specialized theological collection in college and study, and there are many threads here which merit further - and international - study.’ Reference Reviews
‘… a sane and remarkably unpolemical guide … there cannot be a more comprehensive guide available to the many highly fraught issues involved … should quickly establish itself as an essential resource for anyone concerned with Jewish-Christian relations.’ Times Literary Supplement
Неудобната истина
автор: Ал Гор
| издателство |
Младинска книга |
| раздел |
Екология |
| година на издаване |
2008 |
| ISBN |
9789549715101 |
| страници |
325 |
| тегло |
770грама |
| размери |
23×19 |
44.90 лв.
http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=140835
Резюме
Глобалното затопляне, причината за което е необмисленото поведение на човека, предизвиква поредица от неприятни събития - екстремен климат, наводнения, суша, епидемии.
С помощта на повече от 900 научни изследвания Ал Гор убедително описва глобалните промени в климата, природните бедствия и какво трябва да направим, за да запазим нашата планета Земя здрава.
Затварянето на очите пред неудобните истини не означава, че те ще изчезнат. Напротив - те ще се задълбочават все повече.
„ … моята цел е да споделя с вас не само любовта си към Земята, а тревогата си за нейната съдба.
Искам да изразя и убеждението си, че това, с което се сблъскваме, не е единствено причина за тревога, но и, колкото и парадоксално да звучи, основание за надежда. Както много хора знаят, на китайски думата израз за „криза” се състои от два символа . Първият е за „опасност”, а вторият - за „благоприятна възможност.”
Кризата в климата наистина е изключително опасна. Тя всъщност е истински планетарен проблем. Вече повече от 20 години две хиляди учени от 100 страни работят в сложно и добре организирано научно сътрудничество и са достигнали до единодушното убеждение, че всички нации на Земята трябва да работят заедно за разрешаването на кризата с глобалното затопляне.”
Силата на разума
автор:Ориана Фалачи
12.00 лв.
http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=140845
Резюме
Ориана Фалачи е родена на 29 юни 1929 г. във Флоренция. През половинвековната си журналистическа кариера интервюира световни политици като Голда Меир, Ариел Шарон, Индира Ганди, Дън Сяо Пин, Фидел Кастро, аятолах Хомейни, шаха на Иран Пахлави, етиопския император Хайле Селасие… След терористичните атаки над Световния търговски център променя левите си политически убеждения и през 2002 г. пише “Яростта и гордостта”, в която посочва исляма като истински виновник за световния терор. През 2004 г. издава „Силата на разума”, където доразвива тезата за неразривната връзка между ислямската религия и ислямския тероризъм. Умира във Флоренция на 15 септември 2006 г.
Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото”. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин - тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци”, „негодници”, „врагове на човечеството”, ако изгорите американското знаме и издраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата.
Ориана Фалачи
27.06.2008
Египетският мит
Автор: Джералдин Пинч
Раздел: Антична история
Издателство: Захарий Стоянов
Народност: английска
Преводач: Юрий Донев
ISBN: 9789540901633
първо издание, 2008 год.
меки корици, 200 стр.
Цена: 8,00 лв
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=14996 |
Митологията е неделима част от египетската култура през по-голямата част от нейната история. Митологическите герои и събития проникват в египетското изкуство, архитектура и литература. Митове стоят в основата на много от ритуалите, извършвани от царете и жреците. Образованите египтяни са вярвали, че познанията за митовете са основно оръжие в борбата с опасностите както в живота, така и в отвъдното. Египетската митология така и не успява да придобие някаква стандартна форма. Тя не спира да се променя и развива 3000 години. Главните божества на различите областни храмове са пораждали свои собствени митове. Основните събития, които могат да се определят като „централни митове”, са били преразказани отново и отново, като героите и сцените на действие са претърпели промени.
Тази книга е подредена тематично, като всяка тема е илюстрирана с древноегипетски артефакт. Тези артефакти са избрани с цел да подчертаят разнообразието на източниците, с които работят египтолозите. Именно сложността на темата я прави безкрайно очарователна за изучаване.
|
26.06.2008
Wealth and Poverty in Early Church and Society
Ed. Susan R. Holman
Grand Rapids (MI), Baker, 1 July 2008, 320 рр.
(Holy Cross Studies in Patristic Theology and History)
.
Wealth and poverty are issues of perennial importance in the life and thought of the church. This volume, edited by Susan R. Holman, brings patristic thought to bear on these vital issues. The contributors offer explanations of poverty in the New Testament period, explore developments among Christians in Egypt and Asia Minor and in early Byzantium, and connect patristic theology with contemporary public policy and religious dialogue. The book also features a foreword by Archbishop Demetrios Trakatellis.
This volume launches the new series, Holy Cross Studies in Patristic Theology and History. The series is a partnership between Baker Academic and the Stephen
and Catherine Pappas Patristic Institute (http://rs6.net/tn.jsp?e=001ieGWDyXXDT8hyjrC7RhZ8KL9glJj5J9GF9a1MWx-kCV-gyEIu-YKUdkExDR8mOaCjh6EnCr6teQvQj_aB8Dwmgpos8_uuOLx8N9hj0AQ9Xy7ASAMyWy0hths9uVnCdZc) of Holy Cross Greek Orthodox School of Theology. The series is a deliberate outreach by the Orthodox community to Catholic and Protestant seminarians, pastors, and theologians. The next volume in the series, Apocalyptic Thought in Early Christianity, edited by Robert J. Daly, SJ, will be released in the spring of 2009.
Contributors to Wealth and Poverty include:
David Brakke, Rudolf Brändle, Denise Kimber Buell, Daniel Caner, Francine Cardman, Demetrios J. Constantelos, Steven J. Friesen, Görge K. Hasselhoff, Susan R. Holman, Angeliki E. Laiou, Brian Matz, Wendy Mayer, Edward Moore, Timothy Patitsas, Adam
Serfass, A. Edward Siecienski, Annewies van den Hoek, Efthalia Makris Walsh.
The Holy Cross Studies series editorial board consists of Bruce N. Beck (Pappas Patristic Institute), Francois Bovon (Harvard Divinity School), Robert J. Daly, SJ (Boston College), Susan R. Holman (PovertyStudies.org), Demetrios S. Katos (Hellenic College), Aristotle Papanikolaou (Fordham University), and James Skedros (Holy Cross Greek Orthodox
School of Theology)
View the table of
contents and read Archbishop Demetrios’s foreword
and Holman’s preface. (http://rs6.net/tn.jsp?e=001ieGWDyXXDT_MrKpMX3_bI96nja-wUYcEbHmo_XJ4GqdjrSzLF4q8imRMMfPeS2mjQClRjWMpYTQ7jaRGJ7yVhkU_B-SrHeVheGELdpKBM2O79G-pBTTga4AoQMtDoNTyGNSDFiQcH5fVJoq1ISD9Hujs5ibAwL-mzewRzwYH5XkuzS9g_B68tCytIr8VhgBV)
Susan Ashbrook Harvey (Brown University) says, “this is a splendid book, a substantial contribution on a topic of perennial import for scholars of religion and theology. The essays collected here offer important reassessments of scholarship to date. They present fresh, vivid material and provide revised models through which to study, reflect upon, and respond to deprivation and surplus as realities in antiquity and in our own time. Practical, pragmatic considerations are interwoven with cultural, historical, and theological analyses. Excellent work throughout!”
| Description |
| |
- A concise anthology featuring fifty-two classic and contemporary readings in the philosophy of religion
- Topically-organized to provide broad coverage of seven major topics: the concept of God, the existence of God, religious language, miracles and mysticism, belief in God, resurrection and immortality, and religious pluralism
- Selections are carefully edited for maximum clarity and accessibility to undergraduates
|
| What are the inherent claims that lie at the core of religion? Which of them are defensible by reason, and which are not? Potential answers to these questions and more, from influential philosophers past and present, may be found in this short book edited by Steven M. Cahn. Featuring fifty-two classic and contemporary readings, Exploring Philosophy of Religion: Text and Readings is a topically-organized anthology that presents broad coverage of seven major areas in the philosophy of religion - the concept of God, the existence of God, religious language, miracles and mysticism, belief in God, resurrection and immortality, and religious pluralism - in a clear and accessible format. With guiding introductory material from Professor Cahn, each of the readings has been carefully selected and edited for maximum clarity and comprehensiveness; only the most essential material is included. To further foster understanding, the text also features an appendix consisting of Professor Cahn’s monograph, God, Reason, and Religion , which provides a synthesis and interpretation of the crucial issues raised throughout the readings. |
Readership: One-semester undergraduate courses in philosophy of religion
| Contents |
| Preface
Introduction
Part I: The Concept of God
1. God and Goodness , James Rachels
2. God’s Omnipotence , George Mavrodes
3. God’s Foreknowledge and Free Will , Augustine
4. God’s Omniscience and Contingent Events , Levi Gersonides
5. Does God Know the Future? , Steven M. Cahn
6. Does God Change? , William Hacker
7. God and Forgiveness , Anne C. Minas
8. God and the Concept of Worship , James Rachels
Part II: The Existence of God
9. The Ontological Argument , Anselm and Gaunilo
10. The Ontological Argument : A Restatement , Rene Déscartes
11. The Ontological Argument: A Critique , Immanuel Kant
12. The Ontological Argument: An Assessment , John H. Hick
13. The Five Ways , Thomas Aquinas
14. The Cosmological Argument , Richard Taylor
15. The Cosmological Argument: An Assessment , John H. Hick
16. The Argument to Design , William Paley
17. The Argument to Design and the Problem of Evil , David Hume
18. The Problem of Evil , John H. Hick
19. A Defense of Atheism , Ernest Nagel
20. Why God Allows Evil , Richard Swinburne
21. Suffering and Evil , George Schlesinger
22. A Reply to Schlesinger , Jeremy Gwiazda
23. Theism and Modern Science , Nicholas Everitt
Part III: Religious Language
24. Negative Attributes , Moses Maimonides
25. The Use of Analogy , Thomas Aquinas
26. The Inadequacy of Analogy , F. C. Copleston
27. Positive Attributes , Levi Gersonides
28. Experience and Metaphor , Janet Martin Soskice
29. Metaphors Without Meaning , Paul Edwards
Part IV: Miracles and Mysticism
30. Of Miracles , David Hume
31. On Miracles , Paul J. Dietl
32. Mysticism , William James
33. Perceiving God , William Alston
34. Perceiving God: A Critique , William L. Rowe
Part V: Belief in God
35. The Wager , Blaise Pascal
36. Pascal’s Wager: A Critique , Simon Blackburn
37. The Ethics of Belief , W. K. Clifford
38. The Will to Believe , William James
39. The Will to Believe: A Critique , Nicholas Everitt
40. Belief Without Argument , Alvin Plantinga
41. Belief Without Argument: A Critique , Michael Martin
42. Faith , Richard Taylor
43. Faith and Reason , Michael Scriven
44. Theology and Falsification , Anthony Flew, R. M. Hare, and Basil Mitchell
45. The Hiddenness of God , Robert McKim
Part VI: Resurrection and Immortality
46. Resurrection , John H. Hick
47. Life After Death , Terence Penelhum
48. Do We Need Immortality? , Grace M. Jantzen
Part VII: Religious Pluralism
49. The Dimensions of Religion , Ninian Smart
50. Religious Pluralism and Salvation , John H. Hick
51. A Defense of Religious Exclusivism , Alvin Plantinga
52. Religion Versus the Religious , John Dewey
Conclusion
Appendix: God, Reason, and Religion , Steven M. Cahn |
| Authors, editors, and contributors |
| Edited by Steven M. Cahn, Professor of Philosophy, The City University of New York Graduate Center |
25.06.2008
The Triumph of the Cross
The Passion of Christ in Theology and the Arts from the Renaissance to the Counter-Reformation
Richard Viladesau
Oxford, Oxford University Press,
Publication date: 15 May 2008
368 pages, 64 b&w halftones,
Price: £26.99 (hardback)
ISBN-13: 978-0-19-533566-8
|
|
|
| Description |
| This is a sequel to Richard Viladesau’s well-received study, The Beauty of the Cross: The Passion of Christ in Theology and the Arts from the Catacombs to the Eve of the Renaissance (2006). It continues his project of presenting theological history by using art as both an independant religious or theological ‘text’ and as a means of understanding the cultural context for academic theology. Viladesau argues that art and symbolism function as an alternative strand of theological expression–sometimes parallel to, sometimes interwoven with, and sometimes in tension with formal theological reflection on the meaning of crucifixion and its role in salvation history. Using specific works of art to epitomize particular artistic and theological paradigms, he explores the contours of each paradigm through the works of representative theologians as well as liturgical, poetic, artistic, and musical sources. The period covered by this new volume is one that was especially eventful for both theology and art, and thus particularly fruitful for Viladesau’s project. |
| Authors, editors, and contributors |
| Richard Viladesau, Professor of Theology, Fordham |
